Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 13 септември 2018 година ( 1 ) Съединени дела C‑266/17 и C‑267/17 Rhein-Sieg-Kreis срещу Verkehrsbetrieb Hüttebräucker GmbH BVR Busverkehr Rheinland GmbH (C‑266/17), в присъствието на: Regionalverkehr Köln GmbH и Rhenus Veniro GmbH & Co. KG срещу Kreis Heinsberg (C‑267/17), в присъствието на: WestVerkehr GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) „Преюдициално запитване — Транспорт — Обществени услуги за пътнически превоз с автомобилен транспорт — Пряко възлагане на обществени поръчки за обществени услуги: вътрешен оператор — Условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 1370/2007 — Сходен контрол — Последващо пряко възлагане от вътрешния оператор — Момент, към който следва да са изпълнени условията за пряко възлагане“ 1. Двете преюдициални запитвания са отправени във връзка с обществени поръчки за обществени услуги за пътнически автобусен превоз, пряко възложени (или в процедура по възлагане) от германски местни органи на съответните им „вътрешни оператори“. Запитващата юрисдикция подчертава, че правната форма на нито една от тези поръчки не е концесия за превозни услуги. 2. Широкото разпространение на този механизъм на пряко възлагане, при който не се прилагат правилата на свободната конкуренция и който облагодетелства общинските транспортни предприятия, буди безпокойство у останалите предприятия от частния сектор, чийто пазарен дял намалява, докато публичните предприятия запазват или увеличават своя дял. 3. Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място и преди всичко, дали прякото възлагане на тези обществени поръчки на вътрешни оператори се урежда от lex specialis, който в този случай би бил член ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 13 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑264/17 Harry Mensing срещу Finanzamt Hamm (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Münster (Финансов съд Мюнстер, Германия) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 314 и 316 — Специални режими — Данъчнозадължени дилъри — Режим за облагане на маржа на печалбата — Доставка на произведения на изкуството от техните автори или от правоприемниците им — Вътреобщностни сделки — Право на приспадане на платения по получени доставки данък“ Въведение 1. Когато предмет на подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) сделка са стоки, в чиято цена вече се съдържа, без възможност за приспадане, ДДС, платен на предходните етапи от икономическия оборот, както често се наблюдава при стоките, пускани повторно в обращение, например произведения на изкуството, обичайният механизъм за данъчно облагане не осигурява прилагането на основния принцип на този данък, а именно неговия неутралитет по отношение на данъчнозадължените лица. Поради това законодателят на Съюза въвежда специален режим на данъчно облагане, който дава възможност с данък да се облага само маржът на печалбата на данъчнозадълженото лице, тоест добавената стойност, генерирана на съответния етап от оборота. Макар обаче приложимите разпоредби от правото на Съюза, разглеждани самостоятелно, да изглеждат напълно ясни, съвместното им прилагане невинаги води до постигане на заложената цел. Представлява ли обаче това достатъчно основание за неприлагането на тези разпоредби в определени случаи? На този въпрос Съдът ще трябва да даде отговор по настоящото дело. Правна ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав) 12 септември 2018 година(*) „Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Член 8, параграф 1 — Възстановяване на цената на билет при отмяна на полет — Комисиона, събирана от лице, което действа като посредник между пътника и въздушния превозвач при закупуването на билета — Включване“ По дело C‑601/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург, Германия) с акт от 6 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2017 г., в рамките на производство по дело Dirk Harms, Ann-Kathrin Harms, Nick-Julius Harms, Tom-Lukas Harms, Lilly-Karlotta Harms, Emma-Matilda Harms, срещу Vueling Airlines SA, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: J. Malenovský (докладчик), председател на състава, D. Šváby и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Vueling Airlines SA, от B. Liebert, Rechtsanwältin, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от G. Braun и N. Yerrell, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 12 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Специална компетентност — Член 5, точка 3 — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие — Потребител с местоживеене в държава членка, закупил чрез посредничеството на банка, установена в тази държава членка, ценни книжа емитирани от банка, установена в друга държава членка — Компетентност да се разгледа иск, предявен от този потребител на основание деликтната отговорност на тази банка“ По дело C‑304)/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 10 май 2017 г., постъпил в Съда на 24 май 2017 г., в рамките на производство по дело Helga Löber срещу Barclays Bank plc, СЪДЪТ (първи състав) състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, C. G. Fernlund, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑жа Löber, от L. Aigner, Rechtsanwalt, – за Barclays Bank plc, от H. Bielesz, Rechtsanwalt, – за гръцкото правителство, от G. Papadaki, S. Papaioannou и T. Papadopoulou, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Wilderspin и M. Heller, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо искането за обезщетение за вреди, свързани с изделието „effecto“, след като по-рано Съдът не е разгледал по същество този въпрос?
Допустимо ли е Общият съд да извършва нова проверка на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, след като Съдът вече е отменил първоинстанционното решение поради нарушение на член 8 от Директива 93/42?
Следва ли да се приеме за относимо основание оплакването за нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на добра администрация, както и исканията за събиране на доказателства и представяне на преписката по процедурата?
Може ли изобретателят, акционерът или лицензодателят на медицинско изделие, както и дружеството atmed, да се позовават на права по член 8 от Директива 93/42 и член 28 и сл. ДФЕС за обезщетение от Съюза?
Доказана ли е причинно-следствената връзка между бездействието на Комисията и твърдяната вреда, включително по отношение на разходите за съдебни производства и прекратяване на разпространението на изделието „Inhaler“?
Следва ли Общият съд да отчете като доказателство проекторешения на Комисията и да предостави възможност на жалбоподателя да се изкаже по тях, съгласно правото на справедлив съдебен процес по член 6 ЕКПЧ и член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Недопустима ли е съгласно член 67, параграф 2 ДФЕС, както и съгласно членове [20 и 21] от [Кодекса на шенгенските граници], национална правна уредба на държава членка, в резултат от която предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии през вътрешна за Шенгенското пространство граница, са задължени преди преминаването на вътрешна граница да проверят документите за преминаване на границата на пътниците си, за да предотвратят превоза на чужди граждани без паспорт и без разрешение за пребиваване на територията на Федерална република Германия?
По-специално:
a) Представлява ли проверка на лица по вътрешните граници по смисъла на член [20] от Кодекса на шенгенските граници или равностойна мярка общото законово или административното задължение, насочено към конкретни превозвачи, да не превозват до територията на Федерална република Германия чужди граждани, които не притежават необходимия паспорт или необходимото разрешение за пребиваване, като единственият начин, по който това задължение може да бъде изпълнено, е превозвачът да провери документите за преминаване на границата на всички пътници преди преминаване на вътрешната граница?
б) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения да се преценява с оглед на член [21], буква а) от Кодекса на шенгенските граници, макар че превозвачите не упражняват „полицейски правомощия“ по смисъла на тази разпоредба, а възлагането на проверките от държавата също формално не води до прилагане на публични правомощия?
в) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б): като се имат предвид критериите на член [21], буква а), второ изречение от Кодекса на шенгенските граници, може ли извършването на изискваната от превозвачите проверка да се смята за недопустима мярка с ефект, равностоен на гранични проверки?
г) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения, доколкото е насочено към предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии, да се преценява с оглед на член [21], буква б) от Кодекса на шенгенските граници, съгласно който правото на превозвачите да извършват проверки за сигурност на лицата на пристанища и летища не накърнява отсъствието на контрол по вътрешните граници
Следва ли от това и недопустимост на проверките по смисъла на първия въпрос извън пристанищата и летищата, ако те не представляват проверки за сигурност и не се извършват и на лица, които пътуват в рамките на държавата членка?
2) Допускат ли членове [20] и [21] от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, съгласно която с цел изпълнение на това задължение [за проверка, посочено в точка 1)] на автобусен превозвач могат да бъдат наложени забрана и предупреждение за глоба при неспазването ѝ, когато поради неизвършени от него проверки на територията на Федерална република Германия са били превозени и чужденци без паспорт и разрешение за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.