Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-406/24: VertretungsNetz, Определение от 11 септември 2025 г.
Съществува ли достатъчна връзка между разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правото на Европейския съюз, която да обоснове компетентността на Съда да тълкува тези разпоредби?
Обосновани ли са поставените въпроси като попадащи в обхвата на специфична разпоредба на правото на Европейския съюз или област, която е във възможностите на правото на Съюза?
Налице ли е връзка между националното законодателство, приложимо по главното производство, и норма от правото на Съюза, различна от Хартата или общите принципи, която да оправдае прилагането на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/24: Bundeswettbewerbsbehörde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1.a. Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Директива 2019/633] да се тълкува в смисъл, че когато в противоречие с член 3, параграф 1, буква г) от посочената директива въз основа на формирана единна воля купувач иска плащане в един и същи ден поотделно от различни доставчици, които съгласно член 1 от посочената директива се ползват от закрилата ѝ, тази разпоредба не допуска национална правна уредба, съгласно която посочените искания за плащане в тяхната съвкупност се считат за едно единно нарушение (идеална съвкупност) с възможност само за еднократно налагане на санкция?
1.b. Има ли значение за отговора на въпрос 1.а. обстоятелството, че съгласно националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) за такова нарушение може да се наложи глоба с максимален размер (само) до 500000 евро, като се има предвид разпоредбата на член 6, параграф 1, последно изречение от Директива (ЕС) 2019/633, съгласно която санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението?
2. В случай, че на въпрос 1.а. се отговори утвърдително:
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2019/633 да се тълкува в смисъл, че всяко искане за плащане, насочено към всеки един от доставчиците — доколкото нарушава забраната на член 3, параграф 1, буква г) от Директива (ЕС) 2019/633 — следва да се счита за подлежаща на самостоятелно санкциониране търговска практика, за която съгласно принципа на кумулиране на наказанията трябва да се наложи отделна санкция (глоба) и следователно трябва да се наложат множество глоби, като се има предвид, че националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) предвижда налагане на глоба с максимален размер до 500000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/25: Hecht Pharma/EUIPO, Определение от 11 септември 2025 г.
Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване, що се отнася до доказване на значимостта на повдигнатите въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Необходимо ли е искането за допускане на обжалване да съдържа конкретно обосновани причини и идентифицирани правни въпроси, които да обосновават неговата допустимост по критериите на правото на Съюза?
Възможно ли е твърдение за нарушение на правото на справедлив процес или на съдебната практика да бъде достатъчно основание за допускане на обжалване, ако не е доказано значението на въпроса за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/25: Hecht Pharma/EUIPO, Определение от 11 септември 2025 г.
Изисква ли се искането за допускане на обжалване да съдържа конкретна и обоснована аргументация относно значимостта на повдигнатия въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Попада ли контролът върху преценката на фактите и доказателствата сред въпросите, които могат да бъдат приети като важни за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Необходимо ли е при твърдяно противоречие със съдебната практика искането за допускане на обжалване да обоснове значимостта на въпроса, за да бъде допуснато обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/24: Cattani, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Има ли съгласно член 14, параграф 1 и параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент [2017/745] дистрибуторът задължение да провери дали изделието, което предоставя на пазара, трябва да се счита за медицинско изделие и следователно дали на него е нанесена маркировката „СЕ“ като медицинско изделие, а производителят му е изготвил ЕС декларацията за съответствие за медицинско изделие
2) За отговора на първия въпрос от значение ли е дали на предоставяното от производителя изделие: а) въобще има нанесена маркировка „СЕ“; б) има нанесена маркировка „СЕ“ като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие; в) има нанесена маркировка „СЕ“ не като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие, а въз основа на Директива [2006/42] относно машините
3) Включват ли определените в член 14, параграф 2, първа алинея, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент [2017/745] задължения на дистрибутора за проверка и въпроса дали изделието трябва да бъде класирано в рисков клас IIa по смисъла на Регламент [2017/745] и следователно дали на него трябва да бъде нанесен и четирицифрен идентификационен номер на нотифициран орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Представляват ли „неопределен брой потенциални адресати“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] настанените лица в стопанисван с търговска цел дом за възрастни хора, разполагащи в стаите си с изводи за телевизия и радио, до които стопанисващият дома за възрастни хора препредава едновременно, непроменено и несъкратено чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник?
2) Продължава ли да е общовалидно използваното досега от Съда на Европейския съюз определение, съгласно което, за да се възприеме квалификацията „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], „закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред нова публика, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им“, или използваният технически способ има значение само в случаите, при които препредаването на съдържание, първоначално получено наземно, чрез сателит или кабел, се осъществява в общодостъпното интернет пространство?
3) Налице ли е „нова публика“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], ако стопанисващият с търговска цел дом за възрастни хора едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома
От значение ли е за тази преценка обстоятелството дали независимо от кабелното предаване настанените лица имат възможност за наземно приемане на телевизионни и радиопрограми в стаите си
От значение ли е за тази преценка и обстоятелството дали притежателите на права вече са получили възнаграждение за съгласието за първоначалното излъчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/24: Kwizda Pharma II, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/25: Raiffeisenbank im Walgau, Определение от 10 август 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?
В чия компетентност е произнасянето относно съдебните разноски, когато производството между страните продължава пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.