Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-751/24: Gebrüder Weiss, Определение от 1 октомври 2025 г.
Изисква ли се наличието на висящ спор пред националния съд като предпоставка за допустимост на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС?
Може ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициални въпроси, когато националното производство е прекратено и въпросите са станали хипотетични?
Има ли значение за допустимостта на преюдициалното запитване обстоятелството, че други национални съдилища са спрели свои производства в очакване на решението на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/25: Ponomarenko/Съвет, Определение от 30 септември 2025 г.
Следва ли страна, която е оттеглила жалбата си, да понесе съдебните разноски съгласно релевантните разпоредби на Процедурния правилник?
Необходимо ли е другата страна да е направила изрично искане за присъждане на разноските в становището си по оттеглянето, за да може съдът да постанови осъждане в тази насока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/24: J-GmbH (Application sélective du taux réduit de TVA), Заключение от 25 септември 2025 г.
Трябва ли член 24, параграф 1 и член 98, параграфи 1 и 2 във връзка с точка 12 от приложение III към [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 12, параграф 2, точка 11, второ изречение от [UStG], с която чрез национално задължение за разделяне държава членка може да изключи от обхвата на предвидената от нея намалена ставка за отдаването под наем на жилищни и спални помещения, които данъчнозадължено лице държи подготвени за краткосрочно настаняване на трети лица, доставки, които не служат пряко за отдаването под наем и са заплатени с получената наемна цена, дори ако тези доставки представляват несамостоятелни съпътстващи доставки към краткосрочното настаняване на трети лица, както:
– (само) предоставянето на места за паркиране [дело С‑409/24],
– закуската [дело С‑410/24],
– предоставянето на места за паркиране, [на] фитнес и балнеоложки съоръжения и на собствена безжична локална мрежа (Wi-Fi мрежа) [дело С‑411/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-474/24: NADA Austria и др., Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Попада ли обработване на данни на лица — при което имената на тези лица, практикуваните от тях спортове, извършените от тях нарушения на антидопингови правила, наложените им санкции и началните и крайните дати на тези санкции се публикуват в табличен вид на общодостъпна част от уебсайта https://www.nada.at/de/recht/suspendierungen-sperren, на [NADA] и се посочват в общодостъпни прессъобщения на […] [ÖADR] на адрес: https://www.oeadr.at — в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение ДФЕС и приложим ли е поради това към такова обработване на лични данни Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, наричан по-нататък „ОРЗД“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило нарушение на антидопингови правила и че поради това е лишено от право на участие в (национални и международни) състезания, „данни за здравословното състояние“ по смисъла на член 9 от ОРЗД?
3) Допуска ли ОРЗД, имайки предвид по-конкретно член 6, параграф 3, втора алинея от същия регламент, национална правна уредба, която предвижда, че имената на лицата, за които се отнасят решенията на Антидопингова правна комисия, Австрия или на Независима арбитражна комисия, Австрия, периода на лишаване от състезателни права и причините за това трябва да се публикуват, но по начин, който не допуска от тези данни да се изведат данни за здравословното състояние на тези лица
От значение ли е в това отношение обстоятелството, че съгласно тази национална правна уредба посочената информация може да не се оповестява публично само ако съответният субект на данни е непрофесионален спортист, ненавършило пълнолетие лице или лице, което чрез разкриването на информация или на други указания значително е допринесло за разкриването на потенциални антидопингови нарушения?
4) Изисква ли ОРЗД, имайки предвид по-конкретно принципите, установени в член 5, параграф 1, букви а) и в) от същия регламент, преди посоченото публикуване винаги да се проверява дали има баланс между, от една страна, засягането на лични интереси на съответния субект на данни, и от друга страна, интереса на обществеността да бъде информирана за извършваните от спортисти нарушения на антидопинговите правила?
5) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е било лишено от участие в (национални и международни) състезания, обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по смисъла на член 10 от ОРЗД?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос:
Трябва ли да подлежат на съдебен контрол дейностите, респ. решенията на официален орган, на който съгласно член 10 от ОРЗД е възложен контролът върху обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или отнасящите се за тях мерки за сигурност?
7) Допустима ли е или става ли впоследствие допустима жалба по член 77 от ОРЗД относно твърдяно нарушение по член 17 от ОРЗД, при положение че към момента на подаване на жалбата до надзорния орган и произнасяне на решението му все още липсва обработване на лични данни на субекта на данни, но обработването става факт в хода на производството пред сезирания с жалбата съд, ако още към момента на подаване на жалбата има конкретни индикации, че обработването на лични данни от страна на администратора предстои непосредствено или в близко бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/25: Комисия/Bindl, Определение от 24 септември 2025 г.
Приложимо ли е изключението по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 в случай, когато исканият за достъп документ не съдържа специфични търговски тайни или чувствителни данни, които могат да засегнат търговските интереси на жалбоподателя?
Налице ли е конкретна и реална опасност за търговските интереси на жалбоподателя вследствие на предоставянето на достъп до искания документ?
Следва ли общественият интерес от прозрачност и контрол върху износа на опасни химикали да надделее над необходимостта от защита на търговските интереси в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/24: Brillen Rottler, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при първото подаване от субекта на данни на искане до администратора за достъп не може да е налице прекомерно искане?
2) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че администраторът може да отхвърли искане за достъп от страна на субекта на данни, ако с искането за достъп субектът на данни възнамерява да предизвика предявяването на претенции за обезщетение за вреди срещу администратора?
3) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че публично достъпна информация за субекта на данните, от която може да се заключи, че в много от случаите на нарушения срещу защитата на данните същият предявява претенции за обезщетение за вреди срещу администратора, може да обоснове отказа за достъп?
4) Трябва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че искането за достъп, отправено от субект на данни до администратора в съответствие с член 15, параграф 1 от ОРЗД, и/или отговорът на това искане представляват „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от [посочения регламент]?
5) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД, в светлината на съображение 146, първо изречение от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че на обезщетение подлежат само вредите, които субектът на данните претърпява, респ. е претърпял в резултат на обработване
Означава ли това, че правото на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] — обусловено от съществуването на причинени вреди за субекта на данни — задължително изисква да е налице обработване на личните данни на субекта на данни?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: означава ли това, че субектът на данни няма право на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от ОРЗД — обусловено от съществуването на причинени вреди — само на основание нарушаването на правото му на достъп съгласно член 15, параграф 1 от ОРЗД?
7) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че с оглед на правото на Съюза възражението на администратора за злоупотреба с право във връзка с искане за достъп от страна на субекта на данни не може да се състои в това, че субектът на данните предизвиква обработването на личните си данни само или в частност за да предяви претенции за обезщетение за вреди?
8) При отрицателен отговор на пети и шести въпрос: представляват ли сами по себе си загубата на контрол и/или несигурността относно обработването на личните данни на субекта на данните, свързани с нарушение на член 15, параграф 1 от ОРЗД, нематериални вреди за субекта на данните по смисъла на член 82, параграф 1 от ОРЗД или наред с това е необходимо да е налице допълнително (обективно или субективно) ограничаване и/или (съществено) засягане на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/24: VIRUS и др., Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 5 от Директивата за птиците да се тълкува в смисъл, че не е налице хипотезата на умишлено обезпокояване по буква г) от него, когато макар да е възможно да се причини обезпокояване на отделни екземпляри от определени видове, с ефективното прилагане на мерки навременно и в подходяща форма се избягват всякакви последици за целите на член 2 от тази директива?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: за ефективността на мерките трябва ли да е изключено всякакво съмнение от научна гледна точка, в смисъл че е достатъчно да е дадена обоснована експертна оценка на назначено от съда вещо лице, или по-скоро трябва да е налице обективна научна документация за успешния практически опит с тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/24: Höldermann, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение [2008/909], призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъдения да получава подлежащите на връчване документи?
2) Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение [2008/909], да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и заинтересованото лице да знае за насрочената дата, или е достатъчно заинтересованото лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, като със сигурност знае, че ще се проведе съдебен процес?
3) Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от [IRG] германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост [на искането за изпълнение], въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], предвижда само факултативно основание за отказ?
4) Може ли заинтересованото лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от [това рамково] решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/23: OHB System/Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Определение на Съда (шести състав) от 11 септември 2025 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Santa Coloma de Farners — Испания) — Juan Antonio и María Consuelo/Banco Santander, SA (Дело C-447/231 , Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular IV) (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2014/59/ЕС — Преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници — Общи принципи — Член 34, параграф 1, букви а) и б) — Споделяне на загуби — Последици — Член 53, параграфи 1 и 3 — Обезценяване на капиталови инструменти — Член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) — Защитни механизми за акционерите — Членове 73—75 — Преференциални права на записване — Директива 2003/71/ЕО — Директива 2004/109/ЕО — Защита на правата на акционерите и кредиторите — Неточна и невярна информация в проспекта, публикуван в частност при публично предлагане на ценни книжа — Информация за издателите, чиито ценни книжа са вече допуснати за търгуване — Иск за отговорност — Иск за унищожение на придобивния договор — Искове, предявени срещу универсалния правоприемник на кредитната институция в режим на преструктуриране) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de Primera Instancia de Santa Coloma de Farners Страни в главното производство Ищци: Juan Antonio и María Consuelo Ответник: Banco Santander, SA Диспозитив Разпоредбите на член 34, параграф 1, буква a), на член 53, параграфи 1 и 3 и на член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.