Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-298/11: Dobrudzhanska petrolna kompanyia, Определение от 9 юли 2012 г.
Редът и предпоставките за заличаване на дело от регистъра на Съда на ЕС при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция.
Процедурата за разпределение на съдебните разноски при прекратяване на производство по преюдициално запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/11: Byankov, Заключение от 21 юни 2012 г.
1. Изисква ли принципът за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, тълкуван във връзка с членове 20 [ДФЕС] и 21 ДФЕС, национална разпоредба на държава членка като тази по главното производство, която допуска отмяната на окончателен административен акт, за да се преустанови нарушение на основно право, установено с решение на Европейския съд по правата на човека, което право едновременно е признато и по правото на Европейския съюз, каквото е правото на свобода на движение на гражданите на държавите членки, да бъде приложена и по отношение на постановеното с решение на Съда на Европейския съюз тълкуване на относими към ограниченията за упражняване на посоченото право норми по правото на Съюза, предвид фактите по главното производство, и когато, за да се преустанови нарушението на правото, е необходима отмяната на акта?
2. Следва ли от член 31, параграфи 1 и 3 от Директива 2004/38, че когато държава членка е предвидила по националното си право производство за преразглеждане на административен акт, който ограничава правото по член 4, параграф 1 от същата директива, компетентният административен орган е задължен по искане на адресата на този акт да го преразгледа и да прецени законосъобразността му, като съобрази и съдебната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на относими норми по правото на ЕС, уреждащи условията и ограниченията, при които се упражнява това право, с цел да се гарантира, че наложеното ограничение на правото не е несъразмерно към момента на издаването на акта за преразглеждането, когато административният акт за налагане на ограничението е станал окончателен към този момент?
3. Допускат ли разпоредбите на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата за основните права на Европейския съюз, респективно на член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […], прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава — членка на ЕС, в рамките на ЕС, само на основание на съществуващо задължение над определен предвиден в закона размер към частно лице — търговско дружество, което не е обезпечено, във връзка с висящо изпълнително дело за събиране на вземането и без да се вземе предвид възможността да бъде събрано от орган на друга държава членка, предвидена по правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/11: TETS Haskovo, Заключение от 14 юни 2012 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „унищожаване на имущество“ по смисъла на чл. 185, § 2 от Директива 2006/112 и за целите на корекцията на приспаднатия при придобиването на имуществото данък, от значение ли са мотивите за унищожаването и/или условията, при които то е настъпило?
2. Следва ли надлежно доказаното разрушаване на стопански активи единствено с цел изграждане на нови, модернизирани такива със същото предназначение, да се тълкува като „промяна на факторите, определящи сумата за приспадане“ по смисъла на чл. 185, § 1 от Директива 2006/112?
3. Следва ли чл. 185, § 2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че допуска държавите членки да предвиждат извършването на корекции при унищожаване на имущество само в случаите, в които при придобиването му не е извършвано плащане или е извършено частично плащане?
4. Следва ли разпоредбата на чл. 185, § 1 и § 2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, която предвижда извършването на корекция на ползвания данъчен кредит в случаите на унищожаване на имущество, при придобиването на което е извършено цялостно плащане на основата и на начисления данък и която поставя неизвършването на корекции на данъчния кредит в зависимост от условие, различно от извършването на плащане?
5. Следва ли чл. 185, § 2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че изключва възможността за коригиране на приспаднат данъчен кредит в случай на събаряне на сграден фонд, извършено единствено с цел създаване на нов, модернизиран и заместващ сграден фонд със същото предназначение като това на съборения и който сграден фонд ще служи за извършване на доставки с право на данъчен кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/11: Vinkov, Съдебно решение от 7 юни 2012 г.
Следва ли […] приложимите норми по националното право, като тези по главното производство, относими към правните последици от решение за наложена финансова санкция за административно нарушение, представляващо пътнотранспортно произшествие, издавано от административен орган, да се тълкуват за съответствие с разпоредбите, предвидени в Договорите и в приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, евентуално и/или в областта „транспорт“?
Следва ли от разпоредбите на Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ във връзка със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и от член 82, параграф 1, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в областта на транспорта по член 91, [параграф] 1, буква в) от същия договор, че се включват в приложното поле на правото на Съюза административни [санкции] за пътни нарушения, които могат да се определят като „несъществени“ по смисъла на член 2 на Протокол 7 […]?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, да се даде отговор и на следните въпроси:
а) Представлява ли „несъществено нарушение“ по смисъла на правото на Съюза, при условията на главното производство, административно нарушение на правилата за движение, за което едновременно са налице следните обстоятелства:
i) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;
ii) според размера на предвидената финансова санкция решението за налагането ѝ не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;
iii) отнемат се посочен в решението брой контролни точки като автоматична правна последица от влизането му в сила;
iv) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми [наказателни] [постановления] като автоматична правна последица;
v) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален [брой] на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите [наказателни] [постановления], с които се отнемат контролни точки?
б) Следва ли, че член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално член 91, параграф 1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково[то] решение […] допускат да не се прилагат съответно принципът за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерки за подобряване на безопасността на движението за решение за наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение при условията на главното производство, което деяние може да се определи като „несъществено“ по правото на Съюза, като държавата членка предвиди неспазване на изискванията за обжалваемост пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, да се отговори на следния въпрос:
Следва ли, че член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално член 91, параграф 1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамковото решение […] допускат да не се прилагат съответно принципът за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерките за подобряване на безопасността на движението по правото на Съюза по преценка на държавата членка, като в нормативен акт предвиди неспазването на изискванията за обжалване пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление спрямо решение за наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение, за което при условията на главното производство е налице едновременно следното:
а) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;
б) според размера на предвидената финансова санкция решението за налагането ѝ не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;
в) отнемат се посочен в решението брой контролни точки като автоматична правна последица от влизането му в сила;
г) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми [наказателни постановления] като автоматична правна последица;
д) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален [брой] на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите [наказателни] [постановления], с които се отнемат контролни точки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/10: Balkan and Sea Properties и Provadinvest, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Следва ли член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че установените в него условия са изчерпателно посочени, или е допустимо данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията между свързани лица и извън изрично предвидените в тази разпоредба случаи, в частност когато данъчнозадълженото лице има пълно право на приспадане?
При обстоятелства като тези в главните производства член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО има ли непосредствено действие и съответно може ли националната юрисдикция да го приложи пряко по отношение на споровете в главните производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/11: Klub, Съдебно решение от 22 март 2012 г.
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
Съответства ли на Директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция за приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот — мезонет в гр. София?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/11: Eon Aset Menidjmunt, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
При какви условия член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО допуска данъчнозадължено лице да приспадне ДДС, който е платен, от една страна, по силата на договор за наем на автомобил и от друга страна, за ползване на автомобил по силата на договор за лизинг, както и в кой момент тези условия трябва да са налице, за да възникне правото на приспадане?
Допускат ли членове 168 и 176 от Директива 2006/112 национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, и ако да — при какви условия?
Петият и шестият въпрос са недопустими.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/10: Balkan and Sea Properties и Provadinvest, Заключение от 26 януари 2012 г.
1. Следва ли член 80, параграф 1, буква в) от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена, данъчна основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът няма право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката?
2. Следва ли член 80, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112[…] да се тълкува в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност, по-висока от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на членове 173—177 от Директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена?
3. В член 80, параграф 1 от Директива 2006/112[…] изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата членка може да вземе мерки данъчна основа на доставката да бъде пазарната стойност на операцията?
4. Допустима ли е национална правна уредба като тази на член 27, алинея 3, точка 1 от ЗДДС за обстоятелства, различни от изброените в член 80, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2006/112[…]?
5. В случай като процесния, разпоредбата на член 80, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112[…] има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд?
1. Следва ли член 80, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112[…] да се тълкуват в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена, данъчната основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът или получателят няма право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката?
2. Следва ли член 80, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112[…] да се тълкуват в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на членове 173—177 от Директивата и доставката не подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390 от Директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена?
3. Следва ли член 80, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112[…] да се тълкуват в смисъл, че когато получателят е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на членове 173—177 от Директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена?
4. В член 80, параграф 1 от Директива 2006/112[…] изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата членка може да вземе мерки данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на операцията?
5. Допустима ли е национална правна уредба като тази на член 27, алинея 3, точка 1 от ЗДДС за обстоятелства различни от изброените в член 80, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2006/112[…]?
6. В случай като процесния, разпоредбата член 80, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112[…] има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/10: Evroetil, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че определението за биоетанол се отнася за продукти (включва продукти) като процесния, който притежава следните характеристики и обективни свойства:
– произведен е от биомаса,
– производството е осъществено по специална технология, описана в техническа спецификация за производство на биоетанол, издадена от [Евроетил], и тази технология се различава от технологията за производство на етилов алкохол от земеделски произход, съгласно техническа спецификация, издадена от същия производител,
– съдържа над 98,5 % алкохол, както и следните вещества, които го правят негоден за консумация: висши алкохоли, от 714,49 до 8 311 [mg/dm3]; алдехиди, от 238,16 до 411 [mg/dm3]; естери (етилов ацетат), от 1 014 до 8 929 [mg/dm3],
– отговаря на изискванията на европейски предстандарт Рr ЕN 15376 за биоетанол като гориво,
– предназначен е за използване като гориво и обективно е използван като биогориво чрез прибавянето му към бензин А95 и продаден в бензиностанция,
– продуктът не е денатуриран по нарочна процедура за денатуриране?
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че за да бъде определен процесният продукт като биоетанол, е необходимо същият обективно да е използван като биогориво, или е достатъчно само да е предназначен за използване като биогориво и/или обективно да е годен за използване като биогориво?
По същество целта е да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на продукт като разглеждания по делото в главното производство, който евентуално отговаря на съдържащото се в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 определение за биоетанол, който е получен от биомаса по технология, различна от използваната за производството на етилов алкохол от земеделски произход, който има по-високо от 98,5 % съдържание на етилов алкохол, който съдържа вещества, които го правят негоден за консумация от човека, който отговаря на изискванията, предвидени в европейски предстандарт pr EN 15376 за биоетанол, използван е като гориво и не е бил денатуриран по нарочна процедура за денатуриране, с оглед на приложимия акциз, се прилагат разпоредбите на Директива 92/83 или тези на Директива 2003/96.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/11: Halaf, Определение от 25 ноември 2011 г.
Необходимостта от незабавно произнасяне по преюдициалните въпроси във връзка с тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и условията за прилагане на бързо производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.