всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Български

Автентичен език на производството – български

Дело C-307/12: Комисия/България, Определение от 11 декември 2012 г.

Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска, когато оттеглянето е в резултат на поведението на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/11: Bonik, Съдебно решение от 6 декември 2012 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на пропорционалност, равно третиране и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в главното производство на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС по доставка на стоки, поради това че заради обстоятелства, свързани с извършени преди тази доставка сделки, се счита, че тази доставка не е реално осъществена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/11: Kremikovtzi, Съдебно решение от 29 ноември 2012 г.

На какво правно основание трябва да бъдат разгледани и евентуално да се възстановят предоставените преди присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. помощи за преструктуриране на стоманодобивното предприятие „Кремиковци“, спрямо което е образувано производство по несъстоятелност и което е обявено в неплатежоспособност през 2008 г., тоест след присъединяването
В частност, дали процедурата за възстановяване на предоставената на „Кремиковци“ помощ трябва да се основе на член 3 от Допълнителния протокол, изменен с Решение № 3/2006 ЕС—България, или на механизмите, които произтичат от приложение V към Акта за присъединяване и от Регламент № 659/1999, и дали при всички случаи решение на Комисията е задължителна предпоставка за възстановяването от българските власти на предоставените преди присъединяването помощи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/11: Digitalnet, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.

Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Как следва да се тълкуват понятията „модем“ и „достъп до интернет“ по смисъла на позиция 8528 71 13 от Комбинираната номенклатура и Обяснителните бележки към нея?
Коя е водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул, съобразно която следва да се извърши тарифното ѝ класиране — приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?
Ако водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типът модулация и демодулация, която извършва модемът, за определяне тарифното ѝ класиране, респ. вида модем, който използва, или е достатъчно чрез него да се осъществява достъп до Интернет?
В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство, отговарящо на описанието на устройство set-top модул?
Ако set-top модул бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от Комбинираната номенклатура, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на правото на Съюза, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Европейската общност съгласно Споразумението за информационните технологии, или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-top модул попада извън приложното поле на съответната част от това споразумение?
Допустимо ли е митническите органи да променят тарифното класиране на дадена стока, без да извършват физическа проверка на стоката, предмет на вноса, а експертното заключение да е дадено единствено въз основа на писмени доказателства — инструкция за употреба, техническа характеристика и проверка на устройството със същия производител и номер от друг внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/11: TETS Haskovo, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Следва ли надлежно доказаното разрушаване на стопански активи единствено с цел изграждане на нови, модернизирани такива със същото предназначение, да се тълкува като „промяна на факторите, определящи сумата за приспадане“ по смисъла на чл. 185, § 1 от Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/11: Byankov, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на Съюза само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/11: PIGI, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

1) В кои случаи следва да се приема, че е налице хипотезата на надлежно доказана или потвърдена кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата], и за изпълнение на същата необходимо ли е да бъде установена самоличността на извършителя [на кражбата], както и последният да бъде осъден с влязла в сила присъда?
2) В зависимост от отговора по първия въпрос, хипотеза като тази в главното производство — наличие на досъдебно производство за кражба, образувано срещу неизвестен извършител, което обстоятелство не се оспорва от органите по приходите и въз основа на което е прието, че е налице липса, попада ли в обхвата на понятието надлежно доказана и документирана кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата]?
3) Допустима ли е от гледна точка на член 185, параграф 2 от [Директивата] национална правна уредба като тази по член 79, алинея 3 и член 80, алинея 2 от ЗДДС, както и на данъчна практика като тази в главното производство, според която задължително се извършва корекция на приспаднатия данък при придобиването на стоки, станали впоследствие обект на кражба, при положение че Държавата не се е възползвала от предоставената възможност да предвиди изрично корекции на приспаданията в случай на кражба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-394/11: Belov, Заключение от 20 септември 2012 г.

Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)
Въпрос 2: Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43: 2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация; 2.2. дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение
Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то 3.1. разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива 2003/54/ЕО (чл. 3, пар. 5), Директива 2009/72/ЕО (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното и 3.2. тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера
Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите [на] чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 — допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси; — ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата
Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43: 5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава; 5.2. фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна; 5.3. фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход, и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми ,и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна
Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5: 6.1. ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз; 6.2. разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства; 6.3. в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща, или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране); б) за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна; в) предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му; г) наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса; д) мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ; е) наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите; ж) твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства; з) изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-152/12: Комисия/България, Определение от 29 август 2012 г.

Допустимо ли е встъпването на държава членка като подпомагаща страна по производството съгласно приложимите разпоредби на Статута на Съда на Европейския съюз и Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-284/11: EMS-Bulgaria Transport, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на ефективност в областта на косвеното облагане, следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат преклузивен срок като този в конкретния случай, посочен в член 72, алинея 1 от ЗДДС (в редакцията на закона към 2008 г.), продължен до края на месец април 2009 г. само по отношение на получателите по доставки, за които данъкът е станал изискуем до 1 януари 2009 г., с параграф 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС с оглед обстоятелствата по главния спор, а именно:
– от гледна точка на изискването на националното законодателство, лицето, осъществило вътреобщностно придобиване, което няма регистрация по ЗДДС, да се регистрира доброволно, въпреки че не отговаря на условията за задължителна регистрация като предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит,
– новата нормативна уредба, съдържаща се в член 73а от ЗДДС, в сила от 1 януари 2009 г., предвиждаща признаването на правото на приспадане, независимо от това дали е спазен срокът по член 72, алинея 1, когато данъкът е изискуем от получателя по доставките, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството,
– последващото изменение на член 72, алинея 1 от ЗДДС, в сила от 1 януари 2010 г., според което правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено в данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, признаваща късното начисляване на данъка и налагаща санкция за късно начисляване чрез определяне на задължение за лихва, както и налагаща санкция, изразяваща се в непризнаване на правото на данъчен кредит, при конкретните условия, при които се намира жалбоподателят, като се вземе предвид, че сделката не е укрита, данни за нея са налични в счетоводството, данъчната администрация разполага с необходимата информация, няма злоупотреба и бюджетът не е увреден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1535455565759 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form