Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-268/17: AY (Mandat d’arrêt – Témoin), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/17: ZAKO, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли член 1, параграф 2 от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала?
2) Следва ли член 1, параграф 2 от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че той изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, единствено като вторични дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/17: AVIABALTIKA, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на удовлетворяването на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/17: Renerga, Заключение от 12 юли 2018 г.
„(1) Следва ли предвидената в член 36, буква е) от Директива 2009/72 цел за „осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите“ за регулаторния орган, извършващ посочените в тази директива регулаторни функции, да се разбира и тълкува в смисъл, че забранява непредоставянето на стимули (неплащане на компенсация за услуга в обществен интерес) или тяхното ограничаване?
(2) Като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 задълженията за услуги в обществен интерес трябва да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, а съгласно член 3, параграф 6 от същата директива финансовата компенсация за лица, предоставящи услуги в обществен интерес, трябва да е определена по недискриминационен и прозрачен начин, необходимо е да се изясни следното:
(2.1) Трябва ли разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че забраняват ограничаването на стимулирането на доставчиците на услуги в обществен интерес, ако те надлежно изпълняват поетите от тях задължения във връзка с предоставянето на услуги в обществен интерес?
(2.2) Следва ли установено в националното право задължение за спиране на плащането на финансова компенсация, получавана от доставчици на услуги в обществен интерес, независимо от извършваните от доставчика на услуги в обществен интерес дейности за предоставяне на услуги в обществен интерес и от изпълнението на поетите от него задължения, но свързващо основанието за ограничаване (спиране) на плащането на компенсация за услуги в обществен интерес и поставящо го в зависимост от изпълнението на дейности и задължения от страна на свързано с доставчика на услуги в обществен интерес лице (в което контролиращото дялово участие принадлежи на същото предприятие, което има контролиращо дялово участие и в доставчика на услуги в обществен интерес) при отчитането на средствата за потребление на услуги в обществен интерес, изчислени за това предприятие, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
(2.3) Следва ли установеното в националното право задължение за спиране на плащането на получавана от доставчици на услуги в обществен интерес финансова компенсация, докато доставчиците на услуги в обществен интерес остават задължени да продължат да изпълняват изцяло задълженията си за предоставяне на услуги в обществен интерес и свързаните договорни задължения към предприятия, изкупуващи електроенергия, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
(3) Задължава ли член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 — който изисква държавите членки да информират Европейската комисия на всеки две години за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги — държава членка, която е установила в приетите национални мерки правна уредба, предвиждаща основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчици на услуги в обществен интерес, да информира Европейската комисия за тази нова правна уредба?
(4) Нарушава ли целите на изпълнението на Директива 2009/72 и общите принципи на правото на Съюза (правна сигурност, легитимни очаквания, пропорционалност, прозрачност и забрана на дискриминацията) въвеждането от държава членка в националното право на основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчиците на услуги в обществен интерес?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/17: Nap Innova Hoteles/CRU, Определение от 5 юли 2018 г.
Противоречи ли задължението за представителство на юридическите лица от адвокат, който е трето лице по отношение на дружеството, на разпоредбите на правото на Съюза, включително член 19 от Статута на Съда на ЕС и принципите, установени в Хартата на основните права?
Какви са границите на приложимост на националното право относно допустимостта на представителство пред юрисдикциите на Съюза в светлината на автономното тълкуване на правото на ЕС?
Допустимо ли е адвокат, който е едновременно администратор и съдружник на юридическо лице, да представлява това лице пред юрисдикциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/17: Nap Innova Hoteles/CRU, Определение от 5 юли 2018 г.
Може ли жалба да бъде допустима, ако е подписана от адвокат, който не е независимо от дружеството жалбоподател трето лице?
Допустимо ли е обжалване, когато основанията не са ясно и конкретно изложени?
Попада ли в обхвата на контрола на Съда на ЕС тълкуването и прилагането на националното право от националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/17: France Télévisions, Заключение от 5 юли 2018 г.
1) Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет, единствено поради това обстоятелство да се разглежда като предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни канали по смисъла на параграф 1 от член 31 от Директива [2002/22]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли държава членка, без да наруши Директива [2002/22] или други правни норми на Европейския съюз, да предвиди задължение за пренос на радио- и телевизионни услуги по отношение както на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение, така и по отношение на предприятията, които, без да предоставят такива мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет?
3) При положителен отговор на втория въпрос, могат ли държавите членки да не обвържат задължението за пренос, що се отнася до доставчиците на услуги, които не са оператори на електронни съобщителни мрежи, с всички условия, предвидени в параграф 1 от член 31 на Директива [2002/22], макар и по силата на директивата от операторите на мрежи да се изисква да отговарят на тези условия?
4) Може ли държава членка, която е въвела задължение за пренос на някои радио- и телевизионни услуги в някои мрежи, да предвиди, без това да е нарушение на Директива [2002/22], задължението тези услуги да приемат разпространението си в тези мрежи, включително и когато става дума за разпространение чрез уебсайт, когато самата услуга разпространява своите програми по интернет?
5) Трябва ли, когато става въпрос за разпространение по интернет, предвиденото в член 31, параграф 1 от Директива [2002/22] условие, че е необходимо значителен брой крайни ползватели на мрежите, които имат задължението за пренос, да ги използват като основно средство за приемане на радио- и телевизионни предавания, да се преценява с оглед на всички ползватели, които гледат телевизионни програми в стрийминг и пряко в мрежата на интернет, или единствено с оглед на ползвателите на сайта, който има задължението за пренос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/17: Jenkinson/Съвет и др., Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разгледа искания, които предполагат преквалифициране на всички последователни трудови договори, сключени между жалбоподателя и различни мисии на ЕС, когато само последният договор съдържа арбитражна клауза в полза на съдилищата на Съюза?
Могат ли институциите на Европейския съюз (Съвет, Комисия, ЕСВД) да носят отговорност за твърдяно дискриминационно третиране и други последици от договорни правоотношения, по които не са били формални страни, но са упражнявали контрол или са наследили права и задължения от съответните мисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/17: Turbogás, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Следва ли член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/16: Montte, Заключение от 26 юни 2018 г.
1) Допустимо ли е съгласно Директива 2014/24 национално законодателство като член 150, параграф 4 TRLCSP или практика за неговото тълкуване и прилагане, които позволяват на възлагащите органи в спецификацията за възлагане на поръчка посредством открита процедура да установяват критерии за възлагане, които се прилагат на последователни елиминаторни етапи спрямо офертите, които не достигат предварително определен минимален брой точки?
2) При положителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е съгласно посочената Директива 2014/24 национално законодателство или практика за неговото тълкуване и прилагане, които използват в откритата процедура посочената система от критерии за възлагане, които се прилагат на последователни елиминаторни етапи по такъв начин, че на последния етап не са налице достатъчен брой оферти, за да се гарантира реална конкуренция?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допустима ли е съгласно посочената Директива 2014/24 — поради обстоятелството, че не се гарантира реална конкуренция и се заобикаля задължението поръчката да се възложи на офертата с най-добро съотношение качество/цена — клауза като разглежданата, съгласно която факторът цена се взема предвид само за оферти, получили 35 от 50 възможни точки при техническите критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.