Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-335/17: Valcheva, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Следва ли понятието „право на лични отношения“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) и член 2, точка 10 от Регламент [№ 2201/2003] да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители—деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/15: Simba Toys/EUIPO и Seven Towns, Определение от 30 май 2018 г.
Какви са критериите за определяне на възстановимите разноски по дело за определяне на разноски пред Съда на Европейския съюз?
Как се оценява сложността на делото и обемът на необходимата адвокатска работа във връзка с възстановимите разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/15: Simba Toys/EUIPO и Seven Towns, Определение от 30 май 2018 г.
Кои съдебни разноски следва да се считат за подлежащи на възстановяване при производство по жалба пред Съда?
Какви фактори са релевантни при определянето на сумата на адвокатското възнаграждение, подлежаща на възстановяване?
Следва ли националните тарифи за адвокатските хонорари да се прилагат при определянето на възстановимите разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/15: Simba Toys/EUIPO и Seven Towns, Определение от 30 май 2018 г.
Обхватът на необходимите съдебни разноски, които подлежат на възстановяване при производство пред Съда по жалба срещу акт на Общия съд.
Критериите, които следва да се прилагат при определяне на размера на възнаграждението, което трябва да бъде възстановено от страната, осъдена да заплати съдебните разноски.
Възможността за прилагане на национални тарифи за адвокатските хонорари при определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/15: Simba Toys/EUIPO и Seven Towns, Определение от 30 май 2018 г.
Какви са критериите и ограниченията относно възстановимите разноски, които следва да бъдат присъдени на страна по дело пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/17: Volkswagen Financial Services (UK), Заключение от 3 май 2018 г.
1) Когато общите режийни разходи, отнесени към сделките от типа „hire purchase“ (които се състоят от освободени доставки на финансиране и облагаеми доставки на автомобили), са включени само в цената на извършваните от данъчнозадълженото лице освободени доставки на финансиране, има ли това лице право да приспадне някаква част от данъка върху тези разходи?
2) Какво е правилното тълкуване на точка 31 от решение от 8 юни 2000 г., Midland Bank (C‑98/98, EU:C:2000:300), и по-точно на извода, че режийните разходи „са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива са елемент от цената на стоките на предприятието“?
По-конкретно:
a) Следва ли този пасаж да се тълкува в смисъл, че при всеки специален метод, въведен съгласно член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112], държавата членка винаги трябва да отнася някаква част от данъка по получени доставки към всяка извършвана доставка?
б) Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на извършваните от предприятието облагаеми доставки?
3) Фактът, че режийните разходи действително са използвани, поне в известна степен, за извършването на облагаеми доставки на автомобили,
a) означава ли, че някаква част от данъка върху тези разходи трябва да подлежи на приспадане?
б) Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на облагаемите доставки на автомобили?
4) Може ли да е по принцип допустимо да не се вземат предвид облагаемите доставки на автомобили (или тяхната стойност) за целите на установяването на специален метод по член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/17: Mölk, Заключение от 2 май 2018 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 3 във връзка с член 3 от Хагския протокол от 2007 г. да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, в която кредиторът има обичайно място на пребиваване, урежда искането на длъжник определената с влязъл в сила акт издръжка да бъде намалена поради променилите му се доходи и в случаите, когато размерът на дължимата до момента издръжка е бил определен по искане на кредитора, в съответствие с член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г., от съда съгласно правото на държавата, в която длъжникът има непроменено място на обичайно пребиваване?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г. да се тълкува в смисъл, че кредиторът „сезира“ компетентния орган на държавата, в която длъжникът има обичайно място на пребиваване, и с явяването си по смисъла на член 5 от Регламент № 4/2009 в образувано по инициатива на длъжника пред този орган производство, оспорвайки искането по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/17: Headlong, Определение от 23 април 2018 г.
Приложима ли е процедурата за заличаване на дело от регистъра на Съда в случай на оттегляне на преюдициално запитване от страна на националния съд след постановяване на релевантно решение по аналогично дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/17: Peek & Cloppenburg, Съдебно решение от 19 април 2018 г.
Съвместимо ли е с член 14 от Директива 2008/95 положение, при което недействителността или отмяната на национална марка, която представлява основанието да се претендира предходността на марка на Съюза и е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита, може да бъде установена а posteriori само когато предпоставките за обявяване на недействителността или за отмяната са били налице не само към момента на отказа от марката или на изтичането на срока ѝ на защита, но и към момента на постановяване на съдебното решение, с което това се установява?
Има ли претендирането на предходността по член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 за последица това, че правата, произтичащи от националната марка, са погасени и не могат повече да бъдат правомерно използвани, или това, че националната марка остава в сила въз основа на правото на Съюза дори когато не е вписана повече в регистъра на съответната държава членка, в резултата на което може и трябва да продължи да бъде правомерно използвана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.