всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Stix-Hackl

Генерален адвокат – Stix-Hackl

Дело C-459/00: Комисия/Trenker, Определение от 11 април 2001 г.

Компетентен ли е Комисията да приеме решение за отнемане на национални разрешения за пускане на пазара въз основа на процедурата по членове 13 и 14 от Директива 75/319, когато става въпрос за вече издадени национални разрешения?
Допустимо ли е оценка на ефикасността и безопасността на лекарствен продукт, основана на нови научни критерии, да доведе до отнемане на разрешение за пускане на пазара на продукт, който е разрешен повече от 10 години?
Какви са границите на съдебния контрол по отношение на сложните научни и технически преценки на Общностните органи при отнемане на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/00: Комисия/Hänseler, Определение от 11 април 2001 г.

Правилно ли са приложени материалноправните критерии за ефикасност и безопасност при отнемане на разрешение за търговия с лекарствени продукти съгласно релевантните директиви?
В какви граници е допустим съдебният контрол върху сложни научни и експертни преценки на компетентните органи по общественото здраве?
Длъжен ли е съдът при преценка на процедурните и материалноправни основания за отнемане на разрешение да отчете развитието на научните критерии и промяната на експертните становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/99: Комисия/Aiolika Parka Siteias, Заключение от 5 април 2001 г.

Нарушение на договорните задължения чрез неизпълнение на договора и отказ за връщане на получените авансови плащания
Задължение за заплащане на договорно договорените лихви върху невърнатите суми
Солидарна отговорност на ответника за връщане на цялата сума поради прекратяване на договора по вина на ответника

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/99: Zino Davidoff и Levi Strauss, Заключение от 5 април 2001 г.

1) Доколкото Директивата се отнася до пускането на стоки на пазара в Общността със съгласието на притежателя на марката, следва ли тя да се тълкува така, че включва съгласие, дадено изрично или мълчаливо и пряко или косвено
2) Когато: (i) притежателят е дал съгласие или е позволил стоките да бъдат предоставени на трето лице при обстоятелства, при които правата на последното да търгува по-нататък със стоките се определят от правото, приложимо към договора за покупка, по силата на който това лице е придобило стоките, и (ii) това право позволява на продавача да наложи ограничения върху по-нататъшната търговия или използване на стоките от купувача, но също така предвижда, че при липса на ефективно наложени от или от името на притежателя ограничения върху правото на купувача да търгува по-нататък със стоките, третото лице придобива право да търгува със стоките във всяка страна, включително Общността, тогава, ако не са наложени ефективни ограничения съгласно това право за ограничаване на правата на третото лице да търгува със стоките, следва ли Директивата да се тълкува така, че да се счита, че притежателят е дал съгласие за правото на третото лице, придобито по този начин, да търгува със стоките в Общността
3) Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, следва ли националните съдилища да определят дали при всички обстоятелства са били наложени ефективни ограничения на третото лице
4) Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува така, че легитимни причини за притежателя да се противопостави на по-нататъшната комерсиализация на неговите стоки включват всякакви действия на трети лица, които съществено засягат стойността, привлекателността или имиджа на марката или стоките, на които тя е поставена
5) Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува така, че легитимни причини за притежателя да се противопостави на по-нататъшната комерсиализация на неговите стоки включват премахването или заличаването от трети лица (изцяло или частично) на всякакви означения върху стоките, когато такова премахване или заличаване не е вероятно да причини сериозна или съществена вреда на репутацията на марката или стоките, носещи марката
6) Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува така, че легитимни причини за притежателя да се противопостави на по-нататъшната комерсиализация на неговите стоки включват премахването или заличаването от трети лица (изцяло или частично) на номера на партиди върху стоките, когато такова премахване или заличаване води до това, че стоките: (i) нарушават някоя част от наказателния кодекс на държава членка (различна от част, отнасяща се до търговски марки) или (ii) нарушават разпоредбите на Директива 76/768/ЕИО
7) Когато стоки, носещи регистрирана търговска марка, са били пуснати на пазара в държава извън ЕИП от притежателя на марката или с негово съгласие и тези стоки са били внесени или продадени в ЕИП от трето лице, има ли ефектът на Директива 89/104/ЕИО („Директивата“) това, че притежателят на марката има право да забрани такъв внос или продажба, освен ако не е дал изрично и явно съгласие за това, или такова съгласие може да бъде подразбирано
8) Ако отговорът на въпрос 7 е, че съгласието може да бъде подразбирано, следва ли съгласието да се подразбира от факта, че стоките са били продадени от притежателя или от негово име без договорни ограничения, забраняващи препродажба в рамките на ЕИП, обвързващи първия и всички следващи купувачи
9) До каква степен е релевантно или определящо за въпроса дали е имало съгласие от страна на притежателя за пускането на тези стоки на пазара в рамките на ЕИП по смисъла на Директивата, че: (a) лицето, което пуска стоките на пазара (което не е оторизиран търговец на дребно), го прави със знанието, че е законен собственик на стоките и стоките не носят индикация, че не могат да бъдат пуснати на пазара в ЕИП; и/или (b) лицето, което пуска стоките на пазара (което не е оторизиран търговец на дребно), го прави със знанието, че притежателят на търговската марка възразява срещу пускането на тези стоки на пазара в рамките на ЕИП; и/или (c) лицето, което пуска стоките на пазара (което не е оторизиран търговец на дребно), го прави със знанието, че притежателят на търговската марка възразява срещу пускането им на пазара от всеки, различен от оторизиран търговец на дребно; и/или (d) стоките са били закупени от оторизирани търговци на дребно в държава извън ЕИП, които са били информирани от притежателя, че той възразява срещу продажбата на стоките от тях за целите на препродажба, но не са наложили на купувачите от тях договорни ограничения относно начина, по който стоките могат да бъдат разпореждани; и/или (e) стоките са били закупени от оторизирани търговци на едро в държава извън ЕИП, които са били информирани от притежателя, че стоките трябва да бъдат продавани на търговци на дребно в тази държава извън ЕИП и не трябва да бъдат продавани за износ, но не са наложили на купувачите от тях договорни ограничения относно начина, по който стоките могат да бъдат разпореждани; и/или (f) имало ли е или не е имало комуникация от страна на притежателя към всички следващи купувачи на неговите стоки (т.е. тези между първия купувач от притежателя и лицето, което пуска стоките на пазара в ЕИП) относно неговото възражение срещу продажбата на стоките за целите на препродажба; и/или (g) наложено ли е било или не е било наложено договорно ограничение от притежателя и направено правно обвързващо за първия купувач, забраняващо продажба за целите на препродажба на всеки, различен от крайния потребител
10) Зависи ли въпросът дали е имало съгласие от страна на притежателя за пускането на тези стоки на пазара в рамките на ЕИП по смисъла на Директивата от някакъв друг или допълнителен фактор или фактори и ако да, кои?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/99: Италия/Комисия, Заключение от 29 март 2001 г.

Недопустимост на иска за отмяна на решението на Комисията за формално откриване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО, тъй като това решение представлява само подготвителна процесуална мярка, която не поражда самостоятелни правни последици и евентуалната му незаконосъобразност може да бъде отстранена чрез обжалване на окончателното решение.
Недопустимост на иска за отмяна на частта от решението, с която се отправя покана за спиране на изпълнението на спорните мерки, тъй като тази покана не представлява задължителна заповед за спиране, а само покана или предупреждение за възможно бъдещо действие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/99: Комисия/Франция, Съдебно решение от 8 март 2001 г.

Нарушени ли са задълженията на Франция по член 4, параграф 1 от Директива 75/440/ЕИО, като е допуснато превишаване на пределните стойности за нитрати в повърхностните води, предназначени за добив на питейна вода в Бретан?
Спазено ли е изискването на член 4, параграф 2 от Директива 75/440/ЕИО за изготвяне и прилагане на систематичен план за действие, включващ график за подобряване на качеството на повърхностните води в Бретан?
Изпълнено ли е задължението по член 4, параграф 3 от Директива 75/440/ЕИО за уведомяване на Комисията относно използването на повърхностни води с влошено качество за добив на питейна вода и представяне на план за управление на водните ресурси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/99: Canal Satélite Digital, Заключение от 8 март 2001 г.

1) Препятства ли член 30 от Договора за ЕО, във връзка с разпоредбите на членове 1—5 от Директива 95/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година относно използването на стандарти за предаване на телевизионни сигнали (ОВ 1995 L 281, стр. 51), национални разпоредби, които налагат на операторите на услуги с условен достъп, като условие за разрешаване на пускането на пазара на апарати, оборудване, декодери или системи за цифрово предаване и приемане на телевизионни сигнали чрез сателит — включително такива, които са законно произведени или пуснати на пазара в други държави членки — следните кумулативни изисквания: — задължението да се впишат данни за себе си и за посочените апарати, оборудване, декодери и системи в задължителен официален регистър, като вписването е обусловено не само от тържествена декларация на съответния оператор, че е спазил техническите спецификации, но и от предварителен технически доклад от националните органи относно съответствието с техническите и други изисквания, предвидени в националното законодателство; — задължението, след приключване на горепосочената процедура по регистрация, да се получи съответното административно „удостоверение“, удостоверяващо съответствието с горепосочените технически и други изисквания, предвидени в националното законодателство?
2) Препятства ли член 59 от Договора за ЕО, във връзка с членове 1—5 от Директива 95/47/ЕО, национално законодателство, което налага горепосочените административни изисквания на операторите на услуги с условен достъп?
3) Следва ли национална законодателна разпоредба, която предвижда спазване на такива изисквания, да се счита за „техническа наредба“ по смисъла на задължението за уведомяване на Комисията, предвидено в Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и наредби (ОВ 1983 L 109, стр. 8)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/00: Cibo Participations, Заключение от 6 март 2001 г.

1. Какви са критериите за установяване на „участие“
Може ли то да се изведе от предоставянето на платени услуги или от управлението на група дружества от страна на холдинговото дружество, или от фактическо управление, изключващо независимостта на дъщерното дружество, или от някакъв друг фактор?
2. Когато има „участие“, остава ли получаването на дивиденти извън приложното поле на данъка върху добавената стойност по някаква друга причина, освен икономическа дейност, тъй като тези приходи не представляват възнаграждение за доставка на стоки или услуги, или, като се има предвид, че разходите са направени във връзка с придобиването на акции, чиято пряка цел е да се позволи участие в икономическа дейност, попадат ли приходите от дивиденти в приложното поле на данъка върху добавената стойност и ако да, освободени ли са те съгласно член 13Б, буква д), точка 1 от Шестата директива или подлежат на облагане?
3. Ако получаването на дивиденти остава извън приложното поле на данъка върху добавената стойност, какви са последиците за правото на приспадане:
- остава ли правото на приспадане на данъка върху разходите, направени за придобиване на акции, като се има предвид, че тези разходи не се отнасят до облагаема сделка,
- или е допустимо приспадане под формата на общи разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/00: Комисия/Франция, Заключение от 22 февруари 2001 г.

Нарушение на задълженията по член 43 ЕО и член 48 ЕО чрез запазване на разпоредбите на членове 3 и 3.1 от Закон № 67-5 относно корабите и другите морски съдове, както и на разпоредбата на член 219 от Митническия кодекс, всяка в редакцията, изменена със Закон № 96-151 относно транспорта.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/99: Sadam Zuccherifici и др./Съвет, Заключение от 8 февруари 2001 г.

Объркване на производството на жалбоподателите с това на Associazione Nazionale Bieticoltori (ANB) и други италиански производители на захарно цвекло
Неспазване на условията за допустимост на жалба за отмяна, подадена от физически или юридически лица

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 146474849 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form