Sharpston
Генерален адвокат – Sharpston
Дело C-281/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
Правилно и пълно ли е транспонирано определението на понятията „микроорганизъм“, „генетично модифициран микроорганизъм“, „инцидент“ и „ползвател“ по смисъла на Директива 2009/41/ЕО в полското законодателство?
Пълно ли е транспониран член 10, параграф 3 от Директива 2009/41/ЕО относно правомощията на националния орган да определя условия за работа с ГМО в контролирани условия?
Транспониран ли е в полското законодателство член 3, параграф 3 от Директива 2009/41/ЕО относно изключенията от приложното поле на директивата?
Транспонирани ли са в полското законодателство правилата за нотификация и сроковете за работа с ГМО от класове 1, 2 и 3 по член 7, член 8, параграфи 2 и 3, и член 9, параграф 2, буква a) от Директива 2009/41/ЕО?
Правилно ли е транспониран член 10, параграф 4 от Директива 2009/41/ЕО относно изчисляването на сроковете при обществени обсъждания и консултации?
Транспонирани ли са в полското законодателство изискванията за поверителност и консултация с нотифициращото лице по член 18, параграф 1, втора алинея и параграфи 3 и 4 от Директива 2009/41/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/12: Комисия/Италия, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да приеме всички необходими мерки за възстановяване на държавната помощ, обявена за незаконна и несъвместима с вътрешния пазар, предоставена на Portovesme Srl и Eurallumina SpA, съгласно Решение 2011/746/ЕС на Комисията?
Може ли Италианската република да се позове на абсолютна невъзможност за изпълнение като основание за неизпълнение на задължението за възстановяване на неправомерната държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/12: Rivella International/СХВП, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Приложимо ли е изискването за доказване на реално използване по член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 към международни марки с действие в държава членка?
Може ли териториалната валидност на използването на по-ранна марка, която е предмет на международна регистрация с действие в държава членка, да се определя изключително от националното право, включително от двустранни споразумения между държави?
Нарушава ли се принципът на единния характер на марката на Общността, ако се изисква доказване на реално използване само на територията на държава членка, без да се отчитат изключения, произтичащи от международни споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/12: S. и G., Заключение от 12 декември 2013 г.
По дело[то] [B] и делото [O]:
1. Следва ли Директива 2004/38 […] да се приложи по аналогия, що се отнася до условията, уреждащи правото на пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, както в решенията на Съда на Европейския съюз по дело Singh (C‑370/90)[ ( 3 ) ] и по дело Eind (C‑291/05)[ ( 4 ) ], когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 [ДФЕС], както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 [ДФЕС]?
2. При утвърдителен отговор: Изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?
3. При утвърдителен отговор: Може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснато пребиваване, а за пребиваване с определена честота в другата държава членка, например в края на всяка седмица или по време на редовни посещения?
По дело[то B]:
4. Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по това дело погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?
По дело S (C‑457/12):
1. По дело[то G]:
Възможно ли е за гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, живеещ в държавата членка, на която е гражданин, но работещ в друга държава членка за работодател, установен в тази друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, да се изведе право на пребиваване съгласно правото на Съюза?
2. По дело[то S]:
Възможно ли е за гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, живеещ в държавата членка, на която е гражданин, но в рамките на дейността, която упражнява за работодател, установен в същата държава членка, пътува до и от друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, да се изведе право на пребиваване съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/12: O., Заключение от 12 декември 2013 г.
По дело[то] [B] и делото [O]:
1. Следва ли Директива 2004/38 […] да се приложи по аналогия, що се отнася до условията, уреждащи правото на пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, както в решенията на Съда на Европейския съюз по дело Singh (C‑370/90)[ ( 3 ) ] и по дело Eind (C‑291/05)[ ( 4 ) ], когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 [ДФЕС], както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 [ДФЕС]?
2. При утвърдителен отговор: Изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?
3. При утвърдителен отговор: Може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснато пребиваване, а за пребиваване с определена честота в другата държава членка, например в края на всяка седмица или по време на редовни посещения?
По дело[то B]:
4. Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по това дело погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?
По дело S (C‑457/12):
1. По дело[то G]:
Възможно ли е за гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, живеещ в държавата членка, на която е гражданин, но работещ в друга държава членка за работодател, установен в тази друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, да се изведе право на пребиваване съгласно правото на Съюза?
2. По дело[то S]:
Възможно ли е за гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, живеещ в държавата членка, на която е гражданин, но в рамките на дейността, която упражнява за работодател, установен в същата държава членка, пътува до и от друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, да се изведе право на пребиваване съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/12: YS и др., Заключение от 12 декември 2013 г.
1. Следва ли данните, съдържащи се в докладната записка относно заинтересованото лице и отнасящи се до това лице, да се считат за лични данни по смисъла на член 2, буква а) от [Директива 95/46]
2. Представлява ли съдържащият се в докладната записка правен анализ лични данни по смисъла на споменатата разпоредба
3. В случай че Съдът на Европейския съюз потвърди, че описаните по-горе данни представляват лични данни, следва ли администраторът или съответният държавен орган да предостави достъп до тези лични данни на основание на член 12 от [Директива 95/46] и на член 8, параграф 2 от [Хартата]
4. Може ли във връзка с това заинтересованото лице също така да се позове пряко на член 41, параграф 2, буква б) от [Хартата] и ако това е така, следва ли съдържащата се в него формулировка „като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността“ [на процеса на вземане на решение], да се тълкува в смисъл, че поради тази причина може да бъде отказан достъп до докладната записка
5. В случай че заинтересованото лице подаде молба за достъп до докладната записка, администраторът или съответният държавен орган следва ли да предостави на разположение на това лице копие на този документ, за да удовлетвори правото му на достъп
1. Трябва ли член 12, буква a), второ тире от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи
2. Следва ли изразът „право на достъп“ в член 8, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи по смисъла на член 12, буква а), второ тире от [Директива 95/46]
3. Отнася ли се член 41, параграф 2, буква б) от [Хартата] и за държавите — членки на Европейския съюз, когато те прилагат правото на [Съюза] по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата
4. Доколкото като последица от предоставянето на достъп до „докладните записки“ в същите вече не се излагат съображенията, поради които се предлага определено решение, а това е неблагоприятно от гледна точка на безпрепятствения вътрешноведомствен обмен на становища и правилното протичане на процеса по вземане на решения, обосновава ли тази последица легитимен интерес от поверителност по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от [Хартата]
5. Може ли съдържащите се в „докладните записки“ правни анализи да се разглеждат като лични данни по смисъла на член 2, буква a) от [Директива 95/46]
6. Защитата на правата и свободите на други лица по смисъла на член 13, параграф 1, буква ж) от [Директива 95/46] обхваща ли и интереса от безпрепятствен вътрешноведомствен обмен на становища
При отрицателен отговор на този въпрос, може ли тогава да се приеме, че посоченият интерес попада в хипотезата на член 13, параграф 1, буква г) или е) от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/12: Комисия/Италия, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Изпълнила ли е Република Италия в срок задължението си да възстанови държавната помощ, обявена за незаконна и несъвместима с вътрешния пазар, предоставена на Portovesme Srl и Eurallumina SpA, съгласно членове 3 и 4 от решение 2011/746/ЕС?
Спазила ли е Република Италия задължението си да информира Европейската комисия относно предприетите мерки за изпълнение на решение 2011/746/ЕС, съгласно член 5 от това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/11: Atlas Air/Atlas Transport, Определение от 5 декември 2013 г.
Обхваща ли възнаграждението на адвокат необходимите разходи, които подлежат на възстановяване по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Какви обстоятелства и разходи следва да бъдат взети предвид при определяне на подлежащата на възстановяване сума на разноските?
Какъв е обхватът на правомощието на Съда на Европейския съюз при определяне на възстановимите разноски по отношение на адвокатските възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/11: Atlas Air/Atlas Transport, Определение от 5 декември 2013 г.
Наличието на изискване за представяне в срок на писмено изложение на основанията за обжалване като условие за допустимост на жалбата пред апелативния състав.
Недопустимост на жалба, която само повтаря доводи, изложени пред Общия съд, без да установява грешка при прилагане на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-576/12: Jurašinović/Съвет, facet-document-type-ARRET
Наличието на задължение Общият съд да поиска и да разгледа документите, по отношение на които е отказан достъп, при упражняване на съдебен контрол върху отказ за достъп по Регламент № 1049/2001.
Възможността институциите да откажат достъп до документ, който не е предварително класифициран като „чувствителен документ“ по смисъла на член 9 от Регламент № 1049/2001, единствено на основание изключенията по член 4 от същия регламент.
Правните последици от това, че документи са предоставени на трети лица извън приложното поле на Регламент № 1049/2001, по отношение на правото на публичен достъп до същите документи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.