Sharpston
Генерален адвокат – Sharpston
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Недопустимост на исковете поради липса на предмет, липса на правен интерес и нарушение на принципа на добро правораздаване
Нарушение на принципа за равно третиране
Нарушение на правото на защита
Липса на достатъчна яснота на исканията (петитума) в исковата молба (само по отношение на Чешката република)
Държавите членки имат право да не прилагат решенията за преместване въз основа на запазените си правомощия съгласно член 72 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС
Решенията за преместване са създали система, която не функционира
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [93/13] и съдебната практика, в която тя е тълкувана, да се разбират в смисъл, че този член от Директивата не допуска национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба [точка 2] от [LEC], съгласно която в рамките на молба за издаване на европейска заповед за плащане не е задължително да се представят документи, а ако такива бъдат представени, те ще са недопустими?
2) Трябва ли член 7, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 1896/2006] да се тълкува в смисъл, че този член не забранява [на съда да поиска] от дружеството кредитор да представи документите, на които основава своето искане, произтичащо от потребителски заем, сключен между продавач или доставчик и потребител, ако съдът счете, че е необходимо да разгледа тези документи, за да прецени дали евентуално са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор и по този начин да се съобрази с разпоредбите на Директива [93/13] и със съдебната практика, в която тя е тълкувана?
1) Съвместима ли е с член 38 от Хартата, член 6, параграф 1 [ДЕС] и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба, точка 4 от LEC, която при предявено срещу потребител вземане и при наличие на данни за предявяване на суми, основаващи се на неравноправни клаузи, не допуска нито да се представят, нито да се изискват договорът или разбивката на вземането?
2) Съвместимо ли е с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент [№ 1896/2006] да се изисква от заявителя да представи в точка 11 от формуляр A разбивка на предявеното срещу потребител вземане
Също така съвместимо ли е с посочената разпоредба да се иска възпроизвеждане в посочената точка 11 от този формуляр на съдържанието на клаузите от договора, на които се основава предявеното срещу потребител вземане, а не само на основния предмет на договора, за да се направи преценка за неравноправност?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, възможно ли е в съответствие с настоящия текст на Регламент № 1896/2006, преди да бъде издадена европейската заповед за плащане, да се провери служебно дали в потребителски договор се съдържат неравноправни клаузи и ако това е възможно — на основание на коя разпоредба?
4) В случай че в съответствие с настоящия текст на Регламент 1896/2006 не е възможно, преди да бъде издадена европейската заповед, да се упражни служебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, от Съда на Европейския съюз се иска да се произнесе по валидността на посочения регламент от гледна точка на това дали той противоречи на член 38 от Хартата и на член 6, параграф 1 [ДЕС]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Следва ли чл. 1(1) от Директива 2014/42 […], предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация […],“ да се тълкува в смисъл, че дава право на [държавите членки] да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
2. Следва ли от нормата на чл. 1(1), като се има предвид и нормата на чл. 4(1) от Директива 2014/42 […], че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация?
3. Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4(2) от Директива 2014/42 […], при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?
4. Следва ли чл. 5(1) от Директива 2014/42 […] да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?
5. Следва ли правилото на чл. 6(1) от Директива 2014/42 […] да се тълкува като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?
6. Следва ли правилото на чл. 8(1) от Директива 2014/42 […] да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която освобождава от данъчно облагане обезщетенията за инвалидност само ако тези обезщетения се изплащат от държавния бюджет, т.е. от белгийската държава по силата на белгийското законодателство, като по този начин поражда дискриминация между данъчнозадължено лице, белгийско местно лице, получаващо обезщетения за инвалидност, плащани от белгийската държава, които са освободени от облагане с данък, и данъчнозадължено лице, белгийско местно лице, получаващо обезщетения, с които се цели компенсиране на инвалидност, плащани от друга държава — членка на Европейския съюз, които не са освободени от облагане с данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 да се тълкува в смисъл, че посоченият в него срок се прилага и за корекцията на своевременно направено уведомяване за таксата за свръхпроизводство в резултат на изменение на установеното количество на подлежащия на отчитане излишък от захар, което e извършено след изтичане на срока въз основа на проверка съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 952/2006?
В случай на промяна на своевременно направено уведомяване, извършена въз основа на констатации в рамките на проверки, важат ли условията, при които съгласно решение на Съда от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, ECLI:EU:C:2002:7) е допустимо превишаване на срока за уведомяване по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2670/81, изменен с Регламент № 3559/91 [(ЕИО) № 3559/91 на Комисията от 6 декември 1991 г. (ОВ L 336, 1991 г., стр. 26)], също и за превишаване на срока за уведомяване по член 3, параграф 2 от Регламент № 967/2006?
В случай че член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 не се прилага за уведомления за корекции в резултат на проверки (вж. първи въпрос) или ако са налице условията за превишаване на срока (вж. втори въпрос), следва ли да се счита, че за срок, в рамките на който трябва да бъде съобщена корекцията на таксата за свръхпроизводство, се определя следващият 1 май, или следва да се приложи националното законодателство?
Съвместимо ли е с основните принципи на правото [на Съюза], към които спадат и принципите на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания, ако в случай като настоящия, въз основа на продължителността на проверката, продължителността на изготвяне на доклада от проверката и неговото разглеждане, уведомяване за таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта се извърши на 20 октомври 2010 г., съответно на 27 октомври 2011 г.
В това отношение има ли значение дали производителят на захар е оспорил констатацията относно излишъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, с което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, при положение че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от положение като разглежданото по главното производство за периода преди 1 януари 2011 г., през който Френската република, както ѝ позволява тази директива, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито, вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?
При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от посочената директива за дребните производители, които потребяват произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си
По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като тогава държавата членка е длъжна да облага с данък използвания природен газ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Може ли европейска заповед за арест, издадена от прокуратура, която е изложена на риск да получава конкретни указания от изпълнителната власт, да бъде валидна, ако подлежи на задължително одобрение от независим съд, който упражнява пълен контрол върху условията за издаване и пропорционалността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Подлежи ли на съдебен контрол от Съда на ЕС фактическата преценка на визуалната и фонетична сходство между знаци при липса на твърдяно или установено изопачаване на фактите?
Имат ли значение визуалният облик и стилизацията на знаците при сравнение с по-ранна словна марка?
Допустимо ли е искане за нова фактическа преценка относно вероятността от объркване и следва ли да се отчете поведението на опонента в рамките на опозиционно производство по Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Може ли преценката на Общия съд относно фактическото сходство между марки да бъде предмет на съдебен контрол при обжалване само в случай на изопачаване на фактите?
По какъв начин следва да се определя сходството между марки съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като се отчитат всички релевантни фактори, включително визуалното, фонетичното и концептуалното сходство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.