Saugmandsgaard Oe
Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe
Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.
Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/17: International Management Group/Комисия, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме решения, с които отказва възлагането на задачи по изпълнението на бюджета на Европейския съюз на организация, въз основа на съмнения относно нейния статут на международна организация по смисъла на приложимите финансови разпоредби?
Законосъобразно ли е Общият съд да приеме, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е обосновала спорните решения със съмнения относно статута на IMG като международна организация по смисъла на финансовите разпоредби на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/18: Da Silva Martins, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.
Следва ли да се приеме, че действащата в Португалия правна уредба има предимство като особена повелителна норма по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“?
Представлява ли посочената норма разпоредба от правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми по смисъла на член 27 от Регламент „Рим II“?
Може ли да се приеме, че по отношение на португалски гражданин, претърпял пътнотранспортно произшествие в Испания, трябва да се приложи уредбата на погасителната давност, съдържаща се в член 498, параграф 3 от португалския Граждански кодекс, по смисъла на член 28 от Директива 2009/103?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/17: Planta Tabak, Съдебно решение от 30 януари 2019 г.
a) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на определени тютюневи изделия, без да се посочва ясно и точно кои от тези тютюневи изделия следва да бъдат забранени още от 20 май 2016 г. и кои — едва от 20 май 2020 г.?
б) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на равно третиране, тъй като по отношение на забраните, които държавите членки следва да приемат, в тази разпоредба се прави разграничение според обема на продажбите, без да са налице съображения, които да обосновават това?
в) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като тази разпоредба задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е по-малко от 3 % за дадена продуктова категория, още от 20 май 2016 г.?
г) При отрицателен отговор [на първия въпрос, букви а)—в)]: как трябва да се тълкува понятието „продуктова категория“, съдържащо се в член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40]
Трябва ли разпределянето в „продуктови категории“ да се извършва според вида вкусово-ароматни качества или според вида (ароматизирано) тютюнево изделие, или въз основа на комбинация от двата критерия?
д) При отрицателен отговор [на въпрос 1, букви а)—в)], по какъв начин следва да се установи дали по отношение на определено тютюнево изделие е достигната границата от 3 % по смисъла на член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40], при положение че не са налице официални и публично достъпни числени стойности и статистически данни относно тази граница?
2) a) Имат ли право държавите членки да приемат допълнителни преходни разпоредби при транспонирането на членове 8—11 от [Директива 2014/40] в националното право?
б) При отрицателен отговор на [втория] преюдициален въпрос, буква а):
— невалидни ли са член 9, параграф 6 и член 10, параграф 1, второ изречение, буква е) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като те делегират на Комисията [правомощието] да определя някои изисквания относно етикетирането и опаковането, без да ѝ определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби и допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?
— Невалидни ли са член 9, параграф 1, втора алинея (текст на предупреждението) и параграф 4, буква а), второ изречение (размер на шрифта), член 10, параграф 1, второ изречение, буква б) (информация за преустановяване на употребата на тютюневи изделия) и буква д) (разположение на предупрежденията), както и член 11, параграф 1, първа алинея (етикетиране) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като предоставят на държавите членки възможност за избор и свобода на преценка в различни случаи, без да им определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби или допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?
3) a) Трябва ли член 13, параграф 1, буква в) във връзка с параграф 3 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация, отнасяща се до вкус, мирис, овкусители или други добавки, и в случаите, когато не става въпрос за рекламна информация и използването на съставките продължава да е разрешено?
б) Невалиден ли е член 13, параграф 1, буква в) от [Директива 2014/40], тъй като нарушава член 17 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/17: ReFood, Заключение от 24 януари 2019 г.
1) Следва ли [член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006] да се тълкува като изключение, приложимо за всички превози, които съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 попадат в приложното поле на същия?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли [член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006] да се тълкува като изключение, приложимо за превозите, за които съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 — включително във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011 — съществуват правила относно събирането, транспорта, идентификацията и проследимостта?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Следва ли [член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006] да се тълкува като изключение, приложимо само за превозите на пратки, за които се изисква съгласие в съответствие с член 48, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/17: Conti 11. Container Schiffahrt, Заключение от 24 януари 2019 г.
Представляват ли остатъчните вещества от авария под формата на метален скрап и вода за гасене на пожар, смесена с шлаки и остатъци от товари, намиращи се на борда на кораб, „отпадъци, генерирани на борда на сухопътни превозни средства, влакове, самолети и кораби“ съгласно член 1, параграф 3, буква б) от Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/17: Bosworth и Hurley, Заключение от 24 януари 2019 г.
1) Какъв е правилният критерий за определяне дали иск, предявен от работодател срещу настоящ или бивш служител (наричан по-нататък „служителят“), представлява „дело във връзка с“ индивидуален трудов договор по смисъла на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от [Конвенцията от Лугано II]?
а) Достатъчно ли е предявеният от работодателя срещу служител иск да попада в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II], така че работодателят би могъл също да твърди, че действията, които са предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на индивидуалния трудов договор на служителя, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се съдържа позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор, но са посочени (например) едно или повече от основанията [като разглежданите в главното производство]?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий за проверка се състои в това предявеният от работодателя срещу служителя иск да попада в приложното поле на членове 18—21 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава единствено на неизпълнение на задължение, възникнало независимо от трудовия договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от служителя), не попада в приложното поле на раздел 5?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
2) Ако дружество и физическо лице сключат „договор“ (по смисъла на член 5, параграф 1 от [Конвенцията от Лугано II]), до каква степен е необходимо да съществуват отношения на контрол и подчинение между дружеството и лицето, за да представлява този договор „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5 [от дял II от тази конвенция]
Може ли да се приеме, че такива отношения са налице, когато лицето може да определя (и действително определя) условията на своя договор с дружеството, осъществява контрол и разполага със самостоятелност при извършването на текущата дейност на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерите на дружеството имат правомощията да прекратят отношенията?
3) Ако дял II, раздел 5 от [Конвенцията от Лугано II] се прилага само за искове, които извън раздел 5 биха попаднали в приложното поле на член 5, параграф 1 от същата, какъв е правилният критерий за определяне дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
а) Може ли да се счита, че правилният критерий за проверка дали искът попада в приложното поле на [този] член 5, параграф 1 е възможността да се твърди, че действията, предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на договор, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се прави позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий относно попадането на иск в приложното поле на [посочения] член 5, параграф 1 е задължението, на което всъщност се основава искът, да е единствено договорно
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава само на неизпълнение на задължение, възникнало извън договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от ответника), не попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
4) При положение, в което:
а) дружества А и Б са част от състава на група дружества;
б) ответникът X фактически изпълнява функциите на лице, на което е възложено управлението на тази група от дружества (както г‑н Bosworth за групата Arcadia […]); X е нает от едно от дружествата в групата — дружество А (и следователно е служител на дружество А) (както г‑н Bosworth за определен период […]); и с оглед на националното право не е нает на работа от дружество Б;
в) дружество А предявява искове срещу X и тези искове попадат в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II]; и
г) другото дружество в групата — дружество Б, също предявява искове срещу X във връзка с действия, подобни на тези, на които се основават исковете на дружество А;
какъв е правилният критерий за определяне дали искът на дружество Б попада в приложното поле на раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II]
В частност:
– Зависи ли отговорът от наличието на сключен между X и дружество Б „индивидуален трудов договор“ по смисъла на [дял II,] раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II] и ако това е така, какъв е правилният критерий за определяне дали е налице такъв договор?
– Трябва ли дружество Б да се счита за „работодател“ на X по смисъла на дял II, раздел 5 от [от Конвенцията от Лугано II] и/или исковете на дружество Б срещу X (вж. въпрос 4, буква г) по-горе) попадат ли в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II] също както исковете на дружество А срещу X
По-специално:
a) Може ли да се счита, че искът на дружество Б попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II] само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор между дружество Б и Х?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че искът попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II], ако действията, предмет на оплакване съгласно иска, представляваха неизпълнение на задължение, предвидено в трудовия договор между дружество А и X?
– Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/18: Globalcaja, Определение от 16 януари 2019 г.
Какви са последиците за преюдициалното запитване пред Съда при отказ на ищеца в главното производство?
Кой носи отговорността за разноските по производството в случай на заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/18: CBA Spielapparate- und Restaurantbetrieb/Комисия, Определение от 10 януари 2019 г.
Налице ли е право на обезщетение за вреди, причинени на частноправни субекти от решение или бездействие на институция или орган на Съюза, когато последният е упражнил дискреционна власт по член 258 ДФЕС?
Може ли решение или бездействие на национален съд, с което се нарушава правото на Съюза, да обоснове отговорност на държавата членка, която да се търси пред националните съдилища?
Попадат ли преценките относно фактите и мотивите на решение на Комисията в обхвата на компетентността на Съда при обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/17: S, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.
Трябва ли решението по подадена на 15 февруари 2007 г. до компетентния национален орган — в случая Deutsches Patent- und Markenamt (DPMA) — заявка за промяна в спецификацията на защитено географско указание (ЗГУ), в смисъл че нарязването и опаковането на продукта — в случая „Schwarzwälder Schinken“ — могат да се извършват само в района на производство, да се вземе въз основа на действащия към датата на подаването на заявката Регламент № 510/2006 или въз основа на Регламент № 1151/2012, действащ към датата на приемане на решението?
Следва ли член 4, параграф 2, буква д) от Регламент № 510/2006 във връзка с член 8 от Регламент № 1898/2006 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 1151/2012 да се тълкуват в смисъл, че изискването сертифициран със ЗГУ продукт като „Schwarzwälder Schinken“ да се опакова в географския район на неговото производство е обосновано съгласно посочения член 4, параграф 2, буква д), ако целта му е да се предотврати опасността, която произтича за качеството на продукта от транспортирането, нарязването или опаковането извън този район, да се гарантира по-високата ефективност на проверките във въпросния район и да се осигури в по-голяма степен изискваната от европейската правна уредба възможност за проследяване на продукта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.