всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Rozes

Генерален адвокат – Rozès

Дело C-298/82: Schickedanz, Заключение от 6 октомври 1983 г.

1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 1074/80 на Комисията от 29 април 1980 година да се тълкува в смисъл, че обхваща спортни обувки с външни подметки от каучук, чийто горен слой се състои изцяло от текстилна тъкан, към която в областта на предната част на горната част, петата, отвора за връзки и външните и вътрешните странични части са пришити кожени елементи, които покриват по-голяма част от повърхността на горния слой от текстилната тъкан и поради защитата, поддръжката и стабилизацията, които осигуряват, са от съществено значение за използването на продукта като спортна обувка?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е Регламент (ЕИО) № 1074/80 на Комисията?
3. Ако на първия или втория въпрос се отговори отрицателно, следва ли спортните обувки, описани по-горе, да бъдат класифицирани по подпозиция 64.02 Б от Общата митническа тарифа с оглед на Общото правило 3 за тълкуване на номенклатурата на Общата митническа тарифа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/82: Volkswagenwerk/Hauptzollamt Braunschweig, Заключение от 6 октомври 1983 г.

Следва ли Регламент (ЕИО) № 2789/79 на Съвета, по-специално членове 2 и 3 от него, тълкувани във връзка с Регламент (ЕИО) № 3067/79 на Комисията, по-специално членове 7 и 11 от него, да се тълкуват в смисъл, че сертификатът за произход вече не може да бъде валидно представен след повторното въвеждане на митото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-288/82: Duijnstee, Заключение от 5 октомври 1983 г.

1. Задължението, наложено на съда на договаряща държава по член 19 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да обяви служебно, че не е компетентен, има ли предимство пред разпоредба като член 419, параграф 1 от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, с което се стига до това, че касационният съд трябва да провери дали обжалваното решение се отнася до иск, попадащ в обхвата на член 19, и ако отговорът на този въпрос е положителен, да отмени обжалваното решение, дори ако въпросът не е повдигнат в основанията на жалбата?
2. Следва ли въпросът дали производството е „свързано с регистрацията или действителността на патенти“ по смисъла на член 16, параграф 4 от посочената Конвенция да се определя:
(а) съгласно правото на договарящата държава, чиито съдилища са посочени в тази разпоредба;
(б) съгласно lex fori; или
(в) въз основа на самостоятелно тълкуване на тази разпоредба?
3. Ако на втория въпрос се отговори по начина, посочен в буква (в), следва ли иск като разглеждания тук ... да се счита за иск, попадащ в обхвата на член 16, параграф 4?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.

1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата
Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/82: Германия/Комисия, Заключение от 4 октомври 1983 г.

Неправомерност на отказа на Комисията да финансира чрез Гаранционната секция на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието изплащането на парични компенсаторни суми, предоставени при износ на доставки в рамките на национална програма за хранителна помощ, поради липса на изрично подадено заявление за изплащане на тези суми.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/82: Комисия/Италия, Заключение от 4 октомври 1983 г.

Неизпълнение на задължението за осъществяване на контрол на качеството на плодовете и зеленчуците, предлагани на пазара на територията на Италия, съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 г.
Неизпълнение на задължението за предоставяне на месечни отчети относно извършените проверки през предходния месец, съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2638/69 на Комисията от 24 декември 1969 г., изменен с Регламент (ЕИО) № 2150/80 на Комисията от 18 юли 1980 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/82: Apple and Pear Development Council, Заключение от 20 септември 1983 г.

1. Противоречат ли следните обстоятелства и мерки на членове 30 и 34 или 38 до 47 от Договора за ЕИО, членове 42 и 60 от Акта за присъединяване или на регламента относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци?
(i) Съществуването на орган с конституцията и функциите на Съвета за развитие;
(ii) Фактът, че по правило производителите на ябълки и круши в Англия и Уелс са длъжни да се регистрират в Съвета и че неизпълнението на това задължение се третира като престъпление;
(iii) Фактът, че регистрираните производители са длъжни да предоставят отчети и информация относно своята стопанска дейност и че неизпълнението на това задължение се третира като престъпление;
(iv) Задължението да се плаща годишна такса на Съвета за развитие;
(v) Фактът, че производителите с по-малко от два хектара или по-малко от 50 овощни дървета са освободени от такива мерки.
2. Ако на първия въпрос се отговори, поне частично, утвърдително, влияе ли този отговор от факта, че мнозинството от производителите са се изказали в полза на продължаването на дейността на Съвета за развитие?
3. Разполагат ли разпоредбите на правото на Общността, с които мерките, описани в първия въпрос, евентуално са несъвместими, с пряко действие, така че да предоставят на физическите лица права, на които те могат да се позовават пред националните съдилища?
Ако да,
(i) Имaт ли те ефект да освобождават производител от задължението да плаща таксата?
(ii) Могат ли да служат като основание за искане за възстановяване на платените такси (a) изцяло или частично и (б) след или дори преди постановяването на решението на Съда?
(iii) При вземане на решение за възстановяване на таксите, има ли право съдът на държавата членка да вземе предвид факта, че събраните чрез годишните такси средства са били използвани за цели, от които производителите са имали или биха могли да имат полза?
4. Ако някоя от мерките, описани в първия въпрос, е несъвместима с член 30 или член 34 от Договора, възниква ли тази несъвместимост на 1 януари 1975 г., датата, посочена в член 42 от Акта за присъединяване, или на 1 февруари 1973 г., датата, посочена в член 60 от същия акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/83: Raznoimport/Комисия, Определение от 19 юли 1983 г.

Условията, които трябва да са изпълнени за допускане на спиране на изпълнението на временна антидъмпингова мярка съгласно членове 185 и 186 от Договора за ЕИО и съответния регламент.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567819 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form