всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Reischl

Генерален адвокат – Reischl

Дело C-134/78: Danhuber/BALM, Заключение от 6 март 1979 г.

Дали член 11 от Регламент (ЕИО) № 76/76 на Комисията от 16 януари 1976 г. (Официален вестник 1976, L 10, стр. 21) е валиден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/78: Simmenthal/Комисия, Съдебно решение от 6 март 1979 г.

Допустимо ли е разширяването от страна на Комисията на категорията на лицата, които могат да се възползват от специалния режим за внос на замразено говеждо месо с пълно освобождаване от митото, извън определените от основния регламент бенефициенти?
Съвместимо ли е с изискванията на член 14 от Регламент № 805/68 въвеждането на система, при която закупеното от интервенционните агенции месо може да бъде използвано за всякакви цели, а не само за преработка?
Съответства ли системата за покана за търг, организирана от Комисията, на целите на специалния режим за внос, предвиден в член 14 от Регламент № 805/68, по отношение на определянето на минималната цена и разпределението на количествата?
Спазени ли са изискванията за мотивиране на актовете на Комисията при въвеждането на системата „linking“ и при определянето на минималната цена?
Допустимо ли е разкриването на имената на участниците в търга и отказът от анонимност при провеждането на процедурата по покана за търг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/78: Gourdain/Nadler, Съдебно решение от 22 февруари 1979 г.

Следва ли решение, постановено от френски граждански съд на основание член 99 от френския Закон № 67-563 от 13 юли 1967 г. срещу фактическия управител на юридическо лице за заплащане на сума в масата на имущество на дружество в ликвидация, да се счита за постановено в рамките на производство по несъстоятелност, производство, свързано с ликвидацията на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, и аналогични производства (втора алинея, втора подточка на член 1 от Конвенцията), или такова решение представлява решение по граждански и търговски дела (първа алинея на член 1 от Конвенцията)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/78: Schouten, Съдебно решение от 21 февруари 1979 г.

Следва ли от правилното тълкуване на член 15 от Регламент № 120/67, че при никакви обстоятелства не може за „ден на вноса“ по смисъла на член 15, параграф 1 да се счита ден, предхождащ датата, на която съответните продукти са доведени до място, прието от митническата служба, натоварена с приемането на митническите декларации и другите вносни документи?
Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, следва ли от правилното тълкуване на член 15, параграф 1 от Регламент № 120/67, че „денят на вноса“ е или може да бъде денят, в който по отношение на стоки, транспортирани по море, както е издадена обща декларация от митническите органи, с която продуктите се класифицират като стоки, които са влезли в страната и са под митнически надзор, така и са приети митническите декларации и други вносни документи от митническите органи, при положение че продуктите не са били доведени до мястото, посочено в първия въпрос, изключително и единствено поради това, че това място не е било на разположение по причини, които не могат да се припишат на вносителя или неговите представители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-139/78: Coccioli, Заключение от 21 февруари 1979 г.

1. Допустимо ли е удължаване на срока по член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, ако заявлението за удължаване е подадено след изтичането на този срок?
2. Ако да:
Действат ли компетентните служби по заетостта в рамките на своето усмотрение, когато отхвърлят изключителен случай за удължаване на срока, защото
(а) не е имало вероятност за намиране на работа за безработното лице в другата държава-членка, в която е отишло да търси работа, и
(б) връщането в рамките на предвидения срок е било невъзможно поради внезапно заболяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/78: Ratti, Заключение от 20 февруари 1979 г.

a) Представлява ли Директива 73/173/ЕИО на Съвета от 4 юни 1973 г., по-специално член 8 от нея, пряко приложимо законодателство, което предоставя на частноправните субекти права, които националните съдилища трябва да защитават?
б) Допустимо ли е, независимо от разпоредбите, посочени в този член, в националното законодателство да се предвиждат задължения и ограничения, които са по-прецизни и подробни или по всякакъв начин различни от предвидените в директивата, и може ли това да се счита за пречка за свободното движение и търговията със стоките и продуктите, обхванати от тази директива, а именно разтворители, доколкото такива задължения и ограничения пряко засягат създаването и функционирането на общия пазар, като се има предвид задължението, наложено от националното законодателство, да се поставя върху опаковките информация, която не се изисква от директивата?
в) По-специално, може ли задължението да се посочва върху опаковката на разтворителя или продукта, предлаган за продажба, че съдържа бензен, толуен и ксилен, като се уточнява общият процент на тези вещества и отделно този на бензен, съгласно член 8 от Закон № 245 от 5 март 1963 г., да се счита за несъвместимо с посочената директива, било поради задължителния характер на това задължение за предоставяне на информация (неспазването на което се наказва по наказателното право), било поради подробните правила, предвидени за изпълнението на това задължение, като се има предвид и общата обосновка, на която изглежда се основава посочената директива?
г) Представляват ли посочените национални разпоредби, които се прилагат без разлика за всички стоки, пуснати на вътрешния пазар, въпреки това пречка, забрана или ограничение на търговията и свободното движение на такива стоки, дори ако тези разпоредби са приети с цел да се осигури по-голяма защита на физическата безопасност на потребителите на съответните продукти (и действително значителен обем научна литература, поне от 60-те години насам, подчертава опасностите, присъщи на вещества като бензен, толуен и ксилен, особено за работници, които често трябва да използват разтворители, които, без да знаят, съдържат висок процент от такива вещества, но не само за работници, тъй като всеки потребител, който използва лак, съдържащ посочените вещества, може да рискува сериозно увреждане на здравето си)?
д) Явява ли се Директива 77/728/ЕИО на Съвета от 7 ноември 1977 г., по-специално член 9 от нея, незабавно и пряко приложима по отношение на задълженията, наложени на държавите членки да се въздържат от действия от датата на уведомяване на тази директива, в случай че лице, действащо при легитимно очакване, е спазило разпоредбите на тази директива преди изтичането на срока, в който държавата членка трябва да се съобрази с посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/76: Hoffmann-La Roche/Комисия, Съдебно решение от 13 февруари 1979 г.

Съответства ли оспореното решение на принципа, че правилата относно санкциите трябва да бъдат ясни и предвидими?
Дали са допуснати процесуални нарушения в административното производство, довели до формални пороци на решението?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието за господстващо положение и злоупотреба с такова положение по член 86 от Договора за ЕИО, включително по отношение на разглежданите договори и тяхното въздействие върху търговията между държавите членки?
Допустимо ли е налагането на глоба по член 15, параграф 2 от Регламент № 17, когато твърдените нарушения не са извършени умишлено или поради небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/78: Salumificio di Cornuda, Заключение от 8 февруари 1979 г.

1. В рамките на системата на източниците на правото на Общността, кое от следните има предимство: „решение“ на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно посочения член 16 в областта, обхваната от Регламент № 14/64, или „решение“ на Съвета на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 18 от същия регламент?
2. Явява ли се решението на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно горепосочения член и в посочената по-горе област, пряко приложимо във вътрешната правна система на съответната държава членка (Италианската република), или, напротив, е необходимо национално акт за прилагането му?
3. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, т.е. ако решението е пряко приложимо, става ли то приложимо от момента на приемането му или от момента на уведомяването на държавата, към която е адресирано?
4. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, има ли това „решение“ на Комисията действие по отношение на отменената мярка като техническо „анулиране“, т.е. има ли обратно действие от момента на приемането на тази мярка, като с обратна сила се премахват всички последици от нея, или представлява техническо „отмяна“, т.е. има действие ex nunc от момента (на приемане или на уведомяване) на самото „решение“?
5. Ако на втория въпрос се отговори по втория начин, т.е. ако посоченото „решение“ на Комисията изисква приемането на национален акт от държавата членка, за да произведе действие във вътрешната правна система на тази държава, предвиждат ли разпоредбите на Общността, чието тълкуване се иска, че такъв национален акт трябва да има действие по отношение на националната мярка, която се отменя съгласно „решението“ на Общността, като техническо „анулиране“ или като техническо „отмяна“ („анулиране“ и „отмяна“ се използват тук в специфичния смисъл, изяснен в трети въпрос)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/78: Gourdain/Nadler, Заключение от 7 февруари 1979 г.

Следва ли решение, постановено от френски граждански съдилища на основание член 99 от френския Закон № 67-563 от 13 юли 1967 г. срещу фактическия управител на юридическо лице за плащане в масата на имущество на дружество в ликвидация, да се счита за постановено в производство по несъстоятелност, производство, свързано с ликвидацията на неплатежоспособни дружества или други юридически лица и аналогични производства (подточка 2 от втора алинея на член 1 от Конвенцията), или такова решение представлява акт, постановен по гражданско-правен и търговски спор (първа алинея на член 1 от Конвенцията)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/78: Knoors/Staatssecretaris van Economische Zaken, Съдебно решение от 7 февруари 1979 г.

Следва ли Директива № 64/427/ЕИО на Съвета от 7 юли 1964 година да се тълкува в смисъл, че изразът „бенефициенти“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от тази директива, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1353637383949 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form