Reischl

Допустима ли е системата от „паралелни“ изключителни договори за продажба между производител и изключителни вносители, свързана със селективни дистрибуторски мрежи между националните вносители и избраните от тях търговци на дребно, основана на предполагаеми качествени и количествени критерии за подбор, по отношение на няколко парфюмерийни продукта от цялата гама, за освобождаване по член 85, параграф 3 от Договора от Рим и такъв ли е случаят тук, от гледна точка на правото на Общността, за L'Oréal NV (Брюксел) и L'Oréal SA (Париж)?
Явява ли се решение за прекратяване на разглеждането на даден въпрос, взето от длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, като това, съдържащо се в писмото от 22 февруари 1978 г., подписано от J. E. Ferry, директор на Генерална дирекция „Конкуренция“ (дирекция „Ограничителни практики и злоупотреба с господстващо положение“), адресирано до първия ищец в главното производство, задължително?
Следва ли освобождаванията, предоставени по член 85, параграф 3, да се разглеждат като случаи на толериране или създават право, което, от гледна точка на правото на Общността, може да бъде противопоставено на трети лица, и такъв ли е случаят за L'Oréal?
Може ли поведението на L'Oréal спрямо трети лица да се счита за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора от Рим?