Rantos
Генерален адвокат – Rantos
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [90/435], разглеждан евентуално във връзка с разпоредбите на Директиви [78/855] и [82/891] относно дружественото право, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда посочената в първата директива разпределена печалба да се включва в облагаемата основа на получилото дивидентите дружество и след това да се приспада от нея до 95 % от техния размер, и съответно да бъде пренесена в следващи данъчни периоди, но което, поради липса на специфична разпоредба, предвиждаща в случай на операция за преобразуване на дружества така пренесените от апортиращото дружество намаления да се прехвърлят изцяло към приемащото дружество, има за последица непрякото облагане на посочената печалба във връзка с тази операция поради прилагането на разпоредба, която ограничава прехвърлянето на посочените намаления в съотношение, равно на дела на нетния данъчен актив от придобитите елементи на апортиращото дружество преди преобразуването в общата стойност, също преди преобразуването, на нетния данъчен актив на приемащото дружество и на нетната данъчна стойност на придобитите елементи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Попадат ли в обхвата на член 30, параграф 6 от Регламент № 1305/2013 плащанията за микрорезервати, създадени в горска зона в изпълнение на целите на Директива 2009/147?
Прилагат ли се за предоставянето на компенсация за микрорезервати, създадени в изпълнение на целите на Директива 2009/147, ограниченията по отношение на плащанията за предприятия в затруднено положение, предвидени в Регламент № 702/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли документ V I 1 — издаден въз основа на Регламент № 555/2008, съдържащ сертификат от одобрен национален орган от трета държава, че продуктът е произведен чрез използване на енологични практики, които са препоръчани и публикувани от Международната организация по лозата и виното или разрешени от Съюза, да се счита само за административно изискване за вноса на вина на територията на Съюза?
Допуска ли правото на Съюза национално правило, съгласно което лицето, търгуващо с внасяно от Молдова вино, може да се освободи от отговорност за административно нарушение, изразяващо се в предлагане на пазара на вино, приготвено чрез използване на неразрешени в Съюза енологични практики, когато националните органи не са оборили по отношение на това лице презумпцията, че виното е било произведено чрез използване на разрешени от Съюза енологични практики, която презумпция лицето е могло да изведе от документ V I 1, издаден от молдовските органи в съответствие с Регламент № 555/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи дори да е предявено едно общо искане?
2) Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за одобрение и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 [...]?
3) Как следва да се тълкува член 2 от Директива 2011/7
Може ли [тази д]иректива да се тълкува в смисъл, че в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се разграничи и определи моментът на внасяне на данъка от изпълнителя пред данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48 практиката на Oberlandesgerichte (върховни областни съдилища, Германия), компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Съдържа ли актът за преюдициално запитване достатъчна фактическа и правна обосновка, която да установи приложимостта на правото на Съюза към спора по главното производство?
Попада ли националната правна уредба, предмет на спора, в приложното поле на Директива 2006/126 и изяснено ли е издаването на свидетелството за управление от държава членка, различна от Република България?
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно необходимите пояснения за връзката между националното законодателство и правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни обстоятелства, които да позволят на Съда и заинтересованите страни да разберат обхвата и релевантността на поставените въпроси?
Изложени ли са причините за избора на въпросите и връзката им с предмета на спора в съответствие с изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се преюдициалното запитване допустимо при липса на необходимите пояснения относно значимостта и съответствието на въпросите с предмета на главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от [Закона за стабилността за 2015 г.], с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
2) Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, алинея 649 от [Закона за стабилността за 2015 г.], с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Допуска ли [Регламент № 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право на Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) и член 7 от Регламент № 261/2004, както Съдът тълкува тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че пътник има право на обезщетение от въздушен превозвач, който не е от Общността, когато пътникът достига крайния си пункт на пристигане с повече от три часа закъснение вследствие на закъснение при последната част от полет, която е с пунктове на излитане и на кацане на територията на трета държава и без междинно кацане на територията на държава членка, като тази последна част от полета е съставна част от директно свързващ полет, чийто първоначален пункт на излитане е летище на територията на държава членка, изпълнява се изцяло от посочения въздушен превозвач и пътникът е резервирал този полет с една-единствена резервация при въздушен превозвач от Общността, който не изпълнява нито една част от този полет?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, нарушава ли Регламент № 261/2004 по начина, по който се тълкува в отговора на първия въпрос, международното право, и по-специално принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своята територия и своето въздушно пространство с оглед на това, че съгласно това тълкуване правото на Съюза следва да се прилага към факти, които настъпват на територията на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.