всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Pitruzzella

Генерален адвокат – Pitruzzella

Дело C-31/18: Elektrorazpredelenie Yug, Заключение от 16 май 2019 г.

1) Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
2) При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/18: Dziubak, Заключение от 14 май 2019 г.

1) Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи
2) Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя
3) Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива 93/13/ЕИО представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя
4) Може ли предвид текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/18: CCOO, Съдебно решение от 14 май 2019 г.

Следва ли членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, както и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/18: Praxair MRC, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, в съответствие с който „[о]безщетението за уволнение и пенсиониране на заето лице на пълно работно време и на непълно работно време в същото предприятие се изчисляват съразмерно на прослужените периоди на заетост в рамките на някой от тези режими от постъпването му в предприятието“?
Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член R. 1233-32 от Кодекса на труда, в съответствие с който през периода на отпуска за преквалификация, надвишаващ срока на предизвестие, заетото лице получава месечно заплащане от работодателя, чийто размер е най-малко 65 % от неговото средно месечно брутно възнаграждение с удръжките по член L. 5422-9 за последните 12 месеца, предхождащи връчването на заповедта за уволнение?
При утвърдителен отговор на единия от предходните два въпроса, следва ли член 157 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, и в член R. 1233-32 от същия кодекс, ако значително повече жени, отколкото мъже избират да ползват родителски отпуск при непълно работно време и непряката дискриминация в резултат от това при получаването на обезщетение при уволнение и на обезщетение при отпуск за преквалификация, по-ниски в сравнение с тези на заетите лица, които не са ползвали родителски отпуск при намалено работно време, не е обоснована от обективни обстоятелства, които не са свързани с каквато и да било дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/17: Inspecteur van de Belastingdienst, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Кое е приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004, когато заинтересованото лице а) живее в Латвия, б) има латвийско гражданство, в) е наето на работа при установен в Нидерландия работодател, г) като моряк, д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/18: A и др., Заключение от 2 май 2019 г.

1) a) Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, букви а) и б)] от [Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяване и противодействие на измамите с фалшива самоличност и документните измами?
б) От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
2) Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
3) a) Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 [от Хартата] във връзка с членове 7 и 8 от посочената Харта да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
б) От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-614/17: Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, Съдебно решение от 2 май 2019 г.

Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?
Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/18: Jarmuškienė, Съдебно решение от 2 май 2019 г.

Трябва ли членове 282—292 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като описаните в настоящия случай, когато две стоки са доставени с една и съща сделка, но прагът на годишния оборот (обем на дейност), предвиден в член 287 от Директива[та за ДДС] (и в съответстващата разпоредба от националното право), е надхвърлен поради доставката само на една от тези стоки, данъчнозадълженото лице (доставчик) е длъжно да начислява и плаща данък върху добавената стойност върху цялата стойност на сделката (върху стойността на доставката на двете стоки), или само върху онази част от сделката, с която се надхвърля посоченият праг (обем на дейност) (върху стойността на доставката на едната от стоките)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/18: VG/Комисия, Заключение от 11 април 2019 г.

Грешка в правната квалификация на иска за обезщетение и неизпълнение на задължението за мотивиране
Грешка в правната квалификация на писмото за съгласие, неизпълнение на задължението за мотивиране и изопачаване на обстоятелствата по делото

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-794/18: Pracsis и Conceptexpo Project/Комисия и EACEA, Определение от 11 април 2019 г.

Допустима ли е жалба срещу потвърдително решение, когато предходното решение не е било обжалвано в предвидения срок?
Може ли потвърдително решение да се счита за нов акт при липса на нови и съществени факти?
В кои случаи неправилната преценка на фактите и доказателствата представлява допустимо основание за обжалване пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1454647484951 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form