Pitruzzella
Генерален адвокат – Pitruzzella
Дело C-312/18: Eco-Bat Technologies и др./Комисия, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Допустимо ли е началният момент за изчисляване на срока за обжалване на решение на Комисията да бъде датата на уведомяване на първоначалното решение, когато впоследствие е прието коригиращо решение, което добавя съществена информация, необходима за разбиране на основанията на решението и за упражняване на правото на защита?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите, когато първоначалното решение не съдържа изрично стойността на покупките, взета предвид при определяне на глобата, а тази информация е добавена едва с коригиращото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/18: Eco-Bat Technologies и др./Комисия, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Допустимо ли е срокът за обжалване на решение на Комисията да започне да тече от датата на уведомяване, дори когато първоначалното решение съдържа чисто формални грешки, които впоследствие са коригирани?
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се оспорва преценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд, освен в случай на изопачаване на доказателствата?
Допустимо ли е в жалбата до Съда да се повтарят основания и доводи, вече изложени пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/18: A, Заключение от 14 март 2019 г.
1) Може ли — в случай че са въведени „нови ограничения“ за събиране на семейството по отношение на съпрузи, които ограничения са a priori в противоречие с правилата за statu quo („standstill“) по [член 13 от Решение № 1/80] и са обосновани с обстоятелството, че решения от 12 април 2016 г., Genc (C‑561/14, EU:C:2016:247) и от 29 март 2017 г., Tekdemir (C‑652/15, EU:C:2017:239) допускат съображениeто за „успешна интеграция“ — правило като това по член 9, параграф 7 от [датския Закон за чужденците] — което по-специално обвързва събирането на семейството на гражданин на трета държава с разрешение за пребиваване в Дания, и съпруга/ата му, общо с условието двойката да има по-силна връзка с Дания, отколкото може да има с Турция — да се счита за „обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо […] да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и [ненадхвърлящо] необходимото за нейното постигане“?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, т.е. че a priori следва да се приеме, че изискването за наличие на връзка може да гарантира постигането на целта за интеграция, допустимо ли е, без да се засягат критериите за преценка на наличието на ограничение или изискването за пропорционалност:
i) да се прилага практика, при която, когато съпругът/ата с разрешение за пребиваване в държавата членка (кандидатът за събиране на семейството) е пристигнал/а за първи път там на възраст от 12, 13 или повече години, при преценката относно връзката на това лице с държавата членка значителна тежест се придава на следното:
– дали лицето е пребивавало законно около 12 години в държавата членка,
– или е пребивавало в държавата членка и поне четири до пет години без големи прекъсвания е имало там стабилна заетост, включваща значителна степен на контакти и общуване с колеги, и евентуално с клиенти, на езика на тази държава членка,
– или е пребивавало в държавата членка и поне седем до осем години без големи прекъсвания е имало стабилна заетост, невключваща значителна степен на контакти и общуване с колеги, и евентуално с клиенти, на езика на тази държава членка,
ii) да се прилага практика, при която обстоятелството, че кандидатът за събиране на семейството е запазил силна връзка с държавата си по произход чрез чести или дълготрайни посещения в нея, има тежест като доказателство за неизпълнение на изискването за връзка, докато краткосрочните периоди на престой за ваканция или обучение не се отразяват отрицателно на предоставянето на разрешение,
iii) да се прилага практика, при която т.нар. положение „брак, развод и повторен брак“ е много сериозен довод да не се признае, че изискването за връзка е изпълнено?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/18: Textilis, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 4 от Регламент 2015/2424 да се тълкува в смисъл, че член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от изменения Регламент № 207/2009 е приложим за преценката на недействителността (съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009), извършвана от съд след влизането в сила на изменението, т.е. след 23 март 2016 г., дори ако става въпрос за иск за обявяване на недействителност, предявен преди тази дата и съответно за регистрирана преди тази дата марка?
Следва ли член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от приложимата редакция на Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада знак, който се състои от двуизмерното изображение на двуизмерен продукт, например плат за мебели, върху който като шарка е поставен въпросният знак?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съгласно какви принципи следва да се тълкува изразът „знаци, които се състоят изключително от формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките“ в член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от [изменения Регламент № 207/2009], когато регистрацията обхваща широк спектър от класове стоки и стоки, а знакът може да се поставя върху стоките по различни начини
Следва ли преценката да се направи въз основа на по-обективни/общи критерии, например като се приеме за отправна точка това как изглежда марката и как тя може да бъде поставяна върху различни стоки, т.е. без да се взема под внимание начинът, по който притежателят на марката фактически е поставял или е предвиждал да поставя знака върху различни стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/17: AlzChem/Комисия, Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Обосновано ли е прилагането на общата презумпция за поверителност към конкретно идентифицирани документи, свързани с производство по разследване за държавна помощ?
Може ли общата презумпция за поверителност да се прилага към документи, които се отнасят до вече приключила процедура по разследване?
Оправдава ли правото на ефективна съдебна защита надделяващ обществен интерес, който изисква разкриване на исканите документи въпреки общата презумпция за поверителност?
Съвместимо ли е тълкуването и прилагането на Регламент № 1049/2001 с правото на достъп до документи по член 15, параграф 3 ДФЕС и член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа за предоставяне на достъп до неповерителна версия на документите или за предоставяне на достъп до тях на място в помещенията на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/17: AlzChem/Комисия, Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага обща презумпция за поверителност по отношение на всички документи от административната преписка по производство за контрол върху държавните помощи, дори когато заявлението за достъп се отнася само до определени документи?
Може ли общата презумпция за поверителност, на която се позовава Комисията, да бъде оборена от заявителя?
Задължена ли е Комисията да прецени наличието на по-висш обществен интерес, който налага оповестяване на поисканите документи, въпреки приложимостта на изключението за защита на целите на разследването?
Може ли субективният интерес на заявителя да се счита за по-висш обществен интерес, който да обоснове оповестяването на документите?
Обхваща ли приложното поле на Регламент № 1049/2001 административната дейност на Комисията по държавните помощи?
Допустимо ли е частично оповестяване на документи, обхванати от общата презумпция за поверителност по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/17: Hansson, Заключение от 6 март 2019 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, т.е. при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ от отговорност (disclaimer)
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ от отговорност да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е преобладаващ в по-ранната търговска марка
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ от отговорност да повлияе на общата преценка по какъвто и да било друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/18: HTTS/Съвет, Заключение от 5 март 2019 г.
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е взел предвид данни и доказателства, с които Съветът не е разполагал към момента на приемане на спорните мерки, при преценката за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че преценката на Съвета относно това, че HTTS трябва да се счита за дружество, притежавано или контролирано от IRISL, при всяко положение не е сериозна и неизвинима грешка или явна грешка в преценката
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че презумпцията за законосъобразност на Регламент за изпълнение № 668/2010 не може да бъде оборена чрез отмяната на Регламент № 961/2010 и че нарушението на задължението за мотивиране не може да обоснове право на обезщетение
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че непълнотата на мотивите не може да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, освен ако не е засегната ефективната съдебна защита
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/17: Amazon EU, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?
2) Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?
4) Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?
5) От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.