всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Pitruzzella

Генерален адвокат – Pitruzzella

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли членове 20 и 23 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да признаят на родител, „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й) от тази директива, на дете, което има статут на бежанец в държава членка, правото да се ползва от международна закрила в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за авиокомпании, притежаващи френски лиценз?
Нарушено ли е правото на свободно предоставяне на услуги чрез изключване на авиокомпании, които не притежават френски лиценз, от разглежданата схема за помощ?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на помощта и критериите за нейното предоставяне по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на спорното решение на Комисията?
Длъжна ли е била Комисията да започне официална процедура по разследване поради наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на схемата за помощ с вътрешния пазар и нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя в това отношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкува в смисъл, че тази директива е приложима в положение, при което нотариус — държавен служител и частноправен работодател на работещите при него служители, е правоприемник на предходния титуляр на нотариална кантора, поема служебния му архив, персонала, работил при последния и продължава да извършва същата дейност в същото помещение и със същите материални ресурси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на определянето на максималното разрешено риболовно усилие за дънените парагаджии?
Съвместимо ли е определянето на максималното разрешено риболовно усилие за дънените парагаджии с изискванията на член 7, параграф 5 от Регламент 2019/1022?
Съответства ли първата оспорвана мярка на принципа на пропорционалност?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на определянето на максималните лимити за улов на червената скарида?
Съвместимо ли е определянето на максимални лимити за улов на червената скарида с член 7, параграф 3, буква б) от Регламент 2019/1022?
Съответства ли втората оспорвана мярка на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на максимално допустимото усилие за улов на мерлуза и барбуня с кораби с дънни парагади?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „значителен улов“ при определянето на максимално допустимото усилие за улов на мерлуза и барбуня с кораби с дънни парагади?
Съответства ли определянето на максимално допустимото усилие за улов на мерлуза и барбуня с кораби с дънни парагади на принципа на пропорционалност?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на максималното ограничение на улова на синьо-червена скарида?
Съдържа ли определянето на максималното ограничение на улова на синьо-червена скарида явна грешка в преценката или нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
Съответства ли определянето на максималното ограничение на улова на синьо-червена скарида на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че продукт, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, получен след извличане на соевото масло чрез разтворител и термична обработка с цел отстраняване на този разтворител, за да може този продукт след физическото му смилане да бъде смесен с комбиниран фураж, предназначен за консумация от животни, попада в позиция 2304 от тази номенклатура или в позиция 2309 от посочената номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Разполага ли Комисията с правото да прилага по аналогия метода за конструиране на цена, предвиден в член 2, параграф 9 от основния регламент, за да оцени ценовото подбиване при антидъмпингови разследвания?
Съвместимо ли е с правната рамка конструирането на стойността CIF на границата на ЕС чрез приспадане на разходите за продажби, общо управление, административни разходи и разумна печалба от цената на препродажба на продукта от свързано лице към независими клиенти?
Правилно ли е определено търговското ниво на сравнение на цените между производителите от Съюза и жалбоподателя при използване на конструираната стойност CIF вместо цените, начислени от свързаното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС национална разпоредба (в случая член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB в редакцията, приложима от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС, обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на напомняне до трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1. Лицето, което съгласно член 3, параграф 1 от [Директива 2014/65] е изключено от обхвата на тази директива и съгласно член 3, параграф 3 не се ползва от свободата да предоставя услуги по смисъла на член 34, разполага ли с правото на свободно предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, ако самото то не предоставя инвестиционни услуги с единен европейски паспорт за клиенти със седалище в друга държава членка, но получава инвестиционна услуга от чуждестранен субект, използващ единен европейски паспорт, или евентуално по друг начин участва в доставката ѝ до крайния клиент (посредничи за доставката ѝ)?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че правото на Съюза, и в частност член 56 ДФЕС, не допуска правни разпоредби, които забраняват на инвестиционните брокери да предават клиентски нареждания на чуждестранни търговци на ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234551 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form