всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Mengozzi

Генерален адвокат – Mengozzi

Дело C-91/10: VAV-Autovermietung, Определение от 29 септември 2010 г.

Съвместима ли е с членове 49—55 ЕО национална правна уредба, която предвижда събиране на пълна такса при първото използване на нает и регистриран в друга държава членка автомобил и последващо връщане на неизползваната част от нея без лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/10: VAV-Autovermietung, Определение от 29 септември 2010 г.

Съвместима ли е с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги национална правна уредба, която изисква при първото използване на нает и регистриран в друга държава членка автомобил да се заплати такса в пълен размер, която впоследствие частично се възстановява без начисляване на лихви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/10: Mai, Определение от 24 септември 2010 г.

Съществуват ли процесуални основания за съединяване на двете дела поради тяхната предметна връзка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/10: Комисия/Съвет, Определение от 16 септември 2010 г.

Допустимо ли е встъпването на държава членка в подкрепа на исканията на една от страните в рамките на производство по член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/09: Kakavetsos-Fragkopoulos, Заключение от 16 септември 2010 г.

1. Може ли предприятие, което се намира в положението на жалбоподателя, а именно предприятие за обработка и пакетиране на стафиди, установено в определен район на страната, в който има законно установена забрана за въвеждане за обработка и пакетиране на различни сортове стафиди с произход от други райони на страната, като последицата от това е, че то не може да изнася обработените от него стафиди от посочените сортове, да се позове пред съд на несъответствието на тези законодателни мерки с член 29 ЕО?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, противоречат ли на член 29 ЕО, който забранява количествени ограничения на износа или мерки с равностоен ефект, разпоредби като гръцките вътрешноправни разпоредби, въз основа на които следва да бъде разрешен настоящият спор, и които, от една страна, забраняват въвеждането, складирането и обработката на грозде от различни райони на страната в определен район, в който е разрешено да се обработва само произведеното в него грозде, с цел последващия му износ, а от друга страна, запазват защитеното наименование за произход само за гроздето, което е обработено и пакетирано в района, в който е произведено?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, защитата на качеството на един продукт, който е географски определен от вътрешен закон на държава членка и за който не е признато, че може да има специфично отличително наименование, което да указва, поради неговия произход от определен географски район, общопризнатото превъзходство на неговото качество и уникалния му характер, представлява ли или не по смисъла на член 30 ЕО позволена от закона цел от [обществен] интерес, позволяваща да се дерогира член 29 ЕО, който забранява количествените ограничения на износа на този продукт и мерките с равностоен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/10: Irtel, Определение от 16 септември 2010 г.

Следва ли свързани дела с идентичен или сходен предмет да бъдат обединени с оглед процесуална икономия и последователност в съдебното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/09: Lego Juris/СХВП, Съдебно решение от 14 септември 2010 г.

Тълкуван ли е неправилно предметът и обхватът на основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, като се приеме, че регистрацията на форма, необходима за постигането на технически резултат, може да бъде отказана дори когато съществуват алтернативни форми, позволяващи същия резултат?
Прилагани ли са неправилни критерии при определянето на съществените характеристики на формата на стоката, като не е отчетено възприемането от страна на средния потребител?
Прилагани ли са неправилни критерии при преценката на функционалността на съществените характеристики, като не е отчетено съществуването на алтернативни форми и експертизи, представени от жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/07: Stoß, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионални държавни монополи в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания като разглежданите в главните производства, които преследват цел за възпрепятстване насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях, доколкото:
i) органите на съответната държава членка не са в състояние да докажат наличието на изследване относно пропорционалността на посочените монополи, извършено преди въвеждането на последните;
ii) тази цел може да бъде постигната и чрез контрол, целящ да гарантира спазването от надлежно упълномощените частни оператори на правилата относно видовете залагания, методите за търгуване и за реклама, при който същевременно се накърняват в по-малка степен прогласените в Договора свободи;
iii) посочените монополи може да не са подходящи за постигане на посочената цел, поради това че националните органи биха се затруднили да наложат действителното им спазване в създадената от интернет транснационална среда;
iv) в конкретния случай е спорно, че така твърдяната цел се преследва последователно и систематично, като се има предвид:
– първо, фактът, че е разрешено провеждането от частни оператори на други видове хазартни игри — като залагания върху резултатите от конни състезания, игри с игрални автомати или казино игри,
– второ, фактът, че участието в други видове хазартни игри, обхванати от същите тези държавни монополи, а именно лотариите, се насърчава от притежателите на посочените монополи посредством активни рекламни кампании, целящи да максимизират приходите от игрите, и
– трето, обстоятелството, че предлагането във връзка с други видове хазартни игри — като казино игри или игри с игрални автомати, инсталирани в игрални зали, кафенета, ресторанти и обекти за настаняване, е предмет на политика на разрастване?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни публични органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да предлагат и да привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договори и на територията на други държави членки, при това без да е необходимо допълнително национално разрешение за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/08: Carmen Media Group, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

1) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че позоваването на свободата на предоставяне на услуги предполага съгласно разпоредбите на държавата членка, в която се е установил, доставчикът на услуги да може да предоставя услуги и в посочената държава членка (в настоящия случай: ограничение на лиценза за хазартни игри от Гибралтар до „offshore bookmaking“)?
2) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национален държавен монопол при организирането на спортни залагания и лотарии (разкриващи повече от незначителен потенциален риск), мотивиран основно от съображения за борба срещу риска от пристрастяване към игрите, когато в тази държава членка други хазартни игри със съществен потенциален риск от пристрастяване могат да се организират от частни доставчици на услуги и когато различната правна уредба за спортните залагания и лотариите, от една страна, и за други хазартни игри, от друга страна, се основава на различните нормотворчески правомощия на провинциите и на федерацията?
3) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която оставя правото на получаване на разрешение за организирането на и посредничеството при хазартни игри на преценката на органа по издаване на разрешение, дори и когато са налице предвидените в закона предпоставки?
4) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която забранява организирането на и посредничеството при публични хазартни игри по интернет, по-специално когато едновременно с това — било то и само за преходен период от една година — организирането и посредничеството по интернет се допускат при спазването на разпоредбите за защита на непълнолетните и на участващите в игри, с оглед компенсиране съгласно принципа на пропорционалност, за да могат двама организатори на хазартни игри по търговски начин, които до този момент са извършвали дейност единствено по интернет, да се адаптират към начините за предлагане на пазара, допустими според [GlüStV]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19495969798148 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form