Mengozzi
Генерален адвокат – Mengozzi
Дело C-19/11: Geltl, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.
Трябва ли за целите на прилагането на член 1, точка 1 от Директива 2003/6 и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 при продължителен процес, който след няколко междинни етапа би довел до осъществяването на определено обстоятелство или на определено събитие, да се вземе предвид единствено дали това бъдещо обстоятелство или бъдещо събитие трябва да се счита за точна информация по смисъла на тези разпоредби на директивите и съответно да се провери дали може разумно да се очаква, че бъдещото обстоятелство или бъдещото събитие ще настъпи, или при такъв продължителен процес междинните етапи, които вече съществуват или са настъпили и които са свързани с осъществяването на бъдещото обстоятелство или на бъдещото събитие, също могат да съставляват точна информация по смисъла на посочените разпоредби на директивите?
Изразът „разумно може да се очаква“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124/ЕО изисква ли преценка на вероятността с извод за наличие на убедителна или висока вероятност, или под обстоятелства или събития, за които може да се очаква, че ще настъпят, следва да се разбира, че изискваната степен на вероятност зависи от значимостта на последиците за емитента и че ако възможността за влияние върху цената на акциите е голяма, достатъчно е настъпването на бъдещото обстоятелство или на бъдещото събитие да е несигурно, стига да не е невероятно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Заключение от 28 юни 2012 г.
1) Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че: a) урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или в смисъл, че б) с тази разпоредба се определят само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право
2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай че молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка формални изисквания (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент
3) Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава
4) Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и: а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“); б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане; в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
5) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане
6) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд
7) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в), задължен ли е ищецът да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви
8) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/10: Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др., Заключение от 28 юни 2012 г.
Неправилна квалификация като държавна помощ на изявленията на френската държава от 12 юли, 13 септември и 2 октомври 2002 г.
Неправилна квалификация като държавна помощ на предоставения от френската държава на France Télécom през декември 2002 г. заем от акционер под формата на кредитна линия в размер на 9 милиарда евро
Противоречиви мотиви в обжалваното съдебно решение
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 87, параграф 1 ЕО
Изопачаване на спорното решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/10: Комисия/Португалия, Заключение от 28 юни 2012 г.
Нарушение на член 43 ЕО поради незабавното данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби, свързани с активите на португалски дружества, които преместват своето седалище и място на ефективно управление в друга държава членка.
Нарушение на член 43 ЕО поради незабавното данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби, свързани с активите, зачислени на постоянен обект на чуждестранно дружество в Португалия, когато тези активи се прехвърлят извън територията на Португалия или при преустановяване на дейността на постоянния обект.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/11: Mahagében и Dávid, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях?
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/11: Susisalo и др., Съдебно решение от 21 юни 2012 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предвижда разрешителен режим за стопанисването на клоновете на аптеки на Helsingin yliopiston apteekki, различаващ се от този за частните аптеки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/11: Byankov, Заключение от 21 юни 2012 г.
1. Изисква ли принципът за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, тълкуван във връзка с членове 20 [ДФЕС] и 21 ДФЕС, национална разпоредба на държава членка като тази по главното производство, която допуска отмяната на окончателен административен акт, за да се преустанови нарушение на основно право, установено с решение на Европейския съд по правата на човека, което право едновременно е признато и по правото на Европейския съюз, каквото е правото на свобода на движение на гражданите на държавите членки, да бъде приложена и по отношение на постановеното с решение на Съда на Европейския съюз тълкуване на относими към ограниченията за упражняване на посоченото право норми по правото на Съюза, предвид фактите по главното производство, и когато, за да се преустанови нарушението на правото, е необходима отмяната на акта?
2. Следва ли от член 31, параграфи 1 и 3 от Директива 2004/38, че когато държава членка е предвидила по националното си право производство за преразглеждане на административен акт, който ограничава правото по член 4, параграф 1 от същата директива, компетентният административен орган е задължен по искане на адресата на този акт да го преразгледа и да прецени законосъобразността му, като съобрази и съдебната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на относими норми по правото на ЕС, уреждащи условията и ограниченията, при които се упражнява това право, с цел да се гарантира, че наложеното ограничение на правото не е несъразмерно към момента на издаването на акта за преразглеждането, когато административният акт за налагане на ограничението е станал окончателен към този момент?
3. Допускат ли разпоредбите на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата за основните права на Европейския съюз, респективно на член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […], прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава — членка на ЕС, в рамките на ЕС, само на основание на съществуващо задължение над определен предвиден в закона размер към частно лице — търговско дружество, което не е обезпечено, във връзка с висящо изпълнително дело за събиране на вземането и без да се вземе предвид възможността да бъде събрано от орган на друга държава членка, предвидена по правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/11: Amorim Energia, Определение от 18 юни 2012 г.
Съвместимостта на национално данъчно законодателство, предвиждащо по-неблагоприятен режим за дивидентите, разпределяни на чуждестранни дружества, с членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.
Съвместимостта на изискване за минимален период на непрекъснато притежаване на участие като условие за възстановяване на данъка при източника с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС.
Ролята на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане за неутрализиране на ограниченията спрямо основните свободи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/11: Amorim Energia, Определение от 18 юни 2012 г.
Съвместимо ли е с членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС национално законодателство, което третира по-неблагоприятно разпределяните на дружества от други държави членки дивиденти спрямо тези, разпределяни на местни дружества с аналогично участие в капитала?
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС национално законодателство, което допуска възстановяване на удържан при източника данък върху дивиденти на дружества от други държави членки само при условие за по-дълъг минимален период на притежаване на участие в капитала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/12: Комисия/Съвет, Определение от 18 юни 2012 г.
Условията и редът за допускане на встъпване в производството пред Съда на Европейския съюз съгласно член 40 от Статута и член 93 от Процедурния правилник
Правата и задълженията на встъпилите страни по отношение на представяне на писмени доводи и получаване на документи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.