всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Leger

Генерален адвокат – Léger

Дело C-385/97: Комисия/Гърция, Заключение от 25 юни 1998 г.

Неизпълнение на задълженията по член 3, параграф 1 от Директива 93/118/ЕО, като не са приети или съобщени на Комисията в предвидения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на тази директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-208/97: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 18 юни 1998 г.

Нарушени ли са задълженията на Португалската република по член 4 от Директива 84/156/ЕИО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на директивата и по-специално не са изготвени специфичните програми, изисквани от нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-259/97: Clees, Заключение от 11 юни 1998 г.

Следва ли позиция 9705 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87, изменен с Регламент (ЕИО) № 2472/90, да се тълкува в смисъл, че по правило моторните превозни средства като колекционерски предмети с историческа стойност трябва само да бъдат:
- в първоначалното си състояние, без съществени промени по шасито, кормилната или спирачната система, двигателя и др.;
- на възраст най-малко 30 години; и
- от модел или тип, който вече не се произвежда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/97: Upjohn, Заключение от 9 юни 1998 г.

1) Произтича ли от правилното тълкуване на Директива 65/65/ЕИО, изменена, и на правото на Общността като цяло, че национален съд, който трябва да се произнесе относно съвместимостта с посоченото законодателство на Общността на решение, с което компетентният орган на държава членка отнема разрешението, издадено на производителя на фармацевтичен продукт, е длъжен да определи дали това решение е било подходящото решение, за разлика от решение, което този компетентен орган би могъл разумно да приеме с оглед на наличните му данни?
2) Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че националният съд е длъжен да определи дали компетентният орган е приел подходящото решение, изисква ли правото на Общността от националния съд да се произнесе по този въпрос само въз основа на данните, с които е разполагал компетентният орган, или е длъжен да разгледа и всякакви други релевантни данни, станали известни след решението?
3) Можел ли е компетентният орган по разрешенията законосъобразно да реши да отнеме разрешението, въпреки че не е бил в неведение, че Комитетът по фармацевтичните специалитети (КФС) е на път да издаде становище относно запазването на разрешението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/97: Goodwin и Unstead, Съдебно решение от 28 май 1998 г.

Попада ли доставката на фалшифицирани парфюмерийни продукти в обхвата на Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/96: Levez/Jennings Ltd, Заключение от 12 май 1998 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността прилагането към иск за равно заплащане за равен труд без дискриминация по пол на национална правна норма, която ограничава правото на ищцата да получи дължими суми или обезщетение за нарушение на принципа на равно заплащане само за период от две години преди датата на предявяване на иска, при положение че: (a) тази национална норма се прилага за всички искове за равно заплащане без дискриминация по пол, но не и за други искове; (b) по-благоприятни за ищците правила се прилагат към други искове в областта на трудовото право, включително искове за нарушение на трудов договор, расова дискриминация при заплащането, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането; (c) националният съд няма право на преценка да удължи двугодишния срок при каквито и да било обстоятелства, дори когато ищцата е забавила предявяването на иска поради умишлено невярно представяне от страна на работодателя относно нивото на възнаграждението, получавано от мъже, извършващи същата работа като нея?
2) По-специално, с оглед на постоянната съдебна практика на Съда, че правата, предоставени чрез директния ефект на правото на Общността, се упражняват при условията, определени от националното право, при условие inter alia, че тези условия не са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат към подобни вътрешни искове, как следва да се тълкува изразът „подобни вътрешни искове“ в случай на иск за равно заплащане при положение, че условията, определени от националното законодателство, транспониращо принципа на равно заплащане, се различават от тези, определени от други национални закони в областта на трудовото право, включително законодателство, отнасящо се до нарушение на трудов договор, расова дискриминация, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-252/96: Парламент/Gutiérrez de Quijano y Lloréns, Заключение от 2 април 1998 г.

Нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, като съдът е основал решението си на основание, което не е било повдигнато от жалбоподателя нито на етапа на жалбата, нито в хода на писмената процедура.
Липса на акт, който засяга неблагоприятно длъжностното лице, и липса на правен интерес от страна на жалбоподателя да води производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-208/97: Комисия/Португалия, Заключение от 2 април 1998 г.

Неизпълнение на задълженията по член 4 от Директива 84/156/ЕИО, изразяващо се в неизготвяне и непривеждане в действие в предвидения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата в националното право.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/95: Norbrook Laboratories/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, Съдебно решение от 2 април 1998 г.

1. Следва ли член 5, член 8, член 9, точка 3, член 11, членове 29—31, член 35, член 40 и член 41 от Директива 81/851/ЕИО и част 1 от приложението към Директива 81/852/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на компетентния орган на държава членка при обстоятелства като описаните по-горе:
(а) да изисква от заявителя за разрешение за пускане на пазара на ветеринарномедицински продукт да идентифицира или да осигури идентифицирането пред компетентния орган на имената и адресите на всички производители на определено вещество, от които заявителят възнамерява да закупи количества от това вещество за използване при производството от заявителя на една от активните съставки на продукта, и да предостави или осигури предоставянето на компетентния орган на подробности относно мястото(ата) на производство на веществото и относно производствените процеси и методите за контролни изпитвания, използвани от производителя на веществото;
(б) да изисква от заявителя за разрешение за пускане на пазара да представи на компетентния орган за одобрение резултатите от такива контролни изпитвания, които се изисква да бъдат извършени върху всяка партида от веществото, закупена от заявителя, и да не допуска пускането на пазара на продукта, докато не бъде дадено такова одобрение за съответната партида от веществото;
(в) да изисква от заявителя (чрез конкретни условия на разрешението, чрез отказ за издаване на разрешение за пускане на пазара или по друг начин) или да изпълни едно или и двете от горепосочените изисквания, или да пуска на пазара продукта само когато е произведен с използване на активна съставка, закупена от определено трето лице, а не произведена от самия заявител;
(г) да спре сроковете за издаване на разрешение за пускане на пазара, предвидени в член 8 от Директива 81/851/ЕИО, докато заявителят не се съгласи да предостави информацията, посочена в (а) по-горе?
2. Има ли значение за отговорите на въпроси 1(а)—(г) по-горе дали процесът на производство на продукта е непрекъснат или не, и ако да, какъв би бил ефектът върху отговорите на тези въпроси?
3. Би ли било от значение за отговорите на въпроси 1(а)—(г) по-горе, ако не е разумно възможно за заявителя да получи някоя от информацията, посочена във въпрос 1(а), и ако да, какъв би бил ефектът върху отговорите на тези въпроси?
4. (а) Ако исканията за допълнителна информация и другите изисквания, описани във въпрос 1 по-горе, или някое от тях, са prima facie допустими съгласно Директиви 81/851/ЕИО и 81/852/ЕИО, трябва ли тези искания и изисквания да съответстват на принципа на пропорционалност по правото на Общността?
(б) Ако отговорът на (а) е положителен, кой трябва да прилага тези принципи в настоящия случай — националният съд или Съдът на Европейските общности?
(в) (i) Ако те трябва да бъдат прилагани от Съда на Европейските общности, нарушават ли тези искания и изисквания или някое от тях принципа на пропорционалност?
(ii) Ако те трябва да бъдат прилагани от националния съд, по какви критерии и съображения трябва да се преценява пропорционалността на исканията и изискванията?
5. Следва ли членове 30—36 от Договора да се тълкуват в смисъл, че забраняват искания и изисквания като описаните по-горе, или някое от тях?
6. (а) Следва ли член 40 от Директива 81/851/ЕИО да се тълкува в смисъл, че се прилага към исканията и изискванията, описани по-горе?
(б) Ако да, при какви обстоятелства и по какви критерии основанията за налагането на такива искания и изисквания трябва да се считат за недостатъчни за целите на член 40 и били ли са такива искания и изисквания достатъчно мотивирани в настоящия случай?
7. (а) Дължи ли държава членка по силата на правото на Общността обезщетение на предприятие за вреди, които то е претърпяло в резултат на налагането на искания и изисквания като описаните по-горе, които
(i) са несъвместими с разпоредбите на Директиви 81/851 и/или 81/852;
(ii) нарушават принципа на пропорционалност;
(iii) са забранени от членове 30—36 от Договора;
(iv) са недостатъчно мотивирани по смисъла на член 40 от Директива 81/851?
(б) Ако отговорът на въпрос 7(а)(i), (ii), (iii) и (iv) или на някой от тях е положителен, при какви условия възниква такава отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/96: Kainuun Liikenne и Pohjolan Liikenne, Заключение от 26 март 1998 г.

1) Следва ли Регламент (ЕИО) № 1191/69 относно задълженията за обществена услуга (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1893/91), по-специално член 4 във връзка с член 1, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че предоставя на транспортното предприятие право да поиска прекратяване на част, независимо от нейния размер, от задължението си за обслужване, например само определена част от една обслужвана линия
2) Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или условно положителен, при което Korkein Hallinto-oikeus може да върне делото на Lääninhallitus за ново решение, възниква въпросът дали от предоставеното на транспортните предприятия в регламента относно задълженията за обществена услуга право да поискат частично прекратяване на задължението за обслужване следва, че правомощието на органите по националното право да отнемат лиценза на автобусен оператор с цел разумна реорганизация на транспорта е изключено или ограничено, когато необходимостта от реорганизация произтича от частично прекратяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1686970717286 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form