Дело C-326/96: Levez/Jennings Ltd, Заключение от 12 май 1998 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността прилагането към иск за равно заплащане за равен труд без дискриминация по пол на национална правна норма, която ограничава правото на ищцата да получи дължими суми или обезщетение за нарушение на принципа на равно заплащане само за период от две години преди датата на предявяване на иска, при положение че: (a) тази национална норма се прилага за всички искове за равно заплащане без дискриминация по пол, но не и за други искове; (b) по-благоприятни за ищците правила се прилагат към други искове в областта на трудовото право, включително искове за нарушение на трудов договор, расова дискриминация при заплащането, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането; (c) националният съд няма право на преценка да удължи двугодишния срок при каквито и да било обстоятелства, дори когато ищцата е забавила предявяването на иска поради умишлено невярно представяне от страна на работодателя относно нивото на възнаграждението, получавано от мъже, извършващи същата работа като нея?
2) По-специално, с оглед на постоянната съдебна практика на Съда, че правата, предоставени чрез директния ефект на правото на Общността, се упражняват при условията, определени от националното право, при условие inter alia, че тези условия не са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат към подобни вътрешни искове, как следва да се тълкува изразът „подобни вътрешни искове“ в случай на иск за равно заплащане при положение, че условията, определени от националното законодателство, транспониращо принципа на равно заплащане, се различават от тези, определени от други национални закони в областта на трудовото право, включително законодателство, отнасящо се до нарушение на трудов договор, расова дискриминация, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането?