Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-20/03: Burmanjer и др., Заключение от 16 декември 2004 г.
Членове 2, 3, 5 и 13 от белгийския закон от 25 юни 1993 г. относно упражняването на амбулантни дейности и организацията на публичните пазари, разглеждани поотделно или във връзка и тълкувани като правещи амбулантната продажба на абонаменти за периодични издания на белгийска територия, независимо дали от белгийски граждани или от други граждани на ЕС, зависима от предварително разрешение от министъра или от делегиран от него служител от първа степен и дори правещи нарушаването на тези разпоредби престъпление, нарушават ли членове 30—37 (свободно движение на стоки) от Договора за ЕО, приложими към 6 септември 2001 г., член 48 и сл. от този договор (свобода на движение на лица) или член 59 и сл. от него (свобода на предоставяне на услуги), когато имат за последица, че германско дружество, което продава или желае да продава абонаменти за периодични издания в Белгия чрез търговци, установени в Нидерландия, трябва предварително да получи временно разрешение и нарушаването на тези разпоредби дори е престъпление, докато интересите, които законодателят цели да защити, могат да бъдат защитени с други, по-малко ограничителни средства?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че законът от 25 юни 1993 г. не подчинява продажбата на вестници, периодични издания, както и абонаменти за вестници на такова предварително разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-281/02: Owusu, Заключение от 14 декември 2004 г.
1) При положение че ищецът твърди, че компетентността е основана на член 2, пречи ли Брюкселската конвенция от 1968 г. относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на това съд на договаряща държава да постанови, че въз основа на националното си право не е компетентен да разгледа иск срещу лице в тази държава и че компетентността принадлежи на съдилищата на трета държава: a) когато не е налице компетентност на съд на друга договаряща държава по Брюкселската конвенция; b) когато спорът няма никаква връзка с друга договаряща държава
2) Ако отговорът на първия въпрос, буква a) или буква b) е положителен, пречи ли Брюкселската конвенция на това при всички обстоятелства или само при определени обстоятелства и ако да, какви са тези обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/03: Комисия/Biotrast, Съдебно решение от 9 декември 2004 г.
Съществува ли задължение за Biotrast SA да върне на Европейската комисия суми, получени в повече по договор за финансиране, когато не са представени изискуемите отчетни документи и разходите не са признати за допустими?
Има ли право Европейската комисия да претендира законни лихви върху сумите, които Biotrast SA дължи поради надвзети плащания по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/02: Комисия/Италия, Съдебно решение от 9 декември 2004 г.
Съвместими ли са социалните мерки, предвидени в член 14 от Законодателен декрет № 18/99, с член 18 от Директива 96/67/ЕО относно достъпа до пазара на наземно обслужване на летищата на Общността?
Допустимо ли е въвеждането на преходни разпоредби в член 20 от Законодателен декрет № 18/99, които позволяват на определени предприятия да продължат дейността си при условия, различни от предвидените в Директива 96/67/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/03: Комисия/Гърция, Определение от 19 ноември 2004 г.
При какви условия разноските за съдебното производство се възлагат на ответната страна при оттегляне на жалбата от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/04: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 18 ноември 2004 г.
Нарушени ли са задълженията на Люксембург по Директива 2002/40/ЕО, като не са приети в срок необходимите национални мерки за нейното транспониране или не са съобщени на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/03: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 18 ноември 2004 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Нидерландия по Директива 2001/18/ЕО, като не са приети в срок всички необходими законодателни, подзаконови и административни мерки за нейното транспониране или поне не са съобщени на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/03: Fabricom, Заключение от 11 ноември 2004 г.
1. Препятстват ли Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално член 4, параграф 2 от нея, и Директива 98/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година за изменение на Директива 93/38/ЕИО, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността за процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално членове 1 и 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?
1. Препятстват ли Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, и по-специално член 6, параграф 6 от нея, и Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 година за изменение на Директиви 92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква б) и 3, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква а) и 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.