Дело C-20/03: Burmanjer и др., Заключение от 16 декември 2004 г.

Членове 2, 3, 5 и 13 от белгийския закон от 25 юни 1993 г. относно упражняването на амбулантни дейности и организацията на публичните пазари, разглеждани поотделно или във връзка и тълкувани като правещи амбулантната продажба на абонаменти за периодични издания на белгийска територия, независимо дали от белгийски граждани или от други граждани на ЕС, зависима от предварително разрешение от министъра или от делегиран от него служител от първа степен и дори правещи нарушаването на тези разпоредби престъпление, нарушават ли членове 30—37 (свободно движение на стоки) от Договора за ЕО, приложими към 6 септември 2001 г., член 48 и сл. от този договор (свобода на движение на лица) или член 59 и сл. от него (свобода на предоставяне на услуги), когато имат за последица, че германско дружество, което продава или желае да продава абонаменти за периодични издания в Белгия чрез търговци, установени в Нидерландия, трябва предварително да получи временно разрешение и нарушаването на тези разпоредби дори е престъпление, докато интересите, които законодателят цели да защити, могат да бъдат защитени с други, по-малко ограничителни средства?

Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че законът от 25 юни 1993 г. не подчинява продажбата на вестници, периодични издания, както и абонаменти за вестници на такова предварително разрешение?