Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд изискването за надзор и присъствие на персонала в помещенията на получателя на субсидията по смисъла на член II.15 от Общите условия на договора?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да провери всички условия за допустимост на разходите съгласно член II.15 от Общите условия на договора, включително тежестта на доказване и мотивирането на решението?
Извършил ли е Общият съд явна грешка при тълкуването на договорните клаузи относно възможността за дистанционна работа и тяхното съдържание?
Оценил ли е Общият съд правилно дали дистанционната работа е в съответствие с обичайните практики на получателя на субсидията и дали е спазено изискването за мотивиране и разпределение на доказателствената тежест по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, но и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
2. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 от ДОПК, според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е, съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ и приложимите правила на Седмата рамкова програма, разходите за персонал, извършващ работа чрез дистанционна форма (телеработа), да се считат за допустими, без да се изисква доказателство за изпълнение на работата в помещенията на бенефициента и без специална проверка дали тази форма на работа е обичайна практика на бенефициента?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд при преценката на допустимостта на разходите за персонал и разходите за телеработа, включително по отношение на доказателствената тежест и изискванията за надлежна проверка на всички условия за допустимост?
Правилно ли е тълкуван и приложен договорът за услуги между бенефициента и консултантите по отношение на възможността за дистанционна работа и съответства ли тази интерпретация на доказателствата по делото?
Изисква ли се Общият съд да провери и мотивира изрично дали дистанционната работа е част от обичайната практика на бенефициента, за да признае съответните разходи за допустими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени целите за опазване на специалните зони за опазване в предвидения срок?
Спазени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, като не са приети необходимите мерки за опазване за съответните специални зони за опазване в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да определи подходящи цели за опазване на специалните защитени зони съгласно член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме необходимите консервационни мерки за специалните защитени зони съгласно член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Какви разходи могат да бъдат признати за възстановими в съдебното производство по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да се определя размерът на възстановимите адвокатски възнаграждения при липса на обвързващи национални тарифи и тарифни разпоредби в правото на Съюза?
Кои критерии следва да се вземат предвид при определяне на необходимите и действително направени разноски за целите на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Кои разходи следва да се считат за обективно необходими и възстановими в касационното производство съгласно член 144, буква б) от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Какъв е подходящият размер на възнаграждението за адвокатски услуги с оглед сложността на делото, извършената работа и обективната необходимост?
Как следва да се изчисляват лихвите върху възстановимите разноски при забава на плащането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушен ли е принципът на неприкосновеност на архивите на Европейската централна банка чрез едностранното изземване на документи, свързани с изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки и Евросистемата, в помещенията на Централната банка на Словения?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество с Европейската централна банка след изземването на тези документи от словенските органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Противоречи ли на правилното прилагане на член 5 от Директива 2004/25 национална правна уредба, която предвижда, че цената за акция при задължително предложение се изчислява, като се разделят нетните активи (включително неконтролиращите, съответно миноритарните участия) на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции?
При отрицателен отговор на първия въпрос, тоест ако нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, не трябва да включват неконтролиращите или миноритарни участия, може ли метод за определяне на цената на акциите, за разбирането на който е необходимо да бъде приложен някой от начините за тълкуване на правото в съдебната практика — ограничително телеологично тълкуване, да се счита за ясно определен по смисъла на член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25?
Съвместима ли е с член 5, параграф 4 от Директива 2004/25 правна уредба, която предвижда, че трябва да бъде избрана най-високата цена сред следните [три] възможности:
а) цената, на която предложителят или лица, които действат съгласувано с него, са придобили акции от дружеството, към което е отправено предложението, през предходните дванадесет месеца преди предложението; в случай на придобиване на акции на различни цени, цената за обратно изкупуване ще бъде най-високата цена за придобиване на акции през последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
б) среднопретеглената цена за акция на регулирания пазар или в системата за многостранна търговия с най-голям обем на сделки със съответните акции за последните дванадесет месеца; среднопретеглената цена за акция се изчислява въз основа на последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
в) стойността на акцията, получена от разделянето на нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции; при това нетните активи се изчисляват, като от общата стойност на активите на дружеството, към което е отправено предложението, се приспадне частта на собствените акции и на пасивите. Ако дружеството, към което е отправено предложението, притежава акции с различна номинална стойност, нетните активи се разделят пропорционално на процента, който представлява отделната номинална стойност на съответните акции в дружествения капитал?
Ако (при упражняване на свободата на преценка, предоставена на държавите членки съгласно член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25), методът за изчисление, установен в националното право, води до по-висока цена отколкото тази по член 5, параграф 4, първа алинея от тази директива, съвместимо ли е с целта на Директивата да се избира винаги най-високата цена?
Ако в резултат на неправилното прилагане на правото на Съюза частноправен субект претърпи вреда, допустимо ли е националното право да предвижда ограничение за поправянето на вредата, при положение че това ограничение се прилага еднакво както за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на националното право, така и за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на правото на Съюза?
Предоставят ли приложимите в случая разпоредби от Директива 2004/25 права на частноправните субекти, с други думи, изпълнено ли е съответното условие за пораждане на отговорността на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е предоставянето на капиталови вливания от SEA SpA в SEA Handling SpA да се квалифицира като използване на държавни ресурси и да се приписва на отговорността на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Спазени ли са принципите относно тежестта на доказване при определяне на отговорността на държавата за предоставените мерки и правилно ли е разпределена тази тежест между Комисията и жалбоподателя?
Изопачени ли са доказателствата, по-специално споразумението с профсъюзите от 26 март 2002 г., при анализа на отговорността на държавата за предоставените мерки?
Правилно ли е приложен критерият за частния инвеститор при преценката дали предоставените капиталови вливания представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и спазени ли са изискванията за съдебен контрол и разпределение на доказателствената тежест по този критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.