Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по разноските след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство, при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, буква а) от Регламент № 1305/2013 във връзка с други разпоредби от посочения регламент и от Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. да се тълкува в смисъл, че:
1) земеделският стопанин загубва качеството на „млад земеделски стопанин“ само защото две години по-рано е получил помощта за развитие на малки земеделски стопанства, предвидена в член 19, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент № 1305/2013;
2) посочените разпоредби разрешават държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която на земеделски стопанин няма да се изплати помощта, предвидена в член 19, параграф 1, буква а), подточка i) от [посочения регламент], ако вече му е била отпусната помощта, предвидена в член 19, параграф 1, буква а), подточка iii) от същия регламент;
3) дадена държава членка има правото да откаже да приложи натрупването на помощи спрямо определен земеделски стопанин, когато не е спазен редът за натрупване, предвиден в Програмата за развитие на селските райони, договорена с Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустими части от жалбата за отмяна, които се отнасят до законосъобразността на решението за разрешение или до доводи, които не са били изрично изложени в искането за вътрешно преразглеждане?
Налага ли се неправомерно прекомерна тежест на доказване върху неправителствените организации при оспорване на административни актове по екологичното законодателство?
Съответства ли на Регламент REACH тълкуването, че намаляването на производството на непреработен DEHP чрез използване на рециклиран DEHP представлява „употреба“ и може да бъде основа за анализ на алтернативите?
Изисква ли член 60, параграф 7 от Регламент REACH от Комисията да извърши проверка по същество на представената информация в заявлението за разрешение, включително доклада за безопасност на химичното вещество?
Позволява ли член 60, параграф 4 от Регламент REACH на Комисията да претегля рисковете и ползите, когато информацията за рисковете не отговаря на изискванията на приложение I към регламента?
Длъжна ли е Комисията при оценката на рисковете по член 60, параграф 4 от Регламент REACH да вземе предвид и информация за характерни свойства на веществото, които са включени в списъка с кандидат-веществата, но не са посочени в приложение XIV?
Изисква ли принципът на предпазните мерки Комисията да откаже разрешение по член 60, параграф 4 от Регламент REACH при наличие на неясноти относно риска за здравето на човека или околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е националната правна уредба да изисква документи, удостоверяващи условията за изключение от задължението за регистрация на превозно средство, регистрирано в друга държава членка, да се намират постоянно в превозното средство, и да предвижда санкции за тяхната липса, еквивалентни на тези за нарушение на задължението за регистрация?
Съвместима ли е с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която не допуска представяне на необходимите документи в кратък срок след проверката и изключва възможността за последваща регулация на ситуацията, като целта е предотвратяване на злоупотреби и борба с данъчни измами?
Може ли фактическото използване на превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, от съдружник-управител, пребиваващ в първата държава членка, без получаване на възнаграждение или доход, да обоснове задължение за регистрация на това превозно средство, без възможност за доказване на реалното участие в дейността на дружеството и без превозното средство да се използва основно и постоянно в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което предвижда задължителна регистрация на превозно средство, предоставено от чуждестранно дружество, само поради липса на възнаграждение или доход за ползвателя, без да се предоставя възможност да докаже действителната си функция в дружеството
Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС изискването за постоянно носене на документи, удостоверяващи условията за освобождаване от регистрация, и предвиждането на санкции, които са идентични с тези при липса на регистрация, без да се допуска последващо представяне на необходимите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. a) Трябва ли член 1, точка 1, първа алинея от ДПЗ във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 да се тълкува в смисъл, че информация за предстоящото публикуване в пресата на статия, която отразява пазарни слухове относно емитент на финансови инструменти, може да удовлетвори изискването за точност, наложено от тези членове, за да се квалифицира като вътрешна информация?
б) От значение ли е за преценката на точността на информация като тази в разглеждания случай обстоятелството, че статията в пресата, чието предстоящо публикуване представлява разглежданата информация, посочва — като пазарни слухове — цената на публично предложение за закупуване?
в) Имат ли значение за преценката на точността на разглежданата информация известността на журналиста, подписал статията, репутацията на медийното издание, в което е публикувана статията, и обстоятелството, че тази публикация действително е повлияла чувствително („ex post“) на курса на ценните книжа, за които се отнася?
2. В случай на отговор, че информация като тази в разглеждания случай може да удовлетвори предвиденото изискване за точност:
a) Трябва ли член 21 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че разкриването от страна на журналист на един от обичайните му източници на информация за предстоящото публикуване на подписана от него статия, която отразява пазарни слухове, се извършва „за целите на журналистическата дейност“?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос по-специално от това дали журналистът е бил информиран от съответния източник за пазарните слухове или от това дали разкриването на информацията за предстоящото публикуване на статията е било от полза, за да се получат от съответния източник разяснения относно достоверността на слуховете?
3. Трябва ли членове 10 и 21 от РПЗ да се тълкуват в смисъл, че дори когато журналист е разкрил вътрешна информация „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на член 21, за определяне на законния или незаконния характер на разкриването е необходимо да се прецени дали същото е извършено „при обичайното упражняване на […] [журналистическата] професия“ по смисъла на член 10?
4. Трябва ли член 10 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че за да се счита за извършено при обичайното упражняване на журналистическата професия разкриването на вътрешна информация трябва да е строго необходимо за упражняването на тази професия и да е съобразено с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Превишила ли е Европейската комисия правомощията си, като е приела, че белгийската схема за освобождаване от данък на свръхпечалбата попада в обхвата на контрола върху държавните помощи, въпреки че определянето на облагаемите доходи е в изключителната компетентност на държавите членки?
Правилно ли е квалифицирана белгийската схема за освобождаване от данък на свръхпечалбата като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589, включително по отношение на определянето на актовете, на които се основава схемата, и необходимостта от допълнителни мерки за прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Представляват ли допуснатите във въвеждащата част на съдебното решение грешки относно представителите на Европейската комисия очевидни грешки по смисъла на член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли поправката на такива грешки да бъде отбелязана в оригинала на поправеното решение и към него да се приложи оригиналът на определението за поправка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.