Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-526/21: Vervloet и Vervloet-Mulder/AREB, Определение от 1 март 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на жалба пред Съда на Европейския съюз, по-специално относно ясно посочване на обжалваните елементи и конкретни правни аргументи?
Може ли член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 да обоснове компетентността на Съда на Европейския съюз при искове за обезщетение за вреди, причинени от действия на административен орган, който не е институция, орган или служба на Съюза?
Допустимо ли е за първи път пред Съда на Европейския съюз да се повдига основание, което не е било изложено пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/21: Vervloet и Vervloet-Mulder/AREB, Определение от 1 март 2022 г.
Изисква ли се в жалбата да бъдат конкретно посочени правните грешки, които се твърди, че са допуснати от Общия съд, както и точните части от обжалвания акт, които се оспорват?
Допустимо ли е пред Съда на Европейския съюз да се излагат нови основания, които не са били посочени пред Общия съд?
Обхваща ли член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 искове за обезщетение срещу административен орган, който не е институция, орган или служба на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/19: Milis Energy, Определение от 1 март 2022 г.
Възможно ли е държава членка да измени или да отложи изплащането на вече предвидени, но все още неизплатени стимули за производство на енергия от възобновяеми източници, при спазване на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, съгласно член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28?
Представлява ли правото на получаване на предвидени, но все още неизплатени стимули за производство на електроенергия от фотоволтаични инсталации придобито имуществено право, защитено по член 17 от Хартата на основните права?
Нарушава ли се свободата на стопанска инициатива по член 16 от Хартата и приложим ли е член 10 от Енергийната харта при промяна на условията за изплащане на стимули за фотоволтаични инсталации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-463/20: Namur-Est Environnement, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Попадат ли в обхвата на едно и също разрешение за осъществяване (по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива [2011/92]), отнасящо се до един и същ проект (по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от същата директива), решението, „с което се разрешава обезпокояването на животни и влошаването на състоянието на местообитанията на тези видове с оглед експлоатацията на кариера“, и решението, с което се разрешава или отказва тази експлоатация (единно разрешително), в случай че, от една страна, тази експлоатация не може да се осъществи без първото от тях и от друга страна, органът, отговарящ за издаването на единните разрешителни, запазва възможността да подложи на по-стриктна преценка въздействието на тази експлоатация върху околната среда в зависимост от параметрите, определени от автора на първото решение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, спазени ли са в достатъчна степен изискванията, предвидени в тази директива, и по-специално в членове 2, 5, 6, 7 и 8, когато фазата на участие на обществеността се провежда след приемането на решението, „с което се разрешава обезпокояването на животни и влошаването на състоянието на местообитанията на тези видове с оглед експлоатацията на кариера“, но преди приемането на основното решение, даващо право на възложителя да експлоатира кариерата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/17: OZ/ЕИБ, Определение от 21 февруари 2022 г.
Какви са изискванията според Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз за допустимост на молба за определяне на възстановими съдебни разноски при липса на споразумение между страните относно размера им?
По какви критерии и в какъв обхват съдът определя размера на възстановимите адвокатски възнаграждения, когато няма изрични разпоредби на правото на ЕС относно адвокатските тарифи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/17: OZ/ЕИБ, Определение от 21 февруари 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на молба за определяне на възстановими съдебни разноски при липса на споразумение между страните относно техния размер?
Какви критерии следва да се приложат при определяне на размера на възстановимите разноски, включително по отношение на почасовите ставки, броя на ангажираните адвокати и необходимостта от доказателства за квалификация и ефективност?
Могат ли всички представени фактури да бъдат взети предвид при определяне на възстановимите разноски, когато част от услугите са извършени преди започване на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/20: DuoDecad, Заключение от 10 февруари 2022 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Съюза (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят: a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия; б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява; в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау; г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка); д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет; е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата; ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете; з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието); и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране; й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау, като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти, ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят: а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя; б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично; в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау; г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор; д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието; е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/20: Philips Orăştie, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Трябва ли член 179, първа алинея и член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчен неутралитет, равностойност и ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на данъчната администрация на държава членка да откаже възстановяването на допълнителен ДДС, установен и платен вследствие на ревизионен акт, който е обжалван от съответното данъчнозадължено лице и е предмет на неокончателно съдебно решение в полза на това данъчнозадължено лице, въпреки че последното притежава банкова гаранция за размера на разглеждания ДДС и че съгласно националното процесуално право учредяването на такава банкова гаранция позволява получаването на такова възстановяване за други данъци и такси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Заключение от 3 февруари 2022 г.
1) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото Dunai?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния Zakon o izmjeni i dopunama Zakona o potrošačkom kreditiranju (Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит) не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от Хартата да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Върховния съд на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/21: FCC Česká republika, Заключение от 27 януари 2022 г.
Трябва ли член 3, точка 9 от [Директивата относно емисиите от промишлеността] да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна“ на инсталация означава също удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, дори ако едновременно с това не се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.