всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-288/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.

Обхваща ли понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузите, които определят разчетна и платежна валута и възлагат валутния риск върху заемателя?
Какви са изискванията за прозрачност по отношение на клаузи, които възлагат валутни рискове върху потребителя, и каква е тежестта на доказване относно информираността и разбираемостта на тези клаузи?
Създават ли подобни клаузи значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните по договора във вреда на потребителя и какви фактори следва да се вземат предвид при тази преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.

Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на разкриването на икономическите последици и риска за потребителя при договори за заем във валута, различна от тази на доходите му?
По какъв начин националният съд следва да преценява наличието на значително неравновесие между страните по член 3, параграф 1 от Директива 93/13, като отчита обстоятелствата по конкретния случай и степента на осведоменост на професионалиста относно валутните рискове?
Могат ли клаузи, възлагащи неограничен валутен риск върху потребителя без компенсиране чрез други предимства, да бъдат определени като създаващи значително неравновесие в ущърб на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.

Какъв е обхватът на изискването за прозрачност по член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на предоставяната на потребителя информация за валутния риск и икономическите последици от клаузите в договорите за кредит?
Какви критерии следва да прилага националният съд при преценка на наличието на значително неравновесие между страните по член 3, параграф 1 от Директива 93/13, особено когато на потребителя се възлага неограничен валутен риск?
Достатъчно ли е констатирането на липса на добра вяра от страна на професионалиста за установяване на значително неравновесие по член 3, параграф 1 от Директива 93/13 или са необходими и други обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/22: Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), Определение от 22 март 2022 г.

Следва ли жалбата и другите процесуални документи да бъдат връчвани и на допуснатите като встъпили страни пред Общия съд?
Може ли да се запази поверителното третиране на материали спрямо встъпилите страни пред Общия съд, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същите страни в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-545/19: AllianzGI-Fonds AEVN, Съдебно решение от 17 март 2022 г.

Трябва ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от EBF, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато ПКИ, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, и запазва за местните ПКИ възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в ПКИ данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на ПКИ (местни), от една страна, и на съответните притежатели на дялово участие в ПКИ, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните ПКИ по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните ПКИ в Португалия предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в ПКИ (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от ПКИ, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни ПКИ на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от ПКИ
По-специално законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на ПКИ, включително на евентуални особени налози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/20: Autorité des marchés financiers, Съдебно решение от 15 март 2022 г.

Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2003/6 да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането като вътрешна информация „точна“ информация по смисъла на тази разпоредба и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 може да представлява информация относно предстоящото публикуване на статия в пресата, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти, и дали за преценката на тази точност от значение са посочването в тази статия в пресата на цената, на която ще бъдат купени ценните книжа на този емитент в контекста на евентуално търгово предложение, самоличността на подписалия тази статия журналист и медийното издание, в което е направена публикацията, както и действителното влияние на тази публикация върху курса на посочените ценни книжа?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че разкриването от журналист на информация относно предстоящото публикуване на подписана от него статия в пресата, препредаваща пазарен слух, на един от неговите обичайни източници на информация, е извършено „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на този член, когато това разкриване е необходимо, за да може дадена журналистическа дейност, която включва подготвителната разследваща дейност във връзка с публикациите, да бъде доведена до успешен край?
Трябва ли членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация от журналист е законно, когато трябва да се счита за необходимо за упражняването на професията му и за зачитащо принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-705/20: Fossil (Gibraltar), Заключение от 10 март 2022 г.

В нарушение на Решението ли е предоставянето от Commissioner of Income Tax (Комисарят по подоходното и корпоративното подоходно данъчно облагане) на данъчно облекчение на основание ITA 2010 за данъци, платени в САЩ върху доходи от роялти на жалбоподателя […], или Решението не допуска по друг начин предоставянето на такова данъчно облекчение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/21: C и CD (Obstacles juridiques à l’exécution d’une décision de remise), Заключение от 10 март 2022 г.

Неприложимост на член 23 от Рамково решение 2002/584, когато предаването е невъзможно поради процедура по предоставяне на убежище
Недопустимост на удължаване на срока за предаване и продължаване на задържането след изтичането на срока по член 23, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 без съдебен контрол
Тълкуване на понятието „обстоятелства извън контрола на държавите членки“ по член 23, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, включително дали подаването на молба за убежище представлява такова обстоятелство

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-551/21: Комисия/Съвет (Signature d’accords internationaux), Определение от 3 март 2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА 3 март 2022 година ( *1 ) „Встъпване — Член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз — Молба, подадена от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност — Интерес от изхода на делото — Допускане“ По дело C‑551/21 с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, подадена на 7 септември 2021 г. Европейска комисия, представлявана от A. Bouquet, B. Hofstötter, T. Ramopoulos и A. Stobiecka-Kuik, жалбоподател, срещу Съвет на Европейския съюз, представляван от A. Antoniadis, F. Naert и B. Driessen, ответник, подпомаган от: Чешка република, представлявана от M. Smolek, O. Šváb, J. Vláčil и K. Najmanová, Френска република, представлявана от A.‑L. Desjonquères и J.‑L. Carré, Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, Кралство Нидерландия, представлявано от M. K. Bulterman и J. Langer, Португалска република, представлявана от M. Pimenta, P. Barros da Costa и J. Ramos, встъпили страни, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА, предвид предложението на C. Lycourgos, съдия докладчик, след изслушване на генералния адвокат, J. Kokott, постанови настоящото Определение 1. С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на член 2 от Решение (ЕС) 2021/1117 на Съвета от 28 юни 2021 година за подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на протокола за прилагане на Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Република Габон и Европейската общност (2021—2026 г.) (ОВ L 242, 2021 г., стр. 3), както и определянето от Съвета на Европейския съюз, чрез неговия председател и въз основа на тази разпоредба, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-526/21: Vervloet и Vervloet-Mulder/AREB, Определение от 1 март 2022 г.

Какви са изискванията за допустимост на жалба пред Съда на Европейския съюз, по-специално относно ясно посочване на обжалваните елементи и конкретни правни аргументи?
Може ли член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 да обоснове компетентността на Съда на Европейския съюз при искове за обезщетение за вреди, причинени от действия на административен орган, който не е институция, орган или служба на Съюза?
Допустимо ли е за първи път пред Съда на Европейския съюз да се повдига основание, което не е било изложено пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14344454647264 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form