Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договорите за ЕО относно принципа на обща забрана за дискриминация (членове 18 ДФЕС и 26 ДФЕС), принципа на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), принципа на равно третиране (член 54 ДФЕС), принципа на равенство, що се отнася до участието в капитала на дружествата по член 54 (член 55 ДФЕС), принципа на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), принципа на свободно движение на капитали (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС) и принципа на равенство при данъчното облагане на предприятията (член 110 ДФЕС) обстоятелството, че данъчнозадължените лица, извършващи търговия на дребно в търговски обекти, дължат специален данък, ако нетният им годишен оборот надвишава 500 милиона унгарски форинта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Приложимо ли е изключението по член 141, параграф 2 от Процедурния правилник за възлагане на разноските върху ответната страна при оттегляне на иска от страна на жалбоподателя, когато поведението на ответната страна е довело до оттеглянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към други държави членки, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Съвместимо ли е с член 31 от Споразумението за ЕИП датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към държави от ЕИП, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Съвместима ли е датската разпоредба за незабавно облагане на нереализирани капиталови печалби при прехвърляне на активи към друга държава членка с правото на установяване по член 49 ДФЕС?
Съвместима ли е датската разпоредба за незабавно облагане на нереализирани капиталови печалби при прехвърляне на активи към държава от ЕИП с член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 4 от Директива [2010/13], общият принцип на равенство и нормите на [Договора за функционирането на ЕС] в областта на свободното движение на услуги, правото на установяване и свободното движение на капитали да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами за операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия?
Член 11 от [Хартата], тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно принципът на плурализъм на информацията, допуска ли правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами от операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия, с което се нарушава конкуренцията и се благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискването за производство, основаващо се на зачитане на принципите на правовата държава, при налагане на глоби от Комисията за нарушения на конкуренцията?
Спазено ли е изискването за непосредственост при събирането на доказателства в производството пред Комисията и Общия съд?
Съвместим ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с принципа на законосъобразност на наказанията?
Законосъобразни ли са Насоките на Комисията от 1998 г. относно определяне на размера на глобите, приети без участие на законодателен орган?
Нарушени ли са принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Насоките от 1998 г. и административната практика на Комисията?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при вменяване на отговорност на дружеството майка за действията на дъщерните дружества?
Допустимо ли е в правото на Съюза да се вменява солидарна отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на групата като едно предприятие?
Нарушено ли е правото на собственост чрез определяне на глобите в разглеждания случай?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. при определяне на началния размер на глобите и при преценката на отражението на нарушението върху пазара?
Правилно ли е отказано или ограничено намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, включително доброволно прекратяване на нарушението и въвеждане на програма за съответствие?
Спазено ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на намалението на глобата за сътрудничество и принципа на равно третиране?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушението и оборота на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се третира като освободена доставка на услуги — като аренда или отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на посочения член 13, Б, буква б) — ползването за лични нужди от управителите, членовете на управителния съвет или съдружниците, както и от техните семейства, на дружество, което е данъчнозадължено лице и има самостоятелна правосубектност, на целия или на част от недвижим имот от имуществото на това дружество, който е включен изцяло в активите на предприятието, в случаите, когато като насрещна престация за това ползване не е уговорен какъвто и да било наем в пари, а то се счита за възнаграждение в натура, което подлежи на облагане с данък върху доходите на управителите, като по този начин за данъчни цели ползването се счита за насрещна престация за част от положения от управителите, членовете на управителния съвет или съдружниците труд?
Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че посоченото освобождаване се прилага в случаите, когато дружеството не е доказало наличието на необходима връзка между дейността на предприятието и пълното или частично предоставяне на недвижимия имот на разположение на управителите, членовете на управителния съвет или съдружниците и в този случай достатъчно ли е наличието на непряка връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Изпълнено ли е условието за реално използване на марка на Общността по смисъла на член 15, параграф 1 и на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, когато фигуративна марка на Общността се използва само заедно с положена върху нея словна марка на Общността, ако освен това самото съчетание от двете марки също е регистрирано като марка на Общността?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана цветна, но притежателят ѝ широко я използва в определен цвят или в определено съчетание от цветове, така че в съзнанието на значителен дял от потребителите тя вече се свързва с този цвят или с това съчетание от цветове, цветът или цветовете, които трето лице използва за представяне на знак, за който се твърди, че нарушава правата върху посочената марка, са релевантни в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване или на цялостната преценка относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че самото трето лице, използващо знак, за който се твърди, че нарушава правата върху регистрираната марка, е свързано в съзнанието на значителен дял от потребителите с определения цвят или с определеното съчетание от цветове, който или което използва за представянето на този знак, е релевантен фактор в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване и относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е възлагането на отговорност на Team Relocations за участие в едно-единствено и продължаващо нарушение въз основа на обективните и субективните критерии, установени в съдебната практика?
Съвместимо ли е определянето на стойността на продажбите за целите на изчисляване на глобата с изискванията на точка 13 от Насоките от 2006 г. и принципите на доказване и презумпция за невиновност?
Съответства ли прилагането на процент от 17% върху стойността на продажбите на изискванията за индивидуална оценка на тежестта на участието и за мотивиране на решението?
Съвместимо ли е умножаването на стойността на продажбите по броя на годините на нарушението с принципа на пропорционалност?
Допустимо ли е налагането на допълнителна сума с възпиращ ефект на предприятие, което не е участвало във всички аспекти на картела?
Следва ли да се признае наличието на смекчаващи обстоятелства, които да доведат до намаляване на глобата?
Допустимо ли е възлагането на отговорност за нарушението на Team Relocations на Amertranseuro като негово дружество-майка за съответния период?
Пропорционална ли е наложената глоба с оглед на размера на оборота и пазарния дял на засегнатите дружества?
Нарушен ли е принципът на равно третиране поради отказа да се предостави на Team Relocations намаление на глобата, каквото е предоставено на друго предприятие, и отказа да се разкрият критериите за това намаление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.