всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Jaaskinen

Генерален адвокат – Jääskinen

Дело C-666/13: Rohm Semiconductor, Съдебно решение от 20 ноември 2014 г.

Означава ли обстоятелството, че даден артикул има специфична функция по смисъла на позиция 8543 от Комбинираната номенклатура, че този артикул, въпреки състава му, повече не може да попадне в обхвата на позиция 8541?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия модулите за предаване/приемане от описания по-подробно в мотивите вид, които имат специфична функция по смисъла на позиция 8543, следва да се считат за части за машини или апарати от позиция 8543?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/13: ClientEarth, Съдебно решение от 19 ноември 2014 г.

Когато съгласно Директива 2008/50 в дадена зона или агломерация не е постигнато съответствие с пределно допустимите стойности за азотен диоксид в срока до 1 януари 2010 г., определен в приложение XI към тази директива, длъжна ли е държавата членка съгласно посочената директива и/или член 4 ДЕС да поиска удължаване на крайния срок в съответствие с член 22 от Директива 2008/50?
При утвърдителен отговор, при какви обстоятелства (евентуално) държава членка може да бъде освободена от това задължение?
В каква степен (евентуално) член 23, и по специално параграф втори от него, от Директива 2008/50 оказва въздействие върху задълженията на държава членка, която не е изпълнила член 13 от тази директива?
В случай на неизпълнение на член 13 или член 22 какви мерки (евентуално) трябва да предприеме националната юрисдикция съгласно правото на Съюза за изпълнение на член 30 от Директива 2008/50 и/или на член 4 ДЕС или член 19 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-140/13: Altmann и др., Съдебно решение от 12 ноември 2014 г.

Когато дадено лице е подало до надзорен орган като [BaFin] молба за достъп до информация относно определен доставчик на финансови услуги съгласно [IFG], може ли въпросният орган да се позовава спрямо това лице на своите задължения за поверителност, възложени му наред с другото съгласно правото на Съюза (като установените в член 9 от [KWG] и в член 8 от [WpHG]), дори когато основният търговски модел на дружеството, което е предлагало финансови услуги, но междувременно е прекратено поради несъстоятелност и е обявено в ликвидация, се е изразявал в крупни инвестиционни измами, свързани със съзнателно увреждане на инвеститорите, и ръководители на дружеството са осъдени с влезли в сила присъди на няколко години лишаване от свобода?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/14: Herrenknecht, Определение от 6 ноември 2014 г.

Приложими ли са изискванията относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник и Препоръките към националните юрисдикции при оценката на допустимостта на отправеното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/14: Комисия/Дания, Съдебно решение от 6 ноември 2014 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка за публикуване на окончателните планове за управление на водните райони в срок до 22 декември 2009 г. и за уведомяване на Европейската комисия с копие от тези планове в срок до 22 март 2010 г., съгласно Директива 2000/60/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/14: Комисия/Дания, Съдебно решение от 6 ноември 2014 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 13, параграфи 1, 2 и 6, и член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО чрез неизготвяне и неразпространяване на окончателните планове за управление на речните басейни в установения срок и чрез неизпращане на копие от тези планове на Европейската комисия в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-461/13: Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Заключение от 23 октомври 2014 г.

1) Следва ли член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за проект, когато той може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностни водни обекти, или в тази разпоредба става въпрос просто за поставяне на цел във връзка с управленското планиране?
2) Следва ли понятието „влошаване на състоянието“ в член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че то включва само неблагоприятни промени, които водят до класифициране в по-нисък клас съгласно приложение V към [РДВ]?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, при какви предпоставки е налице „влошаване на състоянието“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ]?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за проект, когато той застрашава постигането на добро състояние на повърхностните води, съответно на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води, към меродавния съгласно [РДВ] момент, или в тази разпоредба става въпрос просто за поставяне на цел във връзка с управленското планиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-437/13: Unitrading, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.

Посочените в член 47 от Хартата […] права водят ли до това съдът да не може да вземе предвид резултатите от изследване, когато при доказване на произхода на внесените стоки митническите органи искат да се позоват на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, а така също се затруднява съдът при преценката, която той следва да извърши на резултатите от анализите
За отговора на този въпрос има ли значение фактът, че това трето лице е лишило митническите органи и заинтересованото лице от въпросната информация с мотива, който освен това е необоснован, че тя била чувствителна с оглед на изпълнението на закон („law enforcement sensitive information“)?
Посочените в член 47 от Хартата права водят ли до това, че когато митническите органи не могат да предоставят допълнителна информация относно извършените анализи, на които се основава заключението им, че въпросните стоки са с произход от определена страна — заключение, което е предмет на мотивирано обжалване по административен ред — митническите органи трябва да окажат съдействие, доколкото е разумно това да се изисква от тях, по молбата на заинтересованото лице да се извършат, на негови разноски, анализи и/или вземане на проби в посочената от него държава на произход?
За отговора на първия и втория въпрос има ли значение фактът, че части от пробите на стоките са били налични за определен период от време след уведомяването за дължимите мита и биха могли да бъдат предоставени на заинтересованото лице с оглед на проверката от друга лаборатория, дори ако резултатът от тази проверка не променя факта, че констатациите на консултираната от митническите органи лаборатория не могат да бъдат проверени, така че в тази хипотеза ще бъде невъзможно и за съда — в случай че другата лаборатория установи същия произход като твърдения от подалото декларацията лице — да сравни заключенията на двете лаборатории по отношение на тяхната надеждност
При положителен отговор, трябва ли митническите органи да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че то може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на такава проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-305/13: Haeger & Schmidt, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.

1) Може ли и при какви условия договор за поръчка за превоз, с който комитент възлага на комисионер, действащ от свое име и на своя отговорност, организацията по превоз на стоки, който последният изпълнява с един или няколко превозвача за сметка на комитента, да има за основен предмет извършването на превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4, последно изречение от [Римската конвенция]?
2) Ако договорът за поръчка за превоз може да се разглежда като договор за превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4 от [посочената конвенция], без към него да е приложима специалната презумпция за определяне на приложимия закон, поради липсата на съвпадането, което този член изисква, трябва ли текстът на неговото първо изречение, според който договорът за превоз на стоки не е подчинен на общата презумпция по [параграф] 2, да се тълкува в смисъл, че съдът в този случай следва да установи кой е приложимият закон не въз основа на тази окончателно отстранена презумпция, а в приложение на закрепения в член 4, [параграф] 1 общ принцип за определяне, тоест като определи държавата, с която договорът има най-тясна връзка, без да отдава особено значение на държавата на установяване на страната, предоставяща характерната за договора престация?
3) Ако се предположи, че към договора за поръчка за превоз е приложима общата презумпция по член 4, параграф 2, в хипотезата, в която първоначалният възложител е сключил договор с първи спедитор, в чиито права след това е встъпил втори [спедитор], може ли да се допусне, че приложимият закон към договорните отношения между възложителя и този втори спедитор се определя в зависимост от мястото на установяване на първия спедитор, като така посоченият национален закон се счита за общо приложим към цялата сделка по поръчка за превоз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/13: Merck Canada и Merck Sharp & Dohme, Заключение от 23 октомври 2014 г.

1. Трябва ли да се приеме, че притежателят или ползвателят на патент или сертификат за допълнителна закрила може да предяви правата си по първа алинея от Специфичния механизъм единствено ако преди това е заявил намерението си да го стори?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
а) Как трябва да се заяви това намерение?
б) Изгубва ли притежателят или ползвателят възможността да предяви правата си по отношение на вноса или продажбата на фармацевтичния продукт в държава членка, ако вносът и продажбата са осъществени, преди той да е заявил намерението си да предяви тези права?
3. Кой трябва да отправи предизвестието до притежателя или ползвателя на патента или сертификата за допълнителна закрила съгласно втора алинея от Специфичния механизъм
По-специално:
а) трябва ли предизвестието да е отправено от лицето, което възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт,
или
б) когато заявлението за регулаторно разрешение е подадено от лице, различно от бъдещия вносител, което е допустима практика съгласно националната нормативна уредба, надлежно ли е предизвестието, отправено от лицето, подало заявлението за регулаторно разрешение, ако самото това лице не възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт, но все пак планираните внос и продажба ще се извършват съгласно предоставеното на него регулаторно разрешение, и
i) има ли значение дали в предизвестието е посочено лицето, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?
ii) Има ли значение, че едно юридическо лице от група дружества, образуващи стопанска единица, отправя предизвестието и подава заявлението за регулаторно разрешение, а се планира друго юридическо лице от същата група да извършва действията по внос и продажба с разрешението на първото юридическо лице, когато обаче в предизвестието не е посочено юридическото лице, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?
4. До кого трябва да се отправи предизвестието по втора алинея от Специфичния механизъм
По-специално:
а) понятието за ползвател на патент или сертификат за допълнителна закрила ограничава ли се до лицата, които съгласно националното законодателство имат право на иск, за да защитят правата по патента или сертификата за допълнителна закрила?
или
б) когато група дружества образуват стопанска единица, състояща се от множество юридически лица, достатъчно ли е предизвестието да е изпратено до юридическо лице, което е оперативно дъщерно дружество и притежател на разрешението за търговия в държавата членка, в която се извършва вносът, вместо до онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, по съображение че посоченото юридическо лице може да се определи като ползвател на патента или на сертификата за допълнителна закрила или по съображение че има основания да се очаква при обичайния ход на събитията предизвестието да достигне до знанието на лицата, които вземат решения от името на притежателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила?
в) При утвърдителен отговор по буква б) от четвъртия въпрос: трябва ли иначе редовното предизвестие да се смята за нередовно, ако е изпратено до „управителя, отдел „Регулаторни въпроси“ на определено дружество, което не е онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, а е оперативното дъщерно дружество или притежателят на разрешението за търговия в държавата членка, в която се осъществява вносът, и ако този отдел по регулаторните въпроси на практика регулярно получава известия от паралелни вносители във връзка със Специфичния механизъм и други въпроси?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121380 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form