Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-105/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на [електрическата] централа и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/18: Golfclub Schloss Igling, Заключение от 7 ноември 2019 г.
1. Има ли директен ефект разпоредбата на член 132, параграф 1, буква м) от [Директива 2006/112], съгласно която разпоредба държавите членки освобождават „доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание“, така че при липса на транспонирането ѝ нестопанските организации да могат да се позоват пряко на нея?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: понятието „нестопанска организация“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от [Директива 2006/112]:
– трябва ли да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Съюза, или
– държавите членки имат право да предвидят, че съществуването на такава организация зависи от условия като тези по член 52, във връзка с член 55 от Abgabenordnung (Данъчния кодекс) (или член 51 и сл. от Данъчния кодекс като цяло)?
3. Ако понятието трябва да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Съюза: следва ли нестопанска организация по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от [Директивата за ДДС] да е предвидила правила, по силата на които при прекратяването си да е длъжна да прехвърли имуществото си на друга нестопанска организация с цел насърчаване на спорта и физическото възпитание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/18: GVC Services (Bulgaria), Заключение от 24 октомври 2019 г.
1. Разпоредбата на член 2, буква а), подточка i) от Директива [2011/96], във връзка с Приложение I, част А, буква аб), следва ли да се тълкува в смисъл, че под „дружества, регистрирани в съответствие с правото на Обединеното кралство“ се разбират и дружествата, регистрирани в Гибралтар?
2. Разпоредбата на член 2, буква а), подточка iii) от Директива [2011/96], във връзка с Приложение I, част Б, следва ли да се тълкува в смисъл, че под „corporation tax във Великобритания“ се разбира и корпоративният данък, дължим в Гибралтар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/19: Azarov/Съвет, Определение от 22 октомври 2019 г.
Осигурен ли е пълен съдебен контрол върху законосъобразността на актовете на Съюза по отношение на основните права, включително правата на защита и правото на ефективна съдебна защита, при налагане на ограничителни мерки?
Изпълнил ли е Съветът задължението си да провери и мотивира спазването на правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при позоваване на решения на органи на трета държава?
Достатъчно ли е само членството на трета държава в Европейската конвенция за правата на човека, за да се приеме, че са спазени основните права при приемането на нейно решение, когато това решение служи като основание за ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/19: Azarov/Съвет, Определение от 22 октомври 2019 г.
Какви са изискванията към Съвета на Европейския съюз относно проверката дали решението на компетентен орган на трета държава е прието при спазване на правата на защита и правото на ефективна съдебна защита?
Достатъчно ли е фактът, че третата държава е страна по Европейската конвенция за правата на човека, за да се приеме, че нейните решения спазват основните права, без самостоятелна проверка от страна на Съвета?
Какви са последиците при липса на мотивиране и проверка от страна на Съвета относно спазването на правата на защита при налагане или поддържане на ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/16: PT Ciliandra Perkasa/Съвет, Определение от 15 октомври 2019 г.
Какви са критериите за определяне на възстановимите адвокатски възнаграждения по член 144, буква б) от Процедурния правилник?
В каква степен производството по определяне на разноските взема предвид характера на касационното производство и ограничения му предмет до правни въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/16: PT Ciliandra Perkasa/Съвет, Определение от 15 октомври 2019 г.
Какви критерии следва да прилага съдът при преценката за необходимостта и размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски по делото?
В каква степен участието на няколко адвокати влияе върху размера на възстановимите разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/16: PT Pelita Agung Agrindustri/Съвет, Определение от 15 октомври 2019 г.
Какви са критериите за определяне на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения съгласно член 144, буква б) от Процедурния правилник, при липса на конкретни тарифи в правото на Съюза?
До каква степен разноските, направени във връзка с производството по определяне на разноските, се вземат предвид при окончателното определяне на възстановяемите разноски?
Как спецификите на касационното производство и особеностите на конкретния спор влияят върху преценката относно размера на необходимите и възстановими разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/16: PT Pelita Agung Agrindustri/Съвет, Определение от 15 октомври 2019 г.
Какви разходи се считат за необходими и подлежащи на възстановяване по силата на член 144, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
До каква степен участието на няколко адвокати влияе на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски?
Какви критерии се прилагат при определяне на адвокатското възнаграждение във връзка със съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.