Gulmann
Генерален адвокат – Gulmann
Дело C-323/93: Centre d’insémination de la Crespelle/Coopérative de la Mayenne, Заключение от 4 май 1994 г.
1. Противоречи ли на членове 5, 86 и 90, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност национално законодателство като разглежданото в настоящия случай, което създава центрове за изкуствено осеменяване, които единствени са упълномощени да извършват дейност в определена територия, и предоставят ли тези разпоредби право да се начисляват допълнителни разходи, когато животновъдите от района, в който центърът има изключителни права, поискат доставка на семенен материал от одобрени производствени центрове по техен избор?
2. Противоречат ли национални разпоредби като разглежданите в настоящия случай, които изискват икономическите оператори, които внасят семенен материал от държава членка на Общността, да го доставят в одобрен център за изкуствено осеменяване или производствен център, на членове 30 и 36 от Договора за ЕИО, на член 2 от Директива 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 година относно чистопородните разплодни животни от вида едър рогат добитък и на член 4 от Директива 87/328/ЕИО на Съвета от 18 юни 1987 година относно допускането за разплод на чистопородни разплодни животни от вида едър рогат добитък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/92: Bund Naturschutz in Bayern и др./Freistaat Bayern, Заключение от 3 май 1994 г.
1. Следва ли член 12 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че (a) държавите членки са били длъжни до 3 юли 1988 г. да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички обществени проекти, попадащи в обхвата на директивата и за които разрешение за строеж е дадено за първи път след тази дата, са в съответствие с изискванията на директивата, или (b) държавите членки е трябвало да приемат необходимите мерки до 3 юли 1988 г., но не са били възпрепятствани да приемат преходни разпоредби за процедури по издаване на разрешение за строеж, които вече са започнали?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори, както е посочено в (b) по-горе: Следва ли член 12 от директивата да се тълкува в смисъл, че (a) релевантната дата за преходните разпоредби трябва да бъде 3 юли 1988 г., или (b) държавите членки могат при преходни разпоредби да вземат за релевантна дата по-късната дата на влизане в сила на националните мерки за транспониране на директивата?
3. Ако на втория въпрос следва да се отговори, както е посочено в 2(b) по-горе: Следва ли понятието „проект“ по членове 1, 3 и 4 и точка 7 от приложение I към директивата, при прилагането му към автомагистрали и скоростни пътища, да се разбира така, че оценката на въздействието върху околната среда (a) следва да се извършва само за участъка от пътната връзка, за който е поискано разрешение за строеж, или (b) освен за този участък, и за цялата пътна връзка като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/93: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 3 май 1994 г.
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация по признак на гражданство изискването граждани на други държави членки, които идват в Белгия единствено с цел обучение във висше учебно заведение, да заплащат допълнителна такса за записване („minerval“), която не се изисква от белгийските студенти?
Допустимо ли е предоставянето на право на ректорите на университетски институции да отказват записване на граждани на други държави членки, които не могат да бъдат взети предвид за целите на финансирането на тези институции, когато такова ограничение не се прилага спрямо белгийските студенти?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничаването на възможностите за възстановяване на неправомерно платени такси за записване („minerval“) от студенти — граждани на други държави членки, само до тези, които са завели съдебни производства преди определена дата, и прилагането на освобождаването от таксата само за определен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/93: Thierschmidt/Hauptzollamt Essen, Заключение от 28 април 1994 г.
1. Явяват ли се плащанията от купувача на продавача за издадени на продавача (експортни) лицензи (експортни квоти) част от митническата стойност
2. Трябва ли квотните такси да бъдат „разграничени“
3. Трябва ли квотните такси, възникнали на основание на Регламент (ЕИО) № 4134/86, да се третират по същия начин като квотните такси, произтичащи от Регламент (ЕИО) № 4136/86?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/91: Комисия/Италия, Съдебно решение от 26 април 1994 г.
Допустимо ли е ограничаването на участието в процедурата за възлагане на концесия за компютъризация на лотарията само до субекти, чийто капитал е преобладаващо държавна собственост, с оглед на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Длъжна ли е Италианската република да публикува предварително обявление за общите доставки и обявление за покана за участие в търга за концесията за компютъризация на лотарията съгласно Директива 77/62, изменена с Директива 88/295?
Попада ли договорът за концесия за компютъризация на лотарията в приложното поле на Директива 77/62, изменена с Директива 88/295, независимо от това, че системата не става собственост на администрацията до края на договорните отношения и че възнаграждението е под формата на годишно плащане, пропорционално на приходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/92: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Anastasiou, Заключение от 20 април 1994 г.
1) Когато вносът в държава членка на цитрусови плодове или картофи от Кипър е придружен от сертификати за движение EUR.1, издадени от турската общност в частта на Кипър северно от буферната зона на ООН, а не от длъжностни лица, упълномощени от Република Кипър („РК“), изключва ли правото на Общността възможността държавата членка да разреши този внос
Изисква ли правото на Общността държавата членка да приеме тези сертификати
2) Когато вносът в държава членка на цитрусови плодове (различни от лимони) и картофи от Кипър е придружен от фитосанитарни сертификати, издадени от турската общност в частта на Кипър северно от буферната зона на ООН, а не от длъжностни лица, надлежно упълномощени от РК, изключва ли правото на Общността възможността държавата членка да разреши този внос
Изисква ли правото на Общността държавата членка да приеме тези сертификати
3) Би ли имало значение за отговорите на въпроси 1 или 2, ако: а) на практика е невъзможно за износителите от частта на Кипър северно от буферната зона на ООН да получат удостоверение за своите продукти от РК; б) съществува значителна пречка за износителите от частта на Кипър северно от буферната зона на ООН да изнасят своите продукти през частта на Кипър под ефективния контрол на правителството на РК; в) процедурите за издаване и проверка на такива сертификати в частта на Кипър северно от буферната зона на ООН са толкова надеждни, колкото процедурите в частта на Кипър под ефективния контрол на правителството на РК
4) Би ли имало значение за отговора на въпрос 2, ако опитът от проверките в държавата членка не показва разлика между стандартите за растителното здраве на такива продукти, внесени от частта на Кипър северно от буферната зона на ООН, и от частта на Кипър под ефективния контрол на РК
5) Има ли значение за отговорите на въпроси 3(а) или (б) да се установи дали и до каква степен невъзможността или пречката е причинена от турската общност в частта на Кипър северно от буферната зона на ООН и/или от РК и ако да, каква разлика прави това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/92: Ballast Nedam Groep/Belgische Staat, Съдебно решение от 14 април 1994 г.
Позволяват ли Директива 71/304/ЕИО от 26 юли 1971 година относно премахването на ограниченията на свободата на предоставяне на услуги във връзка с договорите за обществени строителни работи и възлагането на обществени строителни работи на изпълнители, действащи чрез агенции или клонове, и Директива 71/305/ЕИО от 26 юли 1971 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени строителни работи, по-специално членове 1, 6, 21, 23 и 26, при прилагането на белгийските правила относно регистрацията на изпълнители към доминиращото юридическо лице в „група“ по нидерландското право, при оценката на критериите, свързани inter alia с техническата компетентност, която изпълнителят трябва да докаже, да се взема предвид само това доминиращо юридическо лице като правен субект, а не и „дружествата в групата“, всяко от които, притежаващо собствена правосубектност, принадлежи към тази „група“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/92: H.M. Customs and Excise/Schindler, Съдебно решение от 24 март 1994 г.
Дали вносът на рекламни материали и билети за лотария в държава членка с оглед участието на жители на тази държава в лотария, организирана в друга държава членка, представлява „услуга“ по смисъла на член 60 от Договора и съответно попада в обхвата на член 59 от Договора?
Дали национално законодателство, което, подобно на законодателството на Обединеното кралство относно лотариите, забранява, с изключение на определени случаи, провеждането на лотарии в държава членка, представлява пречка за свободното предоставяне на услуги?
Дали разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги не допускат законодателство като това на Обединеното кралство относно лотариите, като се имат предвид съображенията, свързани със социалната политика и предотвратяването на измами, които го оправдават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/93: Белгийска държава/Boterlux, Заключение от 24 март 1994 г.
1) Следва ли правилата на ЕИО, приложими в настоящия случай, по-специално Регламент № 1041/67/ЕИО на Комисията и член 6 от Регламент (ЕИО) № 876/68 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че изплащането на възстановяванията е обусловено от това продуктите да бъдат пуснати в свободно обращение в държава извън Общността?
2) Ако изплащането на възстановяванията е обусловено от това продуктите да бъдат пуснати в свободно обращение в държава извън Общността, налагат ли принципите, установени в решенията на Съда по дела 125/75 и 6/71, както и в решенията относно изплащането на парични компенсационни суми, които могат да бъдат приравнени на възстановявания (дела 250/80 и 254/85), отговорността за обективното изпълнение на това задължение да се носи от износителя, което би изключило възможността той да бъде освободен от отговорност на основание, че не е участвал в измамата или е действал добросъвестно, като добросъвестността се приравнява на непреодолима сила, както е посочено в заключението на генералния адвокат Dutheillet de Lamothe по дело 6/71?
3) Може ли повторният внос в Общността, т.е. когато продуктите не са били пуснати в свободно обращение в държава извън Общността — независимо дали е налице измама или не — да се определи като „непредвидимо“ събитие, когато правилата на Общността го разглеждат като риск, възможност, срещу която регламентите на Общността предвиждат защита?
4) Може ли добросъвестността на износителя да бъде приравнена на случай на непреодолима сила, когато той е могъл да избегне последиците от непускането на продуктите в свободно обращение, като чрез договорни средства гарантира, че купувачите няма да отклонят продуктите от изискваната дестинация (решение по дело 1/68 — определение на непреодолима сила — решение по дело 254/85 Irish Grain Board, точки 12 и 13)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.