Дело C-347/93: Белгийска държава/Boterlux, Заключение от 24 март 1994 г.

1) Следва ли правилата на ЕИО, приложими в настоящия случай, по-специално Регламент № 1041/67/ЕИО на Комисията и член 6 от Регламент (ЕИО) № 876/68 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че изплащането на възстановяванията е обусловено от това продуктите да бъдат пуснати в свободно обращение в държава извън Общността?
2) Ако изплащането на възстановяванията е обусловено от това продуктите да бъдат пуснати в свободно обращение в държава извън Общността, налагат ли принципите, установени в решенията на Съда по дела 125/75 и 6/71, както и в решенията относно изплащането на парични компенсационни суми, които могат да бъдат приравнени на възстановявания (дела 250/80 и 254/85), отговорността за обективното изпълнение на това задължение да се носи от износителя, което би изключило възможността той да бъде освободен от отговорност на основание, че не е участвал в измамата или е действал добросъвестно, като добросъвестността се приравнява на непреодолима сила, както е посочено в заключението на генералния адвокат Dutheillet de Lamothe по дело 6/71?
3) Може ли повторният внос в Общността, т.е. когато продуктите не са били пуснати в свободно обращение в държава извън Общността — независимо дали е налице измама или не — да се определи като „непредвидимо“ събитие, когато правилата на Общността го разглеждат като риск, възможност, срещу която регламентите на Общността предвиждат защита?
4) Може ли добросъвестността на износителя да бъде приравнена на случай на непреодолима сила, когато той е могъл да избегне последиците от непускането на продуктите в свободно обращение, като чрез договорни средства гарантира, че купувачите няма да отклонят продуктите от изискваната дестинация (решение по дело 1/68 — определение на непреодолима сила — решение по дело 254/85 Irish Grain Board, точки 12 и 13)?