Geelhoed
Генерален адвокат – Geelhoed
Дело C-17/01: Sudholz, Заключение от 13 март 2003 г.
a) Недействителен ли е член 2 от Решение 2000/186/ЕО на Съвета от 28 февруари 2000 година, с което се разрешава на Федерална република Германия да прилага мерки, дерогиращи членове 6 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, поради това че процедурата преди приемането на решението не отговаря на критериите, установени в член 27 от Директива 77/388?
б) Валиден ли е първият параграф на член 3 от Решение 2000/186, съгласно който решението има обратно действие от 1 април 1999 година?
в) Отговаря ли член 2 от Решение 2000/186 на материалноправните изисквания, които трябва да се прилагат към такова разрешение, и възникват ли възражения относно валидността на тази разпоредба в резултат на това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/02: Комисия/Гърция, Заключение от 6 март 2003 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4 и член 11 от Директива 96/59/ЕО, изразяващо се в неизготвяне и неуведомяване на Комисията в предвидения срок на плановете, схемите и обобщенията, изисквани от директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/01: Akrich, Заключение от 27 февруари 2003 г.
Ако гражданин на държава членка е женен за гражданин на трета държава, който съгласно националното законодателство няма право да влезе или да пребивава в тази държава членка, и се премести в друга държава членка заедно със съпруга/съпругата си, който/която не е гражданин на държава членка, с намерението да упражни права по общностното право, като работи там само за ограничен период, за да може впоследствие да се позове на права по общностното право, когато гражданинът на Съюза се върне в държавата членка, чийто гражданин е, заедно със съпруга/съпругата си: 1) Има ли право държавата членка, чийто гражданин е гражданинът на Съюза, да приеме, че намерението на двойката при преместването им в другата държава членка да се позоват на права по общностното право при завръщането си в държавата членка, чийто гражданин е гражданинът на Съюза, въпреки че гражданинът на третата държава не отговаря на условията по националното законодателство, представлява позоваване на общностното право с цел избягване на националното право
2) Ако това е така, има ли право държавата членка, чийто гражданин е гражданинът на Съюза, да откаже: a) да отмени всяка предходна пречка за влизане на съпруга/съпругата, който/която не е гражданин на държава членка, в тази държава членка (в случая решение за експулсиране, което все още е в сила), и b) да предостави на съпруга/съпругата, който/която не е гражданин на държава членка, разрешение за влизане на нейна територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/01: Ninni-Orasche, Заключение от 27 февруари 2003 г.
1.1 Дали фактът, че гражданин на ЕС работи за кратък период (два и половина месеца), който е определен предварително, в държава членка, на която не е гражданин, му придава статут на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО)
1.2 При определяне дали тя е работник в горния смисъл в такъв случай, имат ли значение някое от следните обстоятелства: 1.2.1 фактът, че тя е започнала работа само няколко години след влизането си в приемащата държава; 1.2.2 фактът, че малко след края на краткосрочното, срочно трудово правоотношение тя е станала допустима за прием в университет в приемащата държава въз основа на завършено образование в държавата си на произход; 1.2.3 фактът, че е опитала да намери нова работа в периода между края на краткосрочното, срочно трудово правоотношение и момента, в който е започнала обучението си
2. Ако тя е (мигриращ) работник по въпрос 1: 2.1 Дали прекратяването поради изтичане на срока на трудово правоотношение, което е ограничено от самото начало до определен срок, представлява доброволно прекратяване
2.2 Ако е така, в такъв случай, при преценка дали прекратяването на трудовото правоотношение е било доброволно или недоброволно, имат ли значение някое от следните обстоятелства, самостоятелно или във връзка с други посочени фактори: 2.2.1 фактът, че малко след края на трудовото правоотношение тя е станала допустима за прием в университет в приемащата държава въз основа на завършено образование в държавата си на произход и/или 2.2.2 непосредствено след прекратяване на това трудово правоотношение до започване на обучението си, тя е търсила друга работа
Има ли значение за отговора на този въпрос дали другата търсена работа представлява вид продължение на същото (ниско) ниво на работата, която е извършвала за определен срок, или работа, която съответства на по-високото ниво на образование, постигнато междувременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/01: Penycoed, Заключение от 13 февруари 2003 г.
1. Позволяват ли член 1 и/или член 2 от Регламент № 3950/92 на компетентния орган в държава членка да предприеме правни действия директно срещу производител за събиране на дължимата от този производител такса (освен по член 2, параграф 3 във връзка с директни продажби)?
2. Ако да, при какви обстоятелства могат да бъдат предприети такива действия?
3. По-специално, могат ли такива действия да бъдат предприети, когато купувачът, на когото е доставено млякото, (a) не е одобрен съгласно член 7 от Регламент № 536/93 на Комисията и/или (b) не е изпълнил някое от задълженията си по член 7 от този регламент и/или (c) не е събрал или не е направил опит да събере таксата от съответните производители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/00: Sterbenz и Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, каквато е предвидена в § 9, параграфи 1 и 3 от Bundesgesetz über den Verkehr mit Lebensmitteln, Verzehrprodukten, Zusatzstoffen, kosmetischen Mitteln und Gebrauchsgegenständen (Lebensmittelgesetz 1975) (Федерален закон за търговията с хранителни продукти, потребителски стоки, добавки, козметични средства и обикновени потребителски артикули), която предвижда обща забрана хранителните продукти при етикетирането или представянето им да бъдат снабдени с твърдения, свързани със здравето, освен ако не е получено предварително разрешение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/00: Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която съдържа обща забрана за използване на здравни твърдения при етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения върху хранителни продукти, които надхвърлят изискванията на Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве или предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/01: Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда обща забрана за използване на здравни твърдения върху етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Може ли държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения за хранителни продукти, отколкото предвижда Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве и предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/00: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на общо и абсолютно забрана за използване на здравни твърдения върху етикетирането на обикновени хранителни продукти?
Допустимо ли е изискването за предварителна административна процедура за одобрение на здравни твърдения върху етикетирането на хранителни продукти, които вече са законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.