Fennelly
Генерален адвокат – Fennelly
Дело C-163/96: Raso и др., Съдебно решение от 12 февруари 1998 г.
Трябва ли членове 86 и 90 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предоставя на пристанищна компания изключителното право да предоставя временна работна ръка на други предприятия, осъществяващи дейност в пристанището, в което е установена тази компания, когато самата тя е упълномощена да извършва пристанищна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/96: Комисия/Съвет, Заключение от 5 февруари 1998 г.
Неправомерност на съвместното действие на Съвета относно визите за транзитно преминаване през летища, поради това че е прието извън рамките на компетентността на Общността по член 100в от Договора за ЕО и следователно нарушава разпоредбите на Договора за ЕО
Липса на компетентност на Съда на Европейските общности да разглежда жалба за отмяна срещу акт, приет на основание дял VI от Договора за Европейския съюз
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/97: Комисия/Белгия, Заключение от 29 януари 1998 г.
Неизпълнение на задължението за предварително уведомяване съгласно член 8, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО относно приемането на технически регламенти от Кралство Белгия без уведомяване на Комисията на етап проект.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/95: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 януари 1998 г.
Явява ли се абсолютно невъзможно за италианските органи да изпълнят задължението за възстановяване на предоставената държавна помощ под формата на данъчен кредит за професионалните автомобилни превозвачи, както е разпоредено с решение на Комисията?
Могат ли социалните, икономическите или техническите трудности, свързани с възстановяването на помощта, да оправдаят неизпълнението на задължението за възстановяване на неправомерната държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/96: Corsica Ferries France/Gruppo Antichi Ormeggiatori del porto di Genova и др., Заключение от 22 януари 1998 г.
1. Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава-членка, която забранява на корабни компании, установени в други държави-членки, да акостират своите кораби при влизане в пристанищата на първата държава или да ги отвързват при отпътуване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на неговата изключителна концесия за акостиране и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
2. Следва ли Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава-членка да се налага изискване услугите по акостиране да са задължителни и на корабни компании, установени в друга държава-членка, да се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, за пристигането или отпътуването на техните кораби в или от първата държава-членка?
3. Следва ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство и/или административна практика в държава-членка, която предоставя на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя услуги по акостиране, така че тези услуги да могат да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени по споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които се различават от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/97: Intertronic/Комисия, Определение от 15 януари 1998 г.
Какво е съдържанието и обхватът на понятието „жалба“ по смисъла на член 3 от Регламент № 17 и от кои критерии следва да се ръководи преценката дали едно искане представлява такава жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/96: Quelle Schickedanz/Oberfinanzdirektion Frankfurt am Main, Съдебно решение от 15 януари 1998 г.
Допустимо ли е, когато стоки, представени в комплекти за продажба на дребно, състоящи се от сутиен и бикини, се класифицират поотделно съгласно точка 6 от приложението към Регламент (ЕО) № 1966/94 на Комисията от 28 юли 1994 година относно класифицирането на определени стоки в комбинираната номенклатура, тази класификация, доколкото противоречи на правило 3, буква б) от общите правила за тълкуване на комбинираната номенклатура?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли комплект, предназначен за продажба на дребно, състоящ се от плетен сутиен и плетени бикини, да се класифицира по код 6212 10 00, тъй като сутиенът следва да се счита, съгласно правило 3, буква б) от посочените общи правила, за компонент, който придава на стоката нейния съществен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/96: Drouot assurances/Consolidated metallurgical industries и др., Заключение от 15 януари 1998 г.
Следва ли, по-специално по отношение на самостоятелното понятие „същите страни“, използвано в член 21 от Брюкселската конвенция, да се приеме, че е налице висящ спор между държави членки по смисъла на тази разпоредба, когато съд на една от договарящите държави е сезиран от застрахователя на кораб, претърпял корабокрушение, с иск срещу собственика и застрахователя на товара на борда за частично възстановяване, под формата на принос към общата авария, на разходите по изваждането на кораба, докато съд на друга договаряща държава е бил предварително сезиран от този собственик и застраховател с иск срещу собственика и наемателя на кораба за установяване, че те не са длъжни да участват в общата авария, и вторият сезиран съд се отказва от компетентност, въпреки че страните по двете дела не са напълно идентични, на основание че приложимото процесуално право пред първия сезиран съд „ограничава възможността застраховател да бъде страна по производство, в което участва застрахованият“, така че застрахователят на кораба фактически също участва, чрез посредничеството на застрахования, в първото заведено дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/95: Rik Decan-Business Research & Development, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го пренесе към следващ период, като вместо това го задържи чрез процедура на превантивно обезпечение по националното право поради наличие на сериозни основания за подозрение за данъчна измама или поради наличие на оспорено вземане за ДДС, без да е налице окончателно признато право на държавата членка и без тя да е получила разрешение по член 27 от Шеста директива?
Ако това е допустимо, допуска ли принципът на пропорционалност, залегнал в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шеста директива държавата членка да предвиди, че необходимостта или спешността на задържането не могат да бъдат оспорвани по никакъв начин и че задържането не може да бъде заменено с друга гаранция или отменено, докато оспорваното вземане не бъде окончателно решено с влязло в сила съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/96: Lease Plan Luxembourg/Belgische Staat, Заключение от 18 декември 1997 г.
1. Трябва ли понятието „постоянен обект“ по член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване, постоянен обект в тази друга държава членка?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: трябва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, когато доставчикът на услугите има седалище на стопанската си дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на установяване в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително десет автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
3. Трябва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с тези стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичане на законово установения срок за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.