Дело C-351/96: Drouot assurances/Consolidated metallurgical industries и др., Заключение от 15 януари 1998 г.

Следва ли, по-специално по отношение на самостоятелното понятие „същите страни“, използвано в член 21 от Брюкселската конвенция, да се приеме, че е налице висящ спор между държави членки по смисъла на тази разпоредба, когато съд на една от договарящите държави е сезиран от застрахователя на кораб, претърпял корабокрушение, с иск срещу собственика и застрахователя на товара на борда за частично възстановяване, под формата на принос към общата авария, на разходите по изваждането на кораба, докато съд на друга договаряща държава е бил предварително сезиран от този собственик и застраховател с иск срещу собственика и наемателя на кораба за установяване, че те не са длъжни да участват в общата авария, и вторият сезиран съд се отказва от компетентност, въпреки че страните по двете дела не са напълно идентични, на основание че приложимото процесуално право пред първия сезиран съд „ограничава възможността застраховател да бъде страна по производство, в което участва застрахованият“, така че застрахователят на кораба фактически също участва, чрез посредничеството на застрахования, в първото заведено дело?