всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Fennelly

Генерален адвокат – Fennelly

Дело C-286/94: Garage Molenheide и др./Belgische Staat, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да не възстановява значителни суми на ДДС, които се дължат на лица, установени на нейната територия, и също така да не ги прехвърля към следващ данъчен период, а вместо това да извършва обезпечително задържане върху тях по национални правила, с мотива, че съществува силно предположение за данъчна измама, без да съществува ясно правно основание за това и без държавата членка да е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
1) Имат ли член 18, параграф 4 и член 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно оборотните данъци (Директива 77/388/ЕИО) пряко действие във вътрешния правен ред на държавите членки, в случая във вътрешния белгийски правен ред?
2) Ако отговорът е положителен, забранява ли член 18, параграф 4 от директивата на държава членка – по отношение на определен период или периоди, през които е възникнал излишък на ДДС – нито да възстанови излишната сума на данъчно задълженото лице, нито да я прехвърли към следващ данъчен период, а да я задържи чрез обезпечително задържане, което в белгийското право се счита за обезпечителна мярка по отношение на вземания към трети лица по смисъла на член 1445 от белгийския Граждански процесуален кодекс, доколкото в този случай не възниква окончателно правно основание и за сума, съответстваща на последващи данъчни вземания за същия или предходни данъчни периоди, когато последващите вземания се оспорват от данъчно задълженото лице?
3) Приложим ли е член 18, параграф 4 от директивата, ако задържането, както твърди белгийската държава, трябва да се счита за мярка, свързана със събирането на данъци?
Ако отговорът е положителен, приложим ли е член 27 от директивата, ако задържането трябва да се счита за част от „условията“ (modalités), които се определят?
Ако отговорът е отрицателен, приложим ли е член 27 от директивата, ако се приеме, че задържането е мярка, свързана със събирането на данъци?
4) Ако член 18, параграф 4 от директивата е приложим към задържането, трябва ли тази белгийска правна уредба да се счита за противоречаща на принципа на пропорционалност, както е установен от Съда?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка нито да възстанови излишъка от ДДС за данъчен период, нито да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи – с мотива, че срещу съответното данъчно задължено лице има вземане за предходен данъчен период, което се оспорва от данъчно задълженото лице и поради това все още не представлява окончателно вземане – дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да предвиди, че въпросът дали задържането е необходимо или неотложно, не може да бъде оспорван по никакъв начин и че задържането не може по никакъв начин да бъде заменено с предоставяне на обезпечение или да бъде отменено, докато спорното данъчно вземане не бъде установено с окончателно съдебно решение?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е допустимо държава членка да не възстанови излишъка от ДДС на данъчно задълженото лице или да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи чрез обезпечителна мярка въз основа на вземане за предходен данъчен период, когато това вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не представлява окончателно вземане, дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от директивата?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е съгласно принципа на пропорционалност по правото на Общността и разпоредбите на член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС държава членка да предвиди правила, съгласно които
1) данъчно задълженото лице може да оспори обезпечителната мярка (осъществена чрез задържане) само чрез оборване на констатациите на органите, съдържащи се в протокола, но не и чрез оспорване на преценката дали задържането е необходимо или неотложно, и
2) задържането не може да бъде заменено с друго обезпечение или да бъде отменено, преди да бъде постановено окончателно решение относно оспорваното вземане на държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/95: Schepens, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Съвместими ли са националните разпоредби, които позволяват на държавата членка да задържа възстановим ДДС чрез обезпечителна мярка при наличие на съмнения за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Допустимо ли е националното законодателство да не предвижда ефективен съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на задържането на възстановим ДДС, както и възможност за замяна на задържането с друга, по-малко обременяваща обезпечителна мярка, съгласно принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/96: Sanders, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Съвместими ли са националните правила, които позволяват на държавата членка да задържи възстановим ДДС при наличие на съмнение за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Съответства ли автоматичното и абсолютно прилагане на мярката по задържане на възстановим ДДС, без възможност за съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на мярката или за замяна с по-малко ограничителна гаранция, на принципа на пропорционалност, заложен във вторичното право на Европейския съюз?
Допустимо ли е начисляването на лихви в полза на държавата, които не се изчисляват от момента, в който възстановимият ДДС е трябвало да бъде изплатен, ако задържането впоследствие бъде отменено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/96: Комисия/Германия, Съдебно решение от 16 декември 1997 г.

Нарушени ли са задълженията на Федерална република Германия по член 34 от Директива 93/36/ЕИО, като не са приети в предвидения срок всички необходими закони и подзаконови актове за транспониране на директивата?
Изпълнено ли е задължението за незабавно уведомяване на Комисията за мерките, приети за транспониране на Директива 93/36/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/96: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 декември 1997 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по Директиви 93/53/ЕИО, 93/113/ЕО и 93/114/ЕО, като не са приети в срок необходимите национални мерки за тяхното транспониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/97: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по член 2, параграф 1 от Директива 93/72/ЕИО и Директива 93/101/ЕО, като не са приети всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за тяхното транспониране в националното право в предвидените срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/97: Комисия/Германия, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.

Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си да транспонира в срок разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО относно опазването на естествените местообитания, дивата флора и фауна чрез приемане на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/96: Clean Car Autoservice/Landeshauptmann von Wien, Заключение от 4 декември 1997 г.

1. Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че работодателите в приемащата държава също черпят от тях правото да наемат работници, които са граждани на друга държава-членка, без да бъдат обвързани от условия, които – дори и да не зависят от гражданството – обикновено са свързани с гражданството
2. Ако работодателите в приемащата държава имат правото, посочено в първия въпрос: Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като параграф 39, ал. 2 от Gewerbeordnung 1994, съгласно която собственикът на търговска дейност може да назначи за управител за целите на търговското право само лице, чието местожителство е в приемащата държава (Австрия), е съвместима с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-132/95: Jensen и Korn- og Foderstofkompagniet/Landbrugsministeriet, Заключение от 27 ноември 1997 г.

1. Does Community law in general preclude a Member State from setting off an amount due to the beneficiary of aid under a Community measure against outstanding debts to a Member State?
2.(a) Is it of any significance for the answer to Question 1 whether the amount of aid under Community law is paid in advance by the Member State which has a claim to be reimbursed for the aid paid out only if the rules of Community law on payment are satisfied, and which must itself defray the expenditure involved in the administration of the support system?
(b) Is it of any significance for the answer to Question 1 that under the Member State's rules on set-off it is a condition for effecting set-off that there be reciprocity between the debtor under the principal claim and the creditor under the counterclaim?
(c) Is it of any significance for the answer to Question 1 that the Member State's practice with regard to certain trade and environmental subsidies is established in such a way as to permit set-off in an amount not exceeding 20% of the said State subsidies?
(d) Is it of any significance for the answer to Question 1 what legal basis exists for the outstanding debt to the State against which set-off is to be effected?
An answer is desired in particular to the question whether the Member States have greater scope to effect set-off if all or part of the sum to be set off constitutes part of the Community's own income.
3. If Questions 1 and 2(a) to 2(d) are answered to the effect that set-off is in general possible, or possible subject to certain conditions, is Article 15(3) of Council Regulation No 1765/92 to be interpreted as meaning that a Member State is precluded from requiring a national intervention agency to effect set-off in the case of a beneficiary of compensatory payments with outstanding debts to the State which could otherwise be involved in set-off?
4. Is Article 10(1) of Council Regulation No 1765/92 to be interpreted as meaning that the compensatory amounts in question are to be paid over immediately the intervention agency has concluded the procedure with regard to the beneficiary's application, or is it permissible to delay the payment for an investigation as to whether the State has outstanding claims against the beneficiary in respect of which it wishes to effect a set-off, provided always that the payment is effected at the latest by 31 December of the relevant support year?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/96: Petrie и др./Università degli studi di Verona и Bettoni, Съдебно решение от 20 ноември 1997 г.

Трябва ли членове 5 и 48 от Договора за ЕИО и членове 1 и 3 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което ограничава допустимостта за назначаване за преподаване на допълнителни курсове и за заемане на временни преподавателски длъжности в университетите до определени категории, каквито са предвидени в италианското законодателство, в рамките на законодателство и административна практика като тези, съществуващи в Италия, вместо да предвижда, че университетските лектори по чужди езици с безсрочни трудови правоотношения с италиански университет също имат право да кандидатстват за назначаване за преподаване на допълнителни курсове и за заемане на временни преподавателски длъжности в университетите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212231 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form