Дело C-390/96: Lease Plan Luxembourg/Belgische Staat, Заключение от 18 декември 1997 г.

1. Трябва ли понятието „постоянен обект“ по член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване, постоянен обект в тази друга държава членка?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: трябва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, когато доставчикът на услугите има седалище на стопанската си дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на установяване в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително десет автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
3. Трябва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с тези стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичане на законово установения срок за възстановяване?