Cosmas

Дали разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива магазини в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на магазини, които нарушават това изискване), като по този начин значително намалява техните продажби, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави, представлява:
(а) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него;
(б) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки;
(в) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право;
като се има предвид, че:
- големите дистрибутори и организираните търговски центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средните търговци;
- оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните търговски центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, или други дерогации, предвидени в правото на Общността?
Дали разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива магазини дори в тези дни (и санкционира нарушаването на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи), представлява:
(а) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него;
(б) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки;
(в) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право;
(г) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип;
(д) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро;
(е) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която всъщност подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на няколко неизбежни случая, са изключително от местен произход?
Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, или в други дерогации, предвидени в правото на Общността?