всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Cosmas

Генерален адвокат – Cosmas

Дело C-197/94: Bautiaa и Société française maritime/Directeurs des services fiscaux des Landes и du Finistère, Съдебно решение от 13 февруари 1996 г.

Дали член 7, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО, изменен, с влизане в сила от 1 януари 1976 г., с Директива 73/80 и впоследствие, с влизане в сила от 1 януари 1986 г., с Директива 85/303, не допуска прилагането на национални разпоредби, които запазват ставка на регистрационна такса в размер на 1,20 % върху вноските на движимо имущество, направени в контекста на сливане на дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/95: Bresle/Préfet de la Région Auvergne и Préfet du Puy-de-Dôme, Определение от 2 февруари 1996 г.

Изисква ли се националният съд да предостави достатъчно фактическа и нормативна информация, за да бъде допустимо преюдициалното запитване и да позволи на Съда и заинтересованите страни да представят становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/94: Faaborg-Gelting Linien/Finanzamt Flensburg, Заключение от 1 февруари 1996 г.

1. Какви правила съдържа Шеста директива 77/388/ЕИО относно облагането на сделки по доставка на храни за консумация на място (ресторантьорски сделки)?
2. Ако няма такива правила, какви правила на общностното право се прилагат за ресторантьорски сделки на борда на транспортни средства, движещи се между държави членки с различни национални правила относно мястото на облагане на такива сделки?
3. Ако няма такива правила на общностното право, могат ли отделните държави членки да запазят своите различни правила относно ресторантьорските сделки или относно мястото на доставка на такива сделки, ако тези държави членки чрез споразумение избягват двойното облагане на сделките в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-206/94: Brennet/Paletta, Заключение от 30 януари 1996 г.

1) Прекратява ли се прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71 по отношение на продължаването на изплащането на работната заплата от работодателя съгласно член 22, параграф 1, с оглед на изискването за предоставяне на незабавни обезщетения, ако съгласно приложимото германско законодателство обезщетенията не се изплащат, докато не изтече определен срок (три седмици) от началото на неработоспособността
2) Означава ли тълкуването на член 18, параграфи 1—4 и член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. в решението на Съда от 3 юни 1992 г. по дело C-45/90, че работодателят е лишен от възможността да представи доказателства за злоупотреба, които убедително или с достатъчна степен на вероятност показват, че неработоспособност не е съществувала
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен, противоречи ли член 18 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. на принципа на пропорционалност (трети параграф на член 3б от Договора за ЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Заключение от 25 януари 1996 г.

1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/93: SEIM/Subdirector-Geral das Alfândegas, Съдебно решение от 18 януари 1996 г.

а) Като се имат предвид съображенията, изложени в раздел II от настоящото определение за отправяне на преюдициално запитване, системата за последващо събиране на вземания, установена с Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г., и системата за опрощаване на вече определени, но все още неплатени мита, установена с Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 г., представлява ли решение на националния митнически орган, прието съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1574/80 на Комисията от 20 юни 1980 г., с което се отхвърля искане за опрощаване на мита, прилагане на материалноправни данъчни разпоредби или разпоредби на административното право на Общността, или е прието от митническата служба, действаща като данъчен орган или като административен орган по същество
Какъв е правният характер на това решение?
б) Следва ли изразът „мита, които ... все още не са платени“ в член 1, параграф 2, буква д) от Регламент № 1430/79 да се тълкува ограничително като отнасящ се само до мита, чието плащане е отложено?
в) Тъй като жалбоподателят се е позовал на факти, които могат да бъдат квалифицирани за правни цели като специални ситуации, произтичащи от обстоятелства, при които не може да се вмени измама или явна небрежност на заинтересованото лице (член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79, изменен с Регламент (ЕИО) № 3069/86 на Съвета от 7 октомври 1986 г.), бил ли е националният митнически орган длъжен съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г. да разгледа искането за опрощаване на вносни мита от гледна точка на общия принцип на справедливост, установен в член 13, параграф 1?
г) Невалиден ли е член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г., доколкото ограничава специалните случаи на опрощаване на плащания извън необходимото за защита на други интереси на Общността, като по този начин нарушава член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/95: Max Mara/Ufficio del registro di Reggio Emilia, Определение от 21 декември 1995 г.

Представлява ли допустимо преюдициално запитване актът, който не съдържа конкретни въпроси към Съда и не предоставя достатъчно информация относно фактическата и правната рамка на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело : Становище на Съда

Възможно ли е Съдът да се произнесе по искане за становище относно съвместимостта с Договора на международно споразумение, което вече е сключено към момента на постановяване на становището?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/93: Rockfon/Specialarbejderforbundet i Danmark, agissant pour Søren Nielsen и др., Съдебно решение от 7 декември 1995 г.

Следва ли член 1 от Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно колективните уволнения да се тълкува в смисъл, че не допуска две или повече взаимосвързани предприятия в група, нито едно от които няма решаващо влияние върху другото или другите, да създадат съвместен отдел по наемане и уволняване на персонал, така че, например, уволненията в едно от предприятията да могат да се извършват само с одобрението на този отдел и така общият брой на служителите в предприятията да се взема предвид при определянето на броя на служителите по член 1, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/93: Spano/Fiat Geotech и Fiat Hitachi Excavators, Съдебно решение от 7 декември 1995 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 77/187 (по-специално член 3, параграф 1) да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към прехвърляния на предприятия, стопански обекти или части от тях на друго лице в резултат на договорно прехвърляне или сливане, дори когато предмет на прехвърлянето е предприятие или производствено звено, което е било обявено по силата на член 47, параграф 5 от националния Закон № 428 от 29 декември 1990 г. за намиращо се в критични затруднения?
Алтернативно, следва ли изключението от приложимостта на Директива 77/187, вече установено с решения на Съда на Европейските общности по отношение на случаи, при които прехвърлянето засяга предприятие, което е предмет на процедура по споразумение с кредиторите с оглед на неговата ликвидация и за което не е взето решение за продължаване на дейността, да се счита за приложимо и към случаи, при които прехвърлянето засяга предприятие, стопански обект или производствено звено (което не е предмет на процедура по споразумение с кредиторите), което е обявено за намиращо се в критични затруднения по смисъла на посочената италианска разпоредба (член 47, параграф 5 от Закон № 428/1990)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1242526272831 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form