Capeta
Генерален адвокат – Capeta
Дело C-438/23: Protéines France и др., Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 7 от Регламент […] 1169/2011, които изискват на потребителите да се предоставя информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, която не е заблуждаваща, да се тълкуват в смисъл, че те представляват конкретно хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за неговото прилагане — на въпроса за използването на наименования за продукти с животински произход от секторите на производството на месо, колбаси и риба за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини, които могат да заблудят потребителя, като по този начин възпрепятстват намесата на държава членка по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
2) Трябва ли разпоредбите на член 17 от Регламент […] 1169/2011, които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на параграф 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че те представляват конкретно хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за неговото прилагане — на въпроса за съдържанието и за използването на наименования, различни от официални наименования, обозначаващи храни с животински произход, за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, като по този начин се възпрепятства възможността за намеса на държава членка по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
3) При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент […] 1169/2011 и за неговото прилагане — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на параграф 4 от част A от приложение VI към него:
a) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на наименования, различни от официални наименования, с които се обозначават храни с животински произход, за да се опишат, търгуват или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
4) При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент […] 1169/2011 държава членка:
a) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на наименования, различни от официални наименования, с които се обозначават храни с животински произход, е разрешено за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини?
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя?
в) да приеме мерките, посочени в 4. a) и 4. б), само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/22: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular II), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива [2014/59] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, като последица от обявения за унищожен договор за придобиване на капиталов инструмент (привилегировани акции), преобразуван в акции преди приемане на схемата за преструктуриране на Banco Popular (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, от който това задължение произтича, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) и член 64, параграф 4, буква б) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които преди започването на процедурата за преструктуриране на кредитната институция са придобили издадени от нея подчинени облигации (инструменти на капитала от втори ред), чийто падеж не е настъпил към момента на приемането на решението за преструктуриране, да предявяват, след преобразуването на тези подчинени облигации в акции и последващото прехвърляне на същите без реална насрещна престация, иск срещу тази институция или срещу нейния правоприемник за унищожаване на договора за записване на посочените подчинени облигации, с който иск да претендират връщане на платената за записването на подчинените облигации цена, ведно с дължимите лихви, считано от датата на сключване на този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/23: ECHA, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 94, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) да се тълкува в смисъл, че Европейската агенция по химикали (ECHA) може да сезира съда на Съюза с иск за изпълнение на парично задължение, наложено на дадено лице с взето от тази агенция решение?
Трябва ли член 299, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че решение на ECHA, с което на дадено лице се налага парично задължение във връзка със заявление за регистрация на химикал от тази агенция, има изпълнителна сила по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли разпоредбите на член 11, параграф 3, втора алинея във връзка с член 13, параграф 4, втора и трета алинея от Регламент (ЕО) № 340/2008 да се тълкуват в смисъл, че когато ECHA установи, че се дължи пълният размер на таксата и административна такса, тъй като съответното лице, което е претендирало, че има право на намалена такса, не може да докаже в определените срокове, че има право на такова намаление, тези разпоредби изключват възможността посочената агенция на Съюза да предяви пред националните юрисдикции иск за събиране на съответната административна такса, ако тази такса не е била платена в определените срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/23: PBL и WA/Комисия, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като частично недопустимо искането за отмяна на решението на Комисията, доколкото не е признато, че сдружението PBL се е присъединило към жалбата?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърденията за нарушение на член 116 ДФЕС, когато не е компетентен да разпореди на Комисията да упражни правомощията си по този член?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „заинтересована страна“ по член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 по отношение на „socios“ на футболен клуб, учреден като сдружение с нестопанска цел?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа по същество доводите относно аналогията между „socios“ на сдружение и акционери в дружество при преценка на качеството „заинтересована страна“?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като ирелевантни доказателства, представени в деня на съдебното заседание?
Съставлява ли нарушение на процесуалните правила евентуален конфликт на интереси, произтичащ от присъединяване на лице, участвало в изготвянето на жалбата, към екипа на съдията-докладчик по делото преди или непосредствено след постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/23: Investcapital, Определение от 3 септември 2024 г.
Препятства ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/52, тълкуван във връзка с принципа на върховенство на правото на Съюза, националните съдилища да не прилагат решение на националния конституционен съд, с което се отменя национална уредба относно задължителното участие в информационна среща за медиация?
Съвместими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 с възможността националният съд да намали размера на неустойка по неравноправна клауза чрез определяне на максимален лимит, вместо да изключи прилагането на тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/23: Investcapital, Определение от 3 септември 2024 г.
Препятства ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/52, тълкуван във връзка с принципа на върховенството на правото на Съюза, националните съдилища да не могат да оставят без приложение решение на националния конституционен съд относно условията за допустимост на искове, свързани с участие в информационна среща за медиация?
Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд да намали размера на неустойки, предвидени в неравноправна договорна клауза между търговец и потребител, чрез въвеждане на лимит, вместо да изключи прилагането на тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-675/23: Staatsanwaltschaft Berlin, Определение от 3 септември 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да разглежда искане за прилагане на член 105 от Процедурния правилник, след като преюдициалното запитване е оттеглено и делото е заличено от регистъра?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато делото е заличено поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-768/22: Комисия/Португалия (Ingénieurs civils), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа на притежателите на португалски дипломи по гражданско инженерство, посочени в приложение VI към Директива 2005/36/ЕО, до упражняване на архитектурна дейност в Португалия с член 49, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО?
Нарушават ли ограниченията, въведени с член 25, параграф 7 от португалския Закон № 31/2009, свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по членове 45, 49 и 56 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за проверка на националните изисквания по член 59, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО при въвеждането на ограниченията в португалското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.