всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-108/10: Scattolon, Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Поемането от публичен орган на държава членка на персонала, нает от друг публичен орган и натоварен с предоставянето в училищата на спомагателни услуги, включващи по-специално функции по поддръжка и административно подпомагане, представлява ли прехвърляне на предприятие по смисъла на правната уредба на Съюза за гарантиране на правата на работниците и служителите?
Трябва ли член 3 от Директива 77/187 да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на възнаграждението на прехвърлените по смисъла на тази директива работници и служители приобретателят трябва да отчете прослуженото от тях време при прехвърлителя, и по-специално не допуска ли значително намаляване на заплащането на прехвърлените работници и служители в сравнение с положението им непосредствено преди прехвърлянето, поради това че прослуженото от тях време при прехвърлителя, равностойно на прослуженото от работници и служители, които работят при приобретателя, не се взема предвид при определяне на началното равнище на заплащането им при последния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-442/09: Bablok и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/10: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Съвместимо ли е с член 183 от Директива 2006/112/ЕО национално правило, което допуска възстановяване на надвзетия ДДС само ако данъчнозадълженото лице е платило изцяло насрещната престация по получените доставки?
Допустимо ли е национална правна уредба да задължава данъчнозадължените лица систематично да прехвърлят надвзетия ДДС към следващи данъчни периоди, когато не е извършено плащане по съответните сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/09: Orifarm и др., Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че позволява на притежател на марка, свързана с фармацевтичен продукт — предмет на паралелен внос, да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на този преопакован продукт, поради факта че върху новата опаковка е посочено като преопаковащо лице не предприятието, което действително е извършило преопаковането на посочения продукт и което разполага с разрешение за това, а предприятието, което притежава разрешението за пускане на пазара на посочения продукт, по чиито указания е извършено преопаковането и което носи отговорност за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/10: Mediaset/Комисия, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Допустимо ли е Общият съд да отхвърли жалбата поради липса на достатъчно конкретно изложение на правните основания?
Селективен характер ли има субсидията за закупуване на цифрови декодери, която предоставя предимство на операторите за наземно цифрово радиоразпръскване и на кабелните оператори спрямо операторите за сателитно радиоразпръскване?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на икономическото предимство, предоставено от разглежданата държавна помощ?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Общия съд, включително когато мотивите са изложени имплицитно?
Може ли субсидията за закупуване на наземни цифрови декодери да се ползва от дерогацията по член 87, параграф 3, буква в) ЕО?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията относно нарушението на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки?
Допустимо ли е възстановяването на неправомерна държавна помощ да се извършва съгласно националното право при определени условия и граници?
Нарушава ли принципа на правна сигурност възможността Комисията да предостави на националните органи да изчислят точния размер на сумата за възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/10: Mediaset/Комисия, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Допустимо ли е Общият съд да отхвърли жалбата поради липса на достатъчно кратко изложение на правните основания в жалбата?
Представлява ли субсидията за закупуване на цифрови декодери селективна държавна помощ, която предоставя неправомерно предимство на определени оператори?
Може ли Съдът на Европейския съюз да преразгледа преценката на Общия съд относно наличието на икономическо предимство, предоставено от спорната мярка?
Спазено ли е изискването за мотивиране, когато мотивите на Общия съд са изложени само имплицитно?
Може ли субсидията за закупуване на наземни цифрови декодери да се ползва от дерогацията по член 87, параграф 3, буква в) ЕО?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Комисията относно нарушението на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза възстановяването на неправомерна помощ да се извършва по националното право при определени условия и граници?
Нарушава ли принципа на правна сигурност възможността Комисията да възложи на националните органи изчисляването на точния размер на сумата за възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/10: Pacific World и FDD International, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Валиден ли е Регламент [№ 1417/2007] в частта му, в която класира под код по КН 3926 90 97 [по-рано 3926 90 90] изкуствените нокти и следователно комплектите от изкуствени нокти, описани в [приложението] към този регламент?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли [КН] да се тълкува в смисъл, че изисква разглежданите комплекти от изкуствени нокти да бъдат класирани като [„препарати за маникюр или педикюр“] по тарифната подпозиция 3304 30 00 или като [„инструменти и комплекти от инструменти за маникюр или педикюр (включително пили за нокти)“] по тарифна подпозиция 8214 20 00?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/10: Fuchs и Köhler, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

1) Допуска ли Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите закон като Закона за публичната служба на Land Hessen (Hessisches Beamtengesetz), изменен със Закона от 14 декември 2009 г., който предвижда задължителното пенсиониране на длъжностните лица на пожизнена служба, в конкретния случай прокурорите, когато те навършат 65-годишна възраст, като същевременно им позволява да продължат да работят, ако интересът на работата изисква това, до максималната възраст от 68 години, доколкото този закон има за цел установяване на балансирана възрастова структура, за да се благоприятства наемането на работа и повишаването на младите, да се оптимизира управлението на персонала и следователно да се предотвратяват евентуалните съдебни спорове относно способността на заетото лице да упражнява своята дейност над определена възраст, и доколкото законът позволява постигане на тази цел с подходящи и необходими средства?
2) Какви данни трябва да бъдат представени от държавата членка, за да се докаже подходящият и необходим характер на разглежданата в главното производство мярка и по-специално дали трябва да се приведат статистически или точни цифрови данни?
3) Закон като Закона за публичната служба на Land Hessen, изменен със Закона от 14 декември 2009 г., който предвижда задължително пенсиониране на прокурорите при навършване на 65-годишна възраст, разкрива ли несъгласуваност единствено поради факта че им позволява в определени случаи да работят до 68-годишна възраст, че освен това съдържа разпоредби, предназначени да затрудняват пенсионирането преди 65-годишна възраст, и че други законови разпоредби на съответната държава членка предвиждат запазването на служба на определени длъжностни лица, по-специално определени избрани лица, след тази възраст, както и постепенно повишаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/10: Nickel Institute, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

Невалидни ли са Директива 2008/58/ЕО и/или Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта им, в която никеловите карбонати се класифицират или прекласифицират по съответните аспекти, доколкото:
а) класификациите са приети без подходяща оценка на характерните свойства на никеловите карбонати съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение VІ към Директива 67/548/ЕИО;
б) не е бил надлежно разгледан въпросът дали характерните свойства на никеловите карбонати създават риск при нормална обработка и употреба, докато такава преценка се изисква съгласно точки 1.1 и 1.4 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО;
в) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 28 от Директива 67/548/ЕИО;
г) класификациите са били недопустимо основани на изявление за прилагане на изключение с оглед на извършване от компетентния орган на оценка на рисковете съгласно Регламент № 793/93;
д) не са изложени съображенията за приемане на класификациите, както се изисква от член 253 ЕО?
Невалидни ли са Директива 2009/2/ЕО и Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта им, в която за вече посочените цели се класифицират или прекласифицират спорните никелови хидроксиди и групи вещества на основата на никел, доколкото:
а) класификациите са приети не въз основа на подходяща оценка на характерните свойства на спорните вещества на основата на никел съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение VІ към Директива 67/548/ЕИО, а по-скоро въз основа на някои кръстосани методи;
б) не е бил надлежно разгледан въпросът дали характерните свойства на спорните вещества на основата на никел създават риск при нормална обработка и употреба, докато такава преценка се изисква съгласно точки 1.1 и 1.4 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО;
в) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 28 от Директива 67/548/ЕИО?
Невалиден ли е Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта му, която се отнася до никеловите карбонати и до спорните вещества на основата на никел, доколкото:
а) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 53 от Регламент (ЕО) № 1272/2008;
б) класификациите в таблица 3.1 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 са приети не въз основа на подходяща оценка на характерните свойства на никеловите карбонати и на спорните вещества на основата на никел съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение І към Регламент (ЕО) № 1272/2008, а по-скоро чрез прилагане на разпоредбите на приложение VІІ към Регламент (ЕО) № 1272/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/10: QB, Заключение от 21 юли 2011 г.

Трябва ли разпоредбите на член 37 от Регламент […] № 1013/2006 […] във връзка с Регламент […] № 1418/2007 […] да се тълкуват в смисъл, че съдържат забрана за превоз за Ливан на отпадъци от група B1120 от приложение IX към Базелската конвенция […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18687888990150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form