Заключения

1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като обхващащо утаяването на замърсена пара върху повърхностни води
Има ли значение в това отношение разстоянието, от което парата се утаява върху повърхностните води?
2. Обхваща ли понятието „изпускане“ пара, която първо се утаява върху земя и покриви и след това достига повърхностните води чрез дъждовна канализация, независимо дали тя принадлежи на съответното предприятие или на жилищни или други сгради
Има ли значение за отговора на този въпрос дали замърсената пара достига повърхностните води чрез дъждовната канализация на съответното предприятие или чрез тази на трето лице?
3. Ако на въпроси 1 и/или 2 се отговори отрицателно, допустимо ли е националното законодателство да придаде на понятието „изпускане“ различно, по-широко значение от това в директивата?

1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като включващо понятието „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно граничните стойности и целите за качество за изпускания на определени опасни вещества, включени в списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли изразът „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО да се тълкува като включващ изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен или отговорите на първи и втори въпрос са отрицателни, следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО да се тълкува като включващо: (a) въвеждането във водна среда на дървен материал, импрегниран с креозот, дори когато предварително е установено, че креозотът ще се изпусне във водната среда; или (b) изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
4. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) се отговори отрицателно, допустимо ли е, с оглед по-специално на член 5, параграф 2 и член 10 от Директива 76/464/ЕИО, националното законодателство или компетентният орган да придаде друго, по-широко значение на понятието „изпускане“ от това в директивата
5. (a) Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, позволява ли член 3 от Директива 76/464/ЕИО, самостоятелно или във връзка с член 10 от тази директива, при разглеждането на заявления за разрешение да се налагат изисквания, които не са предвидени в директивата, като например задължението да се проучи възможността за избор на по-малко вредни за околната среда алтернативи
(b) Ако да, могат ли тези допълнителни изисквания да доведат до ситуация, при която издаването на разрешение е невъзможно или възможно само в изключителни случаи
6. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, изключват ли ограничителните условия, съдържащи се в категория 32 на приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата, регламентите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията за пускане на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати, възможността компетентният орган на държава членка, при разглеждане на заявления за разрешение относно въвеждането във водна среда от професионални ползватели на дървен материал, обработен с креозот, да прилага критерии за оценка, които правят тази употреба невъзможна или възможна само в изключителни случаи?