Заключения

1. Следва ли от тълкуването на член 6, член 52 и сл. (част трета, дял III, глава 2) и член 73б и сл. (част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
(а) докато е бил в сила TGVG 1993, ищецът е бил задължен да докаже, че няма да създаде ваканционна резиденция, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по параграф 10, ал. 2, за да получи съгласие от органа по прехвърляне на земя, и му е било отказано съгласие, и
(б) съгласно TGVG 1996, ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в имотния регистър, трябва – както и австрийците сега – да премине през процедура за съгласие, като възможността за ефективно деклариране, че не се създава ваканционна резиденция, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
2. Ако е така, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно сериозно“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
3. Ако на въпроси 1 и 2 се отговори утвърдително, нарушението „достатъчно сериозно“ ли е?
4. Спазен ли е принципът за отговорност на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорност на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, които се дължат на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази частна държава, а не срещу държавата като цяло?