Заключения
Заключения
Дело C-36/25: Energia Group и др., Заключение от 16 април 2026 г.
1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/25: Комисия/Франция (Nitrates dans l’eau potable), Заключение от 16 април 2026 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1 във връзка с приложение I, част Б от Директива (ЕС) 2020/2184, доколкото Франция не е взела необходимите мерки, за да гарантира съответствието на водата, предназначена за консумация от човека, с минималните изисквания за стойност от 50 mg/l на показателя за нитрати.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е предприела възможно най-бързо коригиращи действия за възстановяване на качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и не е дала приоритет на тяхното прилагане, като вземе предвид по-специално степента, в която съответната стойност на показателя е била превишена, и свързаната с нея потенциална опасност за здравето на човека.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 3, първа алинея от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е ограничила използването на водата, предназначена за консумация от човека, за която е налице трайно превишение на стойността на показателя за нитрати, не е приела всички други необходими мерки за опазване на здравето на човека и не е уведомила в достатъчна степен потребителите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/25: Jilin, Заключение от 16 април 2026 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се със закрила съгласно Директива 2001/55, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/23: Atlas Copco Airpower и Atlas Copco/Комисия, Заключение от 26 март 2026 г.
Неправилно определяне на референтната рамка и неправилно класифициране на данъчната практика като дерогация от нея
Липса на установено предимство в полза на получателите на помощта
Неправилна квалификация на данъчната практика като селективна мярка
Незаконосъобразност на разпореждането за възстановяване на помощта от групите дружества, към които принадлежат получателите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/24: Комисия/Ryanair (Aide d’État Covid-19 – KLM), Заключение от 26 март 2026 г.
Неправилно прилагане на критерия за определяне на получателя на държавната помощ в рамките на група дружества
Превишаване на границите на съдебния контрол от страна на Общия съд при преценката на анализа на получателя на помощта и заместване на преценката на Комисията със собствена преценка без достатъчно доказателства за явно неправилна преценка
Неправилно тълкуване на правната рамка относно понятието „непряка полза от държавна помощ“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/24: Société Générale и др. (Limitation de la consolidation fiscale), Заключение от 26 март 2026 г.
1. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от [Съда] по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която възпрепятства някои дружества да се ползват от по-благоприятен режим на приспадане на разходите за лихви при национално групово данъчно облагане само поради това че общото дружество майка е местно за друга държава членка, като следователно те нямат достъп до посоченото национално групово данъчно облагане, докато същите дружества биха се възползвали от посочения по-благоприятен режим на приспадане, ако тяхното дружество майка е местно за Италия или ако дяловите участия на дружествата са отнесени към мястото на стопанска дейност на чуждестранното дружество майка?
2. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която разрешава единствено вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка и местните му дъщерни дружества и хоризонтална данъчна консолидация между дъщерните дружества на чуждестранно дружество майка, но изключва данъчна консолидация между дъщерни дружества и чуждестранно дружество майка?
3. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13) и в светлината на принципите на ефективност и равностойност, изложени в решение на Съда на ЕС от 14 май 2020 г., B и др., C‑749/18, национална правна уредба, която предвижда, че неупражняването на избора за групово данъчно облагане в момент, в който той не е бил разрешен, може впоследствие да препятства достъпа до последиците от правилното прилагане на общностното право (възстановяване на законосъобразното развитие на правоотношението чрез възстановяване на данъка), а следователно и до неприлагането на противоречащата му национална правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/25: Canal Sea Services и др., Заключение от 26 март 2026 г.
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 да се тълкуват в смисъл, че мярка, приета от държава членка, съгласно която задължителните пристанищни лоцмански услуги се извършват изключително от определени държавни субекти, въпреки че тези услуги преди това са били предоставяни и от частни (недържавни) предприятия, въвежда законен монопол, който е съвместим с правото на Съюза, тъй като представлява допустима форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, тази мярка представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която може да изключи конкуренцията на пазара и за пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/24: An Taisce (Programme d’action Nitrates), Заключение от 26 март 2026 г.
1) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите и/или член 3, параграф 1 от Директива за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли съответната програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, оценявана съгласно тези директиви или с оглед на тях, да се оценява от гледна точка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, било въобще, било според това доколко за тези последици косвено допринася липсата на по-строги мерки за защита в плана, вместо да се оценява само с оглед на изрично посочените в плана мерки за защита?
2) Ако отговорът на първия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби описаната последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за европейските територии от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
3) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 5, параграф 1 и/или член 11, параграф 2 от Директивата за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли оценката на плановете и програмите, за които се прилагат тези членове и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите дали самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, те са достатъчно строги, за да гарантират, че съответният план или програма няма да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, а ако е така, изискват ли тези разпоредби или някоя от тях в такава оценка да се посочва изрично и/или по ясно разпознаваем начин дали съответните екологични цели на Рамковата директива за водите ще бъдат постигнати след приемането на плана или програмата, било въобще, било в конкретния случай на предлаганото приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
4) Ако на третия въпрос следва да се отговори в смисъл, че тази оценка на плановете и програмите, за които се прилагат член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 3, параграф 1 от Директивата за СЕО и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, трябва да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, а съгласно отговора на първия или втория въпрос оценката по Директивата за СЕО за спазването на Рамковата директива за водите трябва да включва оценка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, и/или в частност липсата на по-строги разпоредби в плана, то като последица от член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите (и особено от правния принцип, че ако не е предоставена дерогация, държавите членки са длъжни да отказват да издават разрешение за индивидуални проекти, които може да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или застрашават постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до определената в Директивата дата) във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли държавата членка да отказва и да приеме даден план, ако конкретните защитни мерки, предвидени в плана, самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, не са достатъчно строги, за да гарантират, че отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, няма да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застрашат постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, било въобще, било в конкретния случай на предложеното приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
5) Ако отговорът на третия и/или четвъртия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби посочената последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията (било с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, било другояче) на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за водните обекти в държавата членка от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
6) Като последица от член 4 от Рамковата директива за водите във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права следва ли да се приема, че компетентният орган на държавата членка не може да приеме план или програма, в частност програма за действие за нитратите съгласно Директивата за нитратите, с потенциал да засегне състоянието на някой съответен воден обект в държавата членка, освен ако компетентният орган не е длъжен да се увери, първо, че приемането на въпросния план или програма не може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект, който е бил или е следвало да бъде идентифициран от тази държава членка като „тип“ повърхностен воден обект, нито може да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на такъв повърхностен воден обект, и второ, че приемането на плана или програмата е съвместимо с мерките, прилагани съгласно програмата по Рамковата директива за водите, установени в съответствие с член 11 от тази директива за съответния район на речен басейн?
7) Като последица от член 5, параграф 1 от Директивата за СЕО и буква и) от приложение I към нея във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли самият екологичен доклад да съдържа описание на предвидените мерки относно мониторинга в съответствие с член 10, с достатъчно подробности, за да личи, че член 10 ще бъде спазен, включително подробности как ще се осъществява този мониторинг, кога ще се извършва и/или как ще бъде използван и как ще се действа, ако се установят непредвидени неблагоприятни екологични последици?
8) Изключва ли понятието „материални имущества“ по буква е) от приложение I към Директивата за СЕО стойността на тези имущества, а конкретно в случай на оценка на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите изключва ли това понятие широкото обществено въздействие на селскостопанските дейности, въздействието на плана или проекта върху селскостопанския сектор, производството и доходите на земеделските стопани, устойчивостта на селскостопанския сектор в съответната държава членка, веригата на хранителните доставки и заетостта на значителна част от населението, и ако е така, като последица от Директивата за СЕО незаконосъобразно ли е да се вземат предвид такива въпроси при оценката на последиците от плана?
9) Ако съгласно отговорите на един или няколко от първите осем въпроса [Програмата за действие за нитратите] е приета в нарушение на Директивата за местообитанията, Рамковата директива за водите и/или Директивата за СЕО, невалидно ли е Решение 2022/696 на Комисията, като се имат предвид по-специално член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или на член 37 от Хартата на основните права?
1) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква е) от приложение I към нея, че материалните имущества не могат да бъдат разглеждани като фактор, който има действително превес над други фактори, включително други въздействия върху околната среда, за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива и/или че като предпочитан резултат от тази оценка трябва да бъде избран вариантът с най-малко неблагоприятно въздействие върху околната среда?
2) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква з) от приложение I към нея, че за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива алтернативите трябва да бъдат идентифицирани, описани и оценени по сравним начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.