Заключения

A.1. Следва ли член 2 от Директива 1999/4/ЕО относно екстрактите от кафе и цикория да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), или член 2 следва да се тълкува в смисъл, че наименованията на продуктите, изброени в приложението, могат да се използват само за продуктите, посочени в това приложение, но че наред с тези наименования на продукти могат да се използват и други наименования за тези продукти (например измислено или търговско наименование)?
A.2. Ако Съдът на Европейските общности приеме, че член 2 от Директива 1999/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 година относно екстрактите от кафе и цикория трябва да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), не следва ли тогава, че тази директива противоречи на член 28 от Договора за ЕО, който забранява количествените ограничения върху вноса и всички мерки с равностоен ефект между държавите членки на Европейската общност, тъй като директивата, тълкувана по този начин, изключва, що се отнася до продуктите, попадащи в нейното определение за екстракти от кафе:
– използването на наименования, различни от „екстракт от кафе“ или „разтворимо кафе“, като например наименованието „кафе“;
– по този начин запазва използването на наименованието „кафе“ само за една форма на „кафе“, а именно кафеното зърно;
– и по този начин изкуствено защитава пазара на кафе от конкуриращи се продукти, състоящи се от форми на кафе, различни от кафените зърна, като между другото екстракти от кафе и разтворимо кафе?
B.1. Следва ли член 18, параграф 1 и член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкуват в смисъл, че нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“ в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, макар че такива твърдения не са забранени от директивата, представляват нарушения на директивата, като се има предвид, че осмото съображение на директивата гласи, че най-подходящото етикетиране е това, което създава най-малко пречки за свободната търговия, и че следователно тези национални разпоредби не могат да бъдат прилагани?
B.2. Следва ли член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че „защита на общественото здраве“ трябва да се разбира като включваща нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“?
C. Следва ли член 28 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които не са хармонизирани на европейско равнище и които се отклоняват от Директива 2000/13/ЕО, доколкото забраняват определени твърдения в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“, трябва да се считат за мерки с равностоен ефект и/или количествени ограничения върху вноса между държавите членки на Европейската общност, доколкото тези национални разпоредби:
– налагат допълнителна тежест върху вноса на хранителни продукти при привеждането на тези продукти в съответствие с националното законодателство и по този начин възпрепятстват търговията между държавите членки и
– не се прилагат за всички участници на пазара, които осъществяват дейността си на националната територия, доколкото има продукти от напълно сходен характер (например козметични продукти), за които тези разпоредби не се прилагат и за които не съществува друга еквивалентна разпоредба, и че следователно тези разпоредби не могат да бъдат прилагани от националния съд?