Заключения
Заключения
Дело C-364/23: ZR/EUIPO, Заключение от 30 януари 2025 г.
Нарушаване на членове 4, 8, 27, 29 и 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на принципите на непрекъснатост в кариерното развитие, на съпоставяне на заслугите на длъжностните лица на Съюза и на прозрачност
Нарушаване на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/24: Speyer & Grund, Заключение от 29 януари 2025 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква а), първо изречение от Регламент[а] [за биоцидите] да се тълкува в смисъл, че предназначението, което се изисква, за да има даден продукт свойството биоцид, трябва да представлява единствената или преобладаващата цел, или е достатъчно даден продукт, макар и на второ място, да е предназначен да се използва и като биоцид?
2) Трябва ли член 2, параграф 1, второ изречение от Регламента [за биоцидите] във връзка с приложение V към него да се тълкува в смисъл, че биоцид, който е предназначен (също) за почистване на храни, попада в приложното поле на същия регламент като продукт от продуктов тип 4 („Област на употреба, свързана с храни и фуражи“) в главна група 1 („Дезинфектанти“)?
3) Трябва ли член 2, параграф 2, първа алинея, буква д) и втора алинея от Регламента [за биоцидите] да се тълкува в смисъл, че биоцид, който е предназначен (също) за почистване/дезинфекция на храни, попада в приложното поле само на Регламента [относно хигиената на храните], и по-специално, че този биоцид не е включен в приложното поле на Регламента [за биоцидите] с оглед на насрещното изключване по член 2, параграф 2, втора алинея от него?
4) Трябва ли изключването от приложното поле на храни съгласно член 1, параграф 5, буква д) от Регламента за [КЕО] да се тълкува в смисъл, че този регламент следва да се прилага спрямо продукт, който е предназначен да се използва както като храна по смисъла на член 2 от Регламента [за храните], така и като биоцид по смисъла на член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1, буква а), първо изречение от Регламента [за биоцидите], независимо от това изключване от приложното поле, евентуално при условие че предназначението като биоцид преобладава?
5) Трябва ли изключването от приложното поле на храни съгласно член 2, параграф 6, буква г) във връзка с дял IV от Регламент [REACH] да се тълкува в смисъл, че прилагането на дял IV спрямо продукт като описания в четвъртия преюдициален въпрос не е изключено, независимо от това изключване от приложното поле, евентуално при условие че предназначението като биоцид преобладава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/23: Bundesminister für Gesundheit, Заключение от 23 януари 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 и член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 да се тълкува в смисъл, че забраната за пускане на пазара на тютюнево изделие, чиято потребителска опаковка съдържа елементи или отличителни обозначения, които се отнасят до вкус, се прилага още на етапа на доставката на тютюневото изделие от търговец на едро на търговец на дребно, или се прилага само за продажбата на потребителите на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-782/23: Tauritus, Заключение от 23 януари 2025 г.
1) Трябва ли член 70 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че параграф 1 от този член не се прилага по отношение на положение като разглежданото по настоящото дело, когато към момента на приемане на митническата декларация и въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките на митническата територия, е известна само предварително подлежащата на плащане цена, която впоследствие (т.е. след подаването на декларацията и допускането на стоките за свободно обращение) се коригира, като се увеличава или намалява в контекста на обстоятелства, които не зависят от волята на страните по сделката и не са били известни към момента на подаване на декларацията?
2) Трябва ли член 173, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че деклараторът няма задължение да подаде заявление до митническите органи за корекция на митническата стойност, определена и декларирана в съответствие с член 74 от този регламент, когато действително подлежащата на плащане цена за стоките, посочена в член 70, параграф 1 от този кодекс, която не е била и не е могла да бъде известна към момента на подаване на декларацията, става ясна след допускането на тези стоки за свободно обращение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/24: Centro Petroli Roma – II, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от [Законодателния декрет], която предвижда, че „3. Управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра.“?
2) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от [Законодателния декрет], която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
„а) складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години;
б) складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад“.
3) Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директива [2006/123]/ЕО, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от [Законодателния декрет]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Трябва ли — или може ли — целите и разпоредбите на [Директива 2003/87], включително, но не само членове 1, 10 и 11 и съображения 5, 7 и 20 от нея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която:
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която безплатните квоти губят стойността и компенсаторния си ефект,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която операторите са възпрени да намаляват емисиите си, да подобряват екологичната си ефективност или да инвестират в по-благоприятни за околната среда технологии,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), която по своята цел изобщо не е свързана с опазването на околната среда, нито със системата за търговия с квоти за емисии в рамките на Европейския съюз и нейните цели, а е предназначена да способства за овладяването на последиците от въоръжения конфликт и хуманитарната катастрофа в съседна на Унгария държава, което е и единственото съображение за приемането на овластяващия акт, на основание на който е въведена?
2) С оглед на забраната за дискриминация, която следва от членове 18, 49 и 56 [ДФЕС], член 21 от [Хартата] и член 14 от [ЕКПЧ], трябва ли — или може ли — понятието „оператор“ по член 3, буква е) от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори спрямо операторите, които не са обхванати от тази мярка?
3) Трябва ли — или може ли — членове 18, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която ограничава упражняването на закрепените в тези разпоредби свободи и която:
– необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2003/87], като предвижда за тях различни (по-неблагоприятни) правила,
– има субективен обхват, който е определен произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес и не е подходящ за постигането на целите на овластяващия акт, на основание на който е приета, и
– е въведена внезапно и непредвидимо, със само три дни между датата на публикуването и влизането ѝ в сила, а същевременно предвижда с обратна сила последващо налагане на задължения във връзка с обстоятелства, настъпили преди влизането ѝ в сила?
4) Трябва ли — или може ли — защитата на правото на собственост, гарантирано с член 17 от Хартата и член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която има конфискационен характер и в близко бъдеще изцяло лишава от печалба операторите, обхванати от приложното ѝ поле, което представлява непропорционална и нетърпима намеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-281/23: Polskie sieci elektroenergetyczne и др./ACER, Заключение от 16 януари 2025 г.
Общият съд е допуснал грешка, като е заключил, че апелативният съвет на ACER е изпълнил задължението си да извърши пълен контрол, който не се свежда до проверка за наличието на явни грешки в обжалваните решения на ACER
Общият съд е приложил неправилно членове 20 и 21, както и член 37 от Регламент 2017/2195 при преценката си на правните основания за експлоатацията на платформите aFRR и mFRR, като е разширил неоправдано правомощията на ACER в ущърб на операторите на преносни системи и националните регулаторни органи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/23: Royal Football Club Seraing, Заключение от 16 януари 2025 г.
1) Допуска ли член 19, параграф 1 от [ДЕС] във връзка с член 267 от [ДФЕС] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 171[3], параграф 9 от Code judiciaire (белгийски Кодекс за съдебната власт), които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Европейския съюз от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
2) Допуска ли член 19, параграф 1 от [ДЕС] във връзка с член 267 от [ДФЕС] и член 47 от [Хартата] прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Европейския съюз от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/23: Mutua Madrileña Automovilista, Заключение от 9 януари 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на [първата цитирана по-горе] разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.