Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Противопоставя ли се правото на Съюза, и по-специално Директивата за ОВОС, и в частност член 11 от нея, на национална правна уредба, съгласно която решението, с което се установява, че не се изисква извършване на оценка на въздействието на определен проект върху околната среда, има обвързваща сила и по отношение на съседи, които не са притежавали качеството на страна в предшестващото установително производство, и може да им бъде противопоставено в последващи процедури за даване на разрешение за осъществяване, дори и ако те могат да повдигат възражения срещу проекта в рамките на тези процедури по издаване на разрешение за осъществяване (т.е. в главното производство, в смисъл, че въздействието на проекта поражда риск за живота, здравето или собствеността им или води до значителни неудобства за тях поради миризми, шум, дим, прах, вибрации или по друг начин)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, изисква ли правото на Съюза, и по-специално Директива 2011/92, ако тя се приложи пряко, да се отрече наличието на посочената в първия въпрос обвързваща сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд неправилно е приел, че жалбоподателят е признал извършването на операциите, посочени от Съвета в мотивите на обжалваните актове
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд неправилно е приел, че материалноправните критерии за включване на жалбоподателя в списъците са били изпълнени
Грешка при прилагане на правото, що се отнася до тълкуването и прилагането на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност
Грешка при прилагане на правото, когато се тълкуват член 32, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и принципът на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Предвид правото [на Съюза], и по-конкретно [член 19, параграф 1, буква а)] от Директива 2011/35/ЕС, налага ли сливането на дружества режим на прехвърляне на отговорността за административни нарушения, при който придобиващото дружество носи отговорност за деянията на придобиваното дружество, извършени преди вписването на сливането в търговския регистър?
2) Може ли санкцията за административно нарушение да се счита за вземане на трети лица (в настоящия случай — на държавата, за нарушение на норми на трудовото законодателство), за да се приложи Директива 2011/35 и в резултат на това съответното задължение (имуществената санкция), което произтича от административно нарушение и по което кредитор е държавата, да премине към придобиващото дружество?
3) Противоречи ли на Директива 2011/35, която урежда последиците от сливанията на дружества, тълкуване на член 112 от Кодекса на търговските дружества в смисъл, че не отпада основанието за провеждане на производство за извършено преди сливането административно нарушение, нито пък за налагане на предвидената имуществена санкция, доколкото представлява разширително тълкуване на разпоредбата, недопустимо от гледна точка на принципите на общностното право, и в частност на член 19 от Директивата?
4) Представлява ли горното тълкуване нарушение на принципа, че не може да е налице административно нарушение, без за придобиващото дружество да е възникнала обективна (облекчена) отговорност или виновна отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойните действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на войската извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
2) Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от [Директивата за признаването] (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от [Директивата за признаването] — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
3) Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
4) Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] поради обстоятелството, че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
5) Изключва ли се бежанска закрила поради факта, че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на [Съвета за сигурност на ООН]?
6) За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването], необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на [МНС], ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
7) Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби поради факта, че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
8) Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от [Директивата за признаването] дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Неправилно прилагане на член 272 ДФЕС, доколкото Общият съд е приел, че установителен иск не може да бъде предявен в рамките на тази разпоредба
Липса на правен интерес, доколкото Общият съд е приел, че жалбоподателят не разполага с достатъчно конкретен и съществуващ правен интерес за предявяване на установителен иск
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) а) Представляват ли „конкретни и изключителни причини“ по смисъла на член 10 от Директивата обстоятелствата, които са определени в следващите хипотези (букви а)—ж), или в допълнение към тези обстоятелства трябва да са налице „конкретни и изключителни причини“, поради които молителят не отговаря на изискванията, предвидени в глави II и III от дял III от Директивата
б) От какво естество трябва да бъдат тези „конкретни и изключителни причини“ във втория случай
Трябва ли да става въпрос за лични причини, като например свързани с личната биография, поради които мигрантът по изключение не отговаря на изискванията за автоматично признаване на полученото от него обучение, предвидени в глава III от дял III от Директивата
2) а) Предполага ли понятието за архитект по смисъла на член 10, буква в) от Директивата мигрантът да е извършвал в държавата членка по произход или, след като е завършил обучението си, да е имал правото да извършва, наред с технически дейности по проектиране на сгради, упражняване на строителен надзор и изпълнение на строителни проекти и дейности по художествен дизайн, дейности по градоустройствено планиране, търговски дейности и евентуално дейности по опазване на паметници и при необходимост, в какъв обхват
б) Предполага ли понятието за архитект по смисъла на член 10, буква в) от Директивата мигрантът да е получил университетско обучение, в което основен елемент е архитектурата в смисъл, че наред с техническите аспекти на проектирането на сгради, упражняването на строителен надзор и изпълнението на строителни проекти обучението включва и аспекти, свързани с художествения дизайн, градоустройственото планиране, търговски аспекти и евентуално аспекти на опазването на паметници и при необходимост, в какъв обхват
в) (i) Зависи ли отговорът на подвъпроси а) и б) от това по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в други държави членки (член 48, параграф 1 от Директивата), (ii) или е достатъчно да се установи по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в държавата членка по произход и в приемащата държава членка, (iii) или кръгът професионални дейности, свързвани редовно със званието „архитект“ на територията на Европейския съюз, може да се изведе от разпоредбата на член 46, параграф 1, втора алинея от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за проект, когато той може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностни водни обекти, или в тази разпоредба става въпрос просто за поставяне на цел във връзка с управленското планиране?
2) Следва ли понятието „влошаване на състоянието“ в член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че то включва само неблагоприятни промени, които водят до класифициране в по-нисък клас съгласно приложение V към [РДВ]?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, при какви предпоставки е налице „влошаване на състоянието“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ]?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за проект, когато той застрашава постигането на добро състояние на повърхностните води, съответно на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води, към меродавния съгласно [РДВ] момент, или в тази разпоредба става въпрос просто за поставяне на цел във връзка с управленското планиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Практическа невъзможност за получаването от трансграничните групи на данъчно облекчение
Времево ограничение на трансграничното приспадане на загуби
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. Приложими ли са разпоредбите на член 25 от Директива 2003/55/ЕО […], определящи легитимираните да обжалват лица, в случая на административен акт, приет при действието на тази директива, или във висящото съдебно производство трябва да се вземат предвид разпоредбите на член 41 от влязлата в сила в хода на това производство Директива 2009/73/ЕО […], като се има предвид член 54, параграф 1, втора алинея от Директивата от 2009 г., според който посочените разпоредби се прилагат, считано от 3 март 2011 г.
2. В случай че се прилага Директивата от 2009 г., възможно ли е притежаващият лицензия търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 41, параграф 17 от посочената директива във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса
3. В случай че се прилага Директивата от 2003 г., обхваща ли се от предвидените в член 25, параграф 5 или параграф 6 хипотези одобряване или изменение на мрежовия кодекс като извършените в настоящия случай, доколкото се отнасят до разглеждането на исканията за резервиране на капацитет
4. В случай че става въпрос за хипотеза, обхваната от член 25, параграф 6 от Директивата от 2003 г., възможно ли е притежаващият лицензия търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса
5. Как следва да се тълкува член 25, параграф 11 от Директивата от 2003 г., според който оплакванията, упоменати в параграфи 5 и 6, няма да накърнят упражняването на правото на обжалване според законите на Общността и националното законодателство, в случай че предвид отговорите на предходните въпроси се окаже, че националното право обуславя подаването на жалба от изпълнението на по-строги изисквания от тези, които се извеждат от разпоредбите на Директивата или на общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.