Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-213/23: Комисия/Нидерландия () и réutilisation des informations du secteur public), Съдебно решение от 22 май 2025 г.
Решение на Съда (десети състав) от 22 май 2025 г. — Комисия/Нидерландия (Директива относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор) (Дело C‑213/23) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 258 ДФЕС — Директива (ЕС) 2019/1024 — Отворени данни и повторно използване на информацията от обществения сектор — Непълно транспониране на тази директива и липса на незабавно съобщаване на мерките за транспониране — Член 260, параграф 3 ДФЕС — Осъдително искане за заплащане на еднократно платима сума и на периодична имуществена санкция — Частично оттегляне на иска “ 1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище (член 258 ДФЕС; Директива на Европейския парламент и на Съвета 2019/1024) (вж. т. 39) 2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Неизпълнение на задълженията по директива — Задължение за съобщаване на мерките за транспониране — Обхват (член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС) (вж. т. 40) 3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на определена директива — Имуществени санкции — Право на преценка на Съда — Критерии (член 260, параграф 3 ДФЕС; Директива на Европейския парламент и на Съвета 2019/1024) (вж. т. 81—86 и 109—113) 4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/23: Luossavaara-Kiirunavaara/Комисия, Съдебно решение от 22 май 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 22 май 2025 година(*) „ Обжалване — Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз — Безплатно разпределяне на квоти — Член 10а, параграф 1 — Понятие за заместители — Национални мерки за изпълнение — Член 11, параграф 1 — Списъци с инсталации, обхванати от Директива 2003/87, представени на Европейската комисия от държавите членки — Решение (ЕС) 2021/355 — Предложение на съответната държава членка да се обхване с показател за руден агломерат подинсталация за производството на пелети от желязна руда — Решение за отхвърляне — Определяне на показателите от Комисията — Обща цел, насочена към насърчаване намаляването на емисиите на парникови газове — Липса на задължение за постигане на определен резултат — Член 296 ДФЕС — Задължение за мотивиране на решенията на институциите на Европейския съюз “ По дело C‑621/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 6 октомври 2023 г., Luossavaara-Kiirunavaara AB, установено в Люлео (Швеция), представлявано от A. Bryngelsson, A. Johansson и F. Sjövall, advokater, жалбоподател, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от B. De Meester и G. Wils, ответник в първоинстанционното производство, Кралство Швеция, представлявано от C. Meyer-Seitz и R. Shahsavan Eriksson, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Съдебно решение от 22 май 2025 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34 във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение 2015/909), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34 по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34 — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/909 заедно с пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/24: Tomann, Съдебно решение от 21 май 2025 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива 98/59?
Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59 положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/24: Attal и Associés, Съдебно решение от 21 май 2025 г.
1) Трябва ли член 63, параграф 1 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска двойно възнаграждение на нотариусите от две държави — членки на Европейския съюз, които са сезирани относно едно и също наследство, включващо имущество в двете държави членки, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, без да се взема предвид възнаграждението, платено на другия нотариус, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска възнаграждението на нотариус, чиято намеса по отношение на наследство, включващо имущество, намиращо се в две държави — членки на Европейския съюз, е задължителна по закон, да се изчислява върху всички свързани с наследството брутни активи, а не само върху брутните активи, намиращи се в неговата държава членка?
3) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква а) от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява „съответна разпоредба на тяхното данъчно законодателство“, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
4) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква б) от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, които са сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява необходима мярка за предотвратяване на данъчни нарушения или процедура за деклариране на движение на капитали за целите на административна или статистическа информация, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-790/23: Qassioun, Съдебно решение от 21 май 2025 г.
Следва ли фигуративната марка на Европейския съюз, която изобразява шеврони между две успоредни линии, да бъде обявена за недействителна на основание липса на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/25: Kachev, Съдебно решение от 20 май 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 20 май 2025 година(*) „ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Член 8 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Уведомяване за съдебния процес и за последиците от неявяване — Невъзможност да се установи местонахождението на обвиняемия въпреки положените от компетентните органи разумни усилия — Възможност за задочен съдебен процес и задочна присъда — Член 9 — Право на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество — Съдебно производство, позволяващо да се определи съществуването на право на нов съдебен процес — Задължение за бързина “ По дело C‑135/25 PPU [Качев](i) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховния касационен съд (България) с акт от 11 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 12 февруари 2025 г., в рамките на наказателно производство срещу М. С. Т., при участието на: Върховна касационна прокуратура на Република България, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, S. Rodin, N. Piçarra, O. Spineanu-Matei и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 април 2025 г., като има предвид становищата, представени: – за Върховната касационна прокуратура на Република България, от Н. Георгиев, – за Европейската комисия, от M. Wasmeier и И. Залогин, в качеството на представители, след като изслуша заключението ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/24: Kiene и др./Парламент и Съвет, Съдебно решение от 15 май 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (huitième chambre) 15 mai 2025 (*) « Pourvoi – Environnement – Règlement (UE) 2023/851 – Normes de performance en matière d’émissions de dioxyde de carbone – Voitures particulières neuves – Prise en compte des émissions en dehors de l’utilisation du véhicule – Carburants synthétiques neutres en dioxyde de carbone – Recours en annulation – Condition selon laquelle le requérant doit être individuellement concerné par l’acte attaqué – Défaut – Système complet de voies de recours – Droit fondamental à une protection juridictionnelle effective » Dans l’affaire C‑487/24 P, ayant pour objet un pourvoi au titre de l’article 56 du statut de la Cour de justice de l’Union européenne, introduit le 10 juillet 2024, Lorenz Kiene, demeurant à Hoya (Allemagne), Classic Tankstellen GmbH & Co. KG, établie à Hoya, eFuel GmbH, établie à Hoya, eFuel Projektentwicklung GmbH, établie à Hoya, représentés par Mes A. Dlouhy, E. Macher et M. Soppe, Rechtsanwälte, parties requérantes, les autres parties à la procédure étant : Parlement européen, représenté par M. W. D. Kuzmienko et Mme L. Taïeb, en qualité d’agents, Conseil de l’Union européenne, représenté par M. N. Brzezinski et Mme L. Hamtcheva, en qualité d’agents, parties défenderesses en première instance, LA COUR (huitième chambre), composée de M. S. Rodin, président de chambre, MM. N. Piçarra et N. Fenger (rapporteur), juges, avocat général : Mme T. Ćapeta, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocate générale entendue, de juger l’affaire sans conclusions, rend le ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.