всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 [от този регламент]?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard, C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба от [споменатата] директива изискване за упражняването на професията?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на дипломите, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в главното производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на разглежданото обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, получена от различни от организатора на обучението лица или от органите на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Директива 90/435, да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос: допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „дружествени дялове в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Европейския съюз (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят:
a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия;
б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява;
в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау;
г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка);
д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет;
е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата;
ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете;
з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието);
и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране;
й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и
к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау,
като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти; ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят:
а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя;
б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично;
в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау;
г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор;
д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието;
е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и
ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като за първи път в окончателното решение на Комисията те са обвинени в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение през целия установен период, въпреки наличието на периоди без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснати ли са нарушения на принципите на равно третиране и на пропорционалност при определяне на размера на глобата, поради двойно отчитане на стойността на продажбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя, когато Комисията го упреква за участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата и нарушил ли е правото на добра администрация при преценката на контактите между жалбоподателя и други участници?
Съществува ли противоречие между мотивите и разпоредителната част на решението на Комисията относно продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението?
Доказано ли е знанието и умишленото участие на жалбоподателя в единното продължено нарушение, включително относно контактите с Dell?
Явява ли се размерът на наложената глоба явно непропорционален и допуснал ли е Общият съд грешка при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Когато вътрешноводно пристанище — част от основната мрежа — вече е свързано с пътната и с железопътната мрежа, налага ли член 15 от Регламент [№ 1315/2013], сам по себе си или във връзка с други разпоредби от този регламент, задължение за запазване и поддържане на посочените две връзки или задължение за въздържане от премахване на едната от тях, дори като не се осигурява поддръжката ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка, като е обявил за недопустимо основанието, изведено от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа, с мотива, че не е било повдигнато конкретно и самостоятелно в исковите молби?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, поради което не е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз относно сложността и яснотата на правната уредба и мотивите на Общия съд?
Допустимо ли е Общият съд да прилага принципа на предпазните мерки при преценката за извинимост на грешката на Комисията при класифицирането на веществото, въпреки че е установена явна грешка в преценката и липсва несигурност относно риска?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително разтворимостта на веществото, при преценката за достатъчно съществено нарушение на правна норма от страна на Комисията?
Може ли сложността на правната уредба да оправдае невземането предвид на релевантни обстоятелства от страна на Комисията при прилагането на метода на сумиране по Регламент № 1272/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като Комисията за първи път в окончателното си решение ги е обвинила в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме участие в единно продължено нарушение при наличие на период от осем месеца без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при анализа на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснато ли е двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на размера на глобата и нарушени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране относно метода за изчисляване на глобата и евентуалното двойно отчитане на приходите?
Следва ли Комисията да обоснове отклонение от предходната си практика относно избягване на двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form